"След края на историята" с Александър Сивилов: Дълголетници във властта

На 17 декември 2013 г. се закле третият кабинет на Ангела Меркел. През 2018 г. тя за четвърти път стана канцлер на Германия и с този последен мандат успя да наложи своето име като основно в цяла епоха за развитието не само на страната си, но и на Европа и целия свят. Днес все по-често в Берлин и Брюксел си спомнят с носталгия за нейното управление, странното е, че и в Москва и може би дори и във Вашингтон има такива настроения. Това не означава, че Ангела Меркел е най-великият политик на нашето време, дори напротив. Ако си спомняте последните месеци на нейното управление, тя бе осмивана от медиите заради проблемите с нервите и видимото изтощение, но това е най-малкия проблем в нейното наследство. Често бившата канцлерка е сочена като миротворец. Най-яркият пример е опитът за регулиране на конфликта в Украйна чрез споразуменията в Минск. За всички, които не са следили нейните интервюта, преди около седмица тя обяви, че по този начин е успяла да даде време за въоръжаването на Киев и възможност днес да се противопостави военно на Русия. Става ясно, че Меркел явно е един от идеолозите на този задълбочаващ се конфликт и нищо от това, което заявява първоначално не отговаря на намеренията ѝ. Много хора биха казали, че така правят истинските политици и вероятно са прави. Тогава стигаме до въпроса има ли разлика между тези, които стоят в Берлин, Москва, Вашингтон и Пекин.

Ангела Меркел изкара четири мандата като канцлер на Германия. Путин сега е в четвъртия си мандат като президент на Руската федерация. Джо Байдън бе два пъти вицепрезидент на Барак Обама, а сега явно ще се кандидатира и за втори президентски мандат. На този фон Си Цзинпин изглежда направо като новак със своята ръководеща роля в Китай едва от 2012 г.

Тук веднага ще се намерят евроатлантици, които да обявят, че Меркел и Байдън са минали през избори, а другите двама са авторитарни владетели, които не се интересуват от демокрацията. Вероятно щяха да бъдат прави, но поне Путин редовно се явява на избори и до момента ги печели с невероятна лекота. Това, което на запад не разбират, е че резултатите от тях поне до началото на 2022 г. бяха напълно реални. Руснаците гласуваха за него и го подкрепяха, защото той промени ситуацията в тяхната страна. Русия отново започна да се превръща в международен фактор, в началото на новото хилядолетие се повиши стандарта на живот и ако не беше конфликтът със Запада вероятно щеше да има съвсем различно политическо развитие. Но от 2014 г. започнаха санкциите и противопоставянето. Меркел бе един от хората, които се опитваха да водят диалога с Русия, но явно през цялото време са имали други идеи. Така се стигна и до днешната ситуация. Путин ще спечели и следващите избори, защото след началото на войната опозиция в неговата държава вече няма. Тъжното е, че тя бе жертвана от „демократичния“ свят, който не иска да приеме руските бежанци и дори затвори антикремълската телевизия „Дождь“.

Междинните избори в САЩ ни показаха, че там също мейнстриима може да води посоката на развитието на политиката. Вероятно дори и Джо Байдън да се кандидатира за следващ мандат и да може още да подтичва бодро към микрофоните, той ще бъде избран така, както Путин и така, както на ХХ конгрес в Пекин единодушно подкрепиха Си Цзипин.

Меркел слезе не защото не искаше да управлява повече, а защото явно здравето не ѝ го позволяваше, но ни завеща други дълголетници, като Урсула фон дер Лайен и Олаф Шолц. Дори и ние в демократична България успяхме за известно време да влезем в истинския политически тренд и да прекараме 12 години в епохата на Бойковизма.

Защо се получава така? Защо се оказа, че в демократична Германия повече от 20 хиляди души са се занимавали с подготовка на преврат за връщането на монархията? Как във Вашингтон хора с рога нахлуха в Конгреса? Нали имаме демокрация и всеки може да каже гласа си на изборите?

Отговорите на тези въпроси са тъжни. Политическият елит навсякъде по света се окопава и се подготвя за истинската битка. Не тази между Русия и НАТО, не и тази между Китай и САЩ за островите на южно китайско море и Тайван. Това са само заместителите на конфликти, които ни предлагат.

В момента обикновените хора навсякъде по света започват да живеят по-зле. Цените на горивата растат с неимоверна скорост, макар че би трябвало да падат. Цената на млякото в магазините у нас е два пъти по-висока, отколкото беше през януари. Германци, французи и белгийци са приканвани да пестят топлина, защото държавите им уж нямат ресурси. Дори европарламента се топли на 19 градуса, независимо, че се захранва само със зелена енергия и не зависи от руските ресурси, просто някой политик е решил така.

Това ще бъде и голямата битка на бъдещето. Самообявилите се елити, които приличат на група стари, и подчертавам „стари“ приятели, отдавна нямат представа какво е да живеят от заплата и да се движат пеша, сами по улиците на своите градове. Това са хората, които закопават и унищожават идеята, че ние обикновените граждани може да решаваме съдбата си и да управляваме държавите си. Това са хората, които убиват демокрацията – Меркел, Байдън, Путин, Си Цзинпин. Разликите между тях са само за широката публика, защото ако разберем, че са едно и също, никой вече няма да иска да гласува. Може дори да стане по-страшно обществото да поиска сметка за всичко, което става, за глада мизерията и войните едва тогава ще видим истинското лице на професионалните политици и самопровъзгласилите се елити.