Деца и възрастни от цял свят се отбиват да видят къщичката на Санта Клаус в Йерусалим

публикувано на 02.01.23 в 12:08

Дядо Коледа

Снимка: Ани Петрова

Репортаж на Феня Декало и Искра Декало в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Традицията на Нова година да се подаряват подаръци е по-стара от 2000 години. Още римляните са свързвали Календарите с „ново слънце“ и подаръци от радост за оживялото слънце. Когато влъхвите виждат звездата и разбират, че се е родил Спасител, също обсипват майката и младенеца с подаръци. В по-ново време Свети Никола или Санта Клаус, става символ на предновогодишното даряване. Така че от 6-ти декември( Никулден по нов стил) до 6-ти януари, (Коледа по стар стил), всеки може да дочака изненада.

В Йерусалим снегът е рядкост, направо събитие, заради което отменят учебните занятия, а децата излизат на улиците, за да „хващат“ снежинки или ако натрупа сантиметър-два да се бият със снежни топки и да направят миниатюрен снежен човек. Обикновено до вечерта всяка снежна следа изчезва. Но има едно място, където е паркирана голяма шейна. Там винаги вали сняг(макар и изкуствен), а деца и възрастни от цял свят се отбиват да видят къщичката на Санта Клаус в Йерусалим. Всеки може да се снима, да пусне писмо с желания в пощенската кутия и да пийне в малката кръчма зад перденцето, на която по всяко време могат да се видят сенките на джудженца, които се трудят над подаръците. Местният добър старец, обаче пристига на камила. А разноезичната публика от деца и възрастни го наричат по различен начин: Санта Клаус, Дед Мороз, Одзи-Сан, Пер-Ноел, Баббо Натале.

„Дед Мороз-красний нос пристига винаги със своята спътница Снежанка(Снегуручка). Мантията му е синя-като студа, а кожухчето на Снежанка бяло като снега. Той идва вкъщи, а може да се срещне и в МОЛ-овете, в училище, в културните домове. Очаква децата да му издекламират стихчета, да пеят песнички, да демонстрират какво са научили пред изминалата година, преди да раздаде подаръците.

Санта Клаус е с червена мантия. Джуджетата или съпругата му г-жа Клаус помагат за организиране на тържествата с него. Предварително децата са писали писма с желанията си за подарък. Често в тях се споменава и предстоящо събитие в дома: сватба, раждане на дете.

Ози сан се появява на вратите на японските жилища от полунощ до към обяд на 1-ви януари. Носи зелено кимоно. Има дълга до земята бяла брада. Обитава приказния остров Хоншу и пристига през „златната седмица“ в края на едната и началото на другата година. Поздравява и пожелава здраве и успехи, защото в името му е закодирано названието на първия месец в годината. Мама и татко връчват подаръците на децата си. Успоредно с Ози сан хората очакват Хотейшо, който има и очи на тила. Той е символът на щастието. Някои ги виждат, други-не, но всички украсяват домовете си, дано не ги подмине“, етнографката Таня Ферхер.

В двойка пристигат и новогодишните старци във Франция. Всички с радост очакват Пер Ноел. Той се разхожда с бастун завършваш като епископски жезъл, разпознава се по митра или широкополата шапка и кошницата с подаръци и дървените обувки. Той язди не елени, а магаре. Понякога децата дори не го виждат. Той оставя даровете в обувки, които те оставят до камината или до украсената елха. Двойникът му е Шаралд или Пер Фуетард( от шлеп) или чудовище. Той се разхожда в кожена островърха капа и сноп пръчки, с които наплясква непослушковците. Легендата го свързва с месар, убил три момчета, синове на богати родители, пътуващи към религиозно училище. Приготвил от тях ястия за новогодишната трапеза. Пер Ноел разпознал престъплението и възкресил децата. Наказал месаря да пътува с него по Коледа. Френските деца получават два пъти подаръци- на Никулден малки, а по Коледа -големи.

В Италия на обществените места може да се види Баббо Натале -Санта Клаус, но децата очакват феята Бафана, която е почти езическо същество. По Богоявление( 6-ти януари) , тя носи сладкиши в чорапчета. Според легендата Влъхвите, които отивали да поднесат подаръци на новородения Исус, спрели в малка селска къща. Поканили домакинята да се присъедини към тях, но тя отказала. После размислила, но във Витлеем вече го нямало семейството на Мария и Йосиф. От тогава тя раздава лакомства на всички деца по света. Тя пътува яхнала метла. Грозна е като Баба Яга, но е добра фея. На добрите деца носи сладкиши и шоколад, а на лошите - им пълни чорапчетата с пепел.

„Чисхаан е името на якутския повелител на студа. Името му е съчетание на думите пронизващ студ с ураганен вятър. Според легендата, той се влюбил в красивата Чолбон Куо и се спуснал от небето към нея. От тази любов се ражда слънцето, което затопля земята и Чисхаан започва да се топи и разпада. Умирайки той прошепва на любимата си „до следващата зима“. А тя се превърнала в ярка утринна звезда( наречена девича звезда). Всички очакват кога те пак ще се срещнат. Чисхаан прилича на бик, чиито рога израстват през есента и падат в началото на лятото.

Юл Тометен е добрият коледен гном на Швеция. Той се появява чак по Коледа, но още на 13-ти декември най-малката дъщеричката във всяко семейство, облечена в бяла рокличка с червен пояс, събужда родителите си и им носи поднос с кафе и сладкиши. Помагат ѝ по-големите деца от фамилията. Два дни преди празника се украсява ехичка и то с красиви курабийки и с ябълки. А къщата се украсява с...червени лалета. Вече е готова за идването на гнома. Той живее в гората или под покрива на сайваните. А подаръците изготвят елфи, добри мишки и дори снежните цар и царица. Най-интересен е начина му на придвижване. Лети върху сламена козя постелка.

Трудно е чужденец да произнесе името на финландския Дядо Коледа - Йоулупуки от планината Корватунтури. Там той живее със съпругата си и с безброй джуджета, които целогодишно изготвят подаръците които той, за няколко дни, оставя на децата. Малчуганите започват да го чакат още от първия адвент- последната неделя на ноември. Тогава във вяска къща се купува адвентен календар - кутия с 30 прозорчета. Когато се къса поредната цифра под нея се появява дребен подарък или лакомство“, допълни Таня Ферхер.

Израел е държава, където поне една трета от населението са родени в друга страна. Те са евреи, но и носят традициите, на страната където е минало детството им. А добрият зимен дядо, който носи подаръци (независимо как се нарича и какви са обича

Репортажа на Феня Декало можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска