Денис Цветков: Кодът може всичко. Програмирането може да е част от общата култура

Денис Цветков е един от героите на поредицата на Добромир Видев "Разкодирано", която вече пета година среща слушателите с отличени с наградата "Джон Атанасов" таланти. До момента има излъчени 28 епизода.

Олимпиада след олимпиада и с учене от грешките Денис Цветков защитава своя интерес към информационните технологии. А той се породил в училище, но напреднал с допълнителна работа у дома.

"Като малък имах интерес към математиката. След това реших да продължа в Националната природоматематическа гимназия. В нея доста се вдъхнових от атмосферата, понеже хората там наистина са интересни. Също преподавателите дават доста възможности. Насочват към това да се участва на олимпиади, на състезания. Така с годините полека-лека започнах да уча сам вкъщи, понеже за тази професия не всичко е това, което ти дава училището, а трябва и много вкъщи да се занимаваш. Понеже в училище така е направено, че материалът да бъде колкото може по-малко, по-систематизирано и по-бавно да се върви, за да може всички да го разберат. Имам познати, които са програмисти и започнах с тях да си говоря. Споменават някакви интереси, нови неща. Аз после вкъщи ги проучвам. Те ми ги обясняват. И така лека-полека вървя напред", разказва Денис.

Урокът от участието в олимпиади – упоритост, опити отново и отново, показал на Денис как да пробива. Между училището и проектите, той описва част от пътя си до момента:

"Проектите са 3, 4. Насочени са към услугите. Да се представи някаква услуга, която я няма в момента на пазара. Единия продукт, пробвахме се да го валидираме с хората. Отивахме при евентуалните ни клиенти, говорихме с тях. Евентуално щеше да се получи, не го довършихме. Може би основният проблем е, че училището ни малко ни ангажира. Като по-малък си мислех, че първо е важно училището. След това като един бунтар се опитах, може би да сметна, че проектите са по-важни. Но в крайна сметка и двете трябва да вървят ръка за ръка, защото в училище виждаш много неща, които са интересни. Трябва да се търсят тези неща, които са интересни. Пък проектите - виждаш наистина това, което е приложимото. Забелязах, че когато правя някакви такива неща, не го чувствам като задължение. По-скоро ми е интересно. И даже от време на време виждам нещо, което може да се подобри, може да се надгради. Отстрани нещата изглеждат, сякаш съм ангажиран адски много в това. Отнема доста време, но пък аз не го усещам", споделя Денис Цветков.

Така се стигнало и до проекта за играта „Скрабъл“. Електронният й вариант, който започнал да разработва с приятели и за който Денис се надява БАН да качи официален речник.

"Основният проблем беше, че няма официален български речник онлайн. Съответно няма база-данни с думите на български език. А ние без такава база-данни не можем да проверяваме дали думите са валидни, които играчите пишат. В настолния вариант играчите се разбират - тази дума съществува, тази дума - не. Обаче когато става въпрос за уеб вариант, трябва някаква система да определя коя дума съществува. Потърсихме - няма такъв речник. Затова ние си направихме наша програма scraper - програма, която да извлича думи от два или три речника. Оттам си взехме думите. Събрахме около 850 хиляди словоформи. Речникът ни обаче не е пълен. Понеже в училище приятелите ни, съученици ни много помогнаха да проверим дали играта в крайна сметка работи, докато играехме с тях, установихме, че много думите ги няма. По-голям процент ги имаше, но има малки думи, които наистина човек може да е прочел някъде и да я няма. Това ни попречи да стигнем до един завършен вариант, но все пак 850 000 думи не са малко", изтъква младежът.

Трудният момент за Денис Цветков бил изборът как да продължи след училище. Със сигурност искал в България. По-малко щяло да му струва, но щял да научи повече. А мотивацията той намерил в това, че тук да се учи математика е доста по–трудно.

"Има много неща, които мога да науча в Софийския университет. В сравнение с европейските университети, в България сме на едно наистина добро ниво. Доколкото знам, в чужбина по математика се учи много по-малко, така че направих си сметката и установих, че там ще излиза доста по-скъпо, първо, образованието. Второ – смятам, че тук мога да получа повече знания по математика, много по по-трудно е, наистина. Понеже ако отида в чужбина, най-вероятно лесно щях да се справя най-вече с математиката. Но тук малко повече се предизвиквам. Даже рискувам да най-вероятно да влача изпити. Надявам се да успея да се справя с всичко. Мисля че докато уча тук, ще успея и да продължавам с някакви проекти да се занимавам и съответно да се опитам за тези 4 години да намеря място в тази сфера. В момента е повече учене. Понеже догодина е ситото. Сега се определя кой ще продължи."

Денис иска да продължи в България. Вероятно с приятелите си, повечето от които също се занимават с програмиране. И с които може да направят нещо полезно. В момента, паралелно с обучението в Софийския университет Денис работи като софтуерен инженер по различни проекти. Последният е за приложение за доставки. И едно уебприложение. Прави ги на Дарт – един от езиците за програмиране на Гугъл. Но мечтае за нещо по-голямо.

"Проект, който да има някакво сериозно значение за обществото. Понеже до момента нещата, които сме разработвали - „Скрабъл“, забавлява хората. Но не толкова обществено значим. Последните няколко дни точно това се замислям - какво можем ние, по-младите, да направим. Платформа или нещо, което да носи смисъл, да помага на другите. Това ми е една от целите. Тези дни четох повече за изкуствения интелект и за машинно обучение. Понеже установих, че в чужбина от поне три години се занимават доста усилено с това и го използват в наистина сфери, в които се нуждаят от това. Примерно хора с увреждания. Да се правят протези, които наистина ни помагат да имат отново крайник, който да функционира правилно. Да бъде съобразен с тяхната нервна система. Има много подобни примери. С нещо подобно ми се занимава. Това искам да го разбера, надявам се до две-три години, дали наистина там ми е мястото. Но като по-големи цели най-готино ще бъде ако успеем с моите приятели в крайна сметка да направим компания, която да може да бъде конкурентна на пазара."

В България има доста обществени услуги, които вече са електронни, но някои още липсват, а пускането на други се бави, отбелязва младият специалист.

"За електронното управление - нещата, които правят, в крайна сметка не са толкова лоши. Забелязвам, че болниците, примерно направленията не са вече на хартия. Доколкото разбрах, електронни лични карти ще имаме, което може би в чужбина го има, не знам, от 10 години. Може и повече. Да, има добри цели, които са поставени. И лека-полека забелязвам, че се работи по тях. Сега, има нещо, което е наистина важно да се съобрази. Проблемът с това да се разработва софтуер за правителствени цели - че има много регулации, които да се спазят. Като цяло много трябва да се съобразяват със закона. Може би това ги възпира."

Познатата тема за електронното управление Денис подхваща в по-широкия контекст на нуждата от повече прозрачност при вземането на решения от страна на политиците. И се подсеща за любопитната история как темата "електронно гласуване" за малко не станала част от негов проект за олимпиадата миналата година… Той и партньорът му Георги започнали проучване дали може да се създаде подходящ софтуер за електронно гласуване. Но се натъкнали на същите проблеми, за които политиците доста спореха при последните промени в Изборния кодекс.

"С Георги минахме и проект, който да бъде електронно гласуване за всички, навсякъде. Измислихме доста добър вариант. Нашата цел беше всеки човек да знае, че този вот е стигнал в крайна сметка по този начин, по който е гласувал. Успяхме да постигнем нещо такова. Проблемът ни, който го спря да го завършим проекта, говорим на идейно ниво, беше, че хората в България все още не ползват толкова добре телефоните си. Защото нашата идея беше всеки човек да си има код, негов, специфичен. В началото се надявахме той да бъде 8 символа, после май стана 12. Проблемът е, че тези 8 символа, примерно, за една възрастна жена ще бъде доста трудно да ги въведе на телефона си или да ги запомни. Ще ги пази на някакво листче. Като цяло много проблеми."

Всяка партия трябва да си има специалисти, които да разбират от всичко, препоръчва получилият тази година грамота в Категория „Ученици и техните преподаватели“ Денис Цветков.

"Хубаво е все пак човекът да може да пусне компютъра. Да знае горе-долу какво се случва отзад. Да знае, че не е някаква магия."

Защото един код може да направи всичко, казва Денис.

"Тези дни си говорих с един човек, който се занимава с изкуствен интелект. Проблемът в момента е хардуерната част. Проблемът е, че компютрите не могат толкова да смятат. Иначе софтуерът може да постигне всичко. Всичко може да се направи. Много от концепциите точно за изкуствения интелект са написани преди значителен период. Но сега чак започват да се прилагат, защото компютрите вече могат да смятат. Кога човек го е страх от нещо? Когато не го разбира. И аз всъщност не мога да смятам, че го разбирам, но поне мога да си представя какви ще бъдат целите. Изкуственият интелект, всъщност целта ни е да бъде като човек, да размишлява като нас. Ако се замислим още малко, може да видим, че самият човек е изкуствен интелект. Понеже ние работим на същата база. Взимаме нещо, което виждаме, правим си заключения. След това ново нещо, нови заключения. Ново нещо - ново заключение. Накрая взимаме набор от заключения – правим други заключения. Така работи човекът. Така всъщност се очаква да работи и изкуственият интелект. Така че, ако изкуственият интелект работи като човека, би следвало той да взема решения. Въпросът е не дали ни е страх от изкуствения интелект, а дали ни е страх от човека. Може би това е въпросът, който трябва да си зададем."

Денис Цветков признава, че грамотата „Джон Атанасов“ го мотивира. Но не само него. Примерът е със сестра му - Теа, която той насърчава да тръгне по стъпките на програмирането.

"Голямата награда „Джон Атанасов“ се дава вече за научна разработка. Значението на тази награда според мен е точно да мотивира останалите. И мен, и останалите. Затова на събитието доведох и по-малката ми сестра. За да може да усети тази атмосфера и съответно наистина да се мотивира. Тя има интерес към биологията. Все още всъщност, тя е осми клас. Старая се да й говоря някакви неща, да й дам насоки. Опитвал съм се да я подтиквам да пише код. Според мен всеки може."

Хубаво е да го имаш като обща култура, подчертава Денис Цветков.

"Това, което забелязвам в последно време, е, че дава се глас на младите, което ми харесва. Не само на тези, които са в нашата сфера, но и като цяло. Да продължават! Но не само да се дава глас, ами да се получава диалог. Може би към управляващите - да се получава диалог между младите. В частност ми се иска с тези, които се занимават с програмиране, с IT сферата. Да се получава диалог между управляващите и IT сферата", апелира той.