На 21 януари ще отбележим годишнина от смъртта на един от съвременните класици на българската литература Йордан Радичков. Кореспондентът на БНР в Израел Феня Декало разговаря литовския режисьор Римас Туминас. Творчеството на един от колосите на световната култура започва точно с поставянето на радичковата пиеса „Януари“ във Вилнюс. Срещата бе в един необикновен театър в Израел, където е дадена възможност на артисти, бягащи от двете страни на войната между Русия и Украйна, да играят на една сцена. Партнират им родени или израсли в Израел артисти , най-често, преселници или деца на преселници от същите тези държави.
- Господин Туминас, знам че сте започнали театралната си кариера с постановката в Литва на пиесата на Йордан Радичков „Януари“, какво си спомняте от тогава?
- Посетих България в самата начало на кариерата си, беше награда в конкурс за млади режисьори. Получих я за спектакъл по пиесата „Януари“ на Радичков. Това беше моята първа работа след завършване на театралната академия. Не аз бях избирал пиесата. Преди мен двама режисьори се бяха опитвали да я постават и се бяха отказали по средата на репетиционния процес. Актьорите ме гледаха изпитателно, имам ли какво да им кажа. Трудно, но намерих общ език с тях, които бяха два пъти по-големи от мен. За тава ми помогна текстът на Радичков. Постановката стана много успешна и съм много благодарен за това на автора. Покрай Радичков заобичах и България. Два пъти съм бил в България и си спомням хубавя климат, нещо топло, меко, нежно. Мисля, че там е приятно да се живее и има тишина. Радичковата притча "Януари" много ме провокира. Това е разказ как от селото заминава човек, а се връща вълк. Много ме впечатли. Когато поставих пиесата Радичков беше съвършено непознат и не превеждан в Литва. След това стана много популярен и с другите му пиеси. „Януари“ е умна притча за прощаването с живота,със селото, прехода на човека към неизвестното. Тази неизвестност е обожествена. Авторът съпровожда човека с божествена усмивка. Всичко е светло и просто. Нас ни поглъща живота в образа на вълк. Но това не е трагично. Бих казал, това е философска притча за тънкостите в живота, за нашия век и за вечността. Тя е почти незрима. Призовава ни никого да не обвиняваме. Това на мен ми помогна много като личност.
Тогава, толкова отдавна, успях да гледам няколко български постановки. Направиха ми впечатление актьорите от тогавашното „златно поколение“. Респектира ме интересната българска актьорска школа. Надавам се, че са се запазили традициите. Не ми е останало много време, но ако ме поканят, бих поставил нещичко и в България.
- Поканиха ви да работите в необикновен театър. Създаден е преди повече от 30 години, за да стане мост между културата на бившия Съветски съюз, преселниците от който тогава бяха почти една пета от населението на Израел и културата на другите евреи, дошли от цял свят. Мислеше се, че вече си е изпълнил функцията на „секториален театър“, когато нова вълна от преселници и бежанци заля еврейската държава. Този път завладяха сцената на театър Гешер, артисти от Украйна и Русия и отново на руски език.
Успявате да работите едновременно с артисти от двете воюващи страни и с родени в Израел млади творци. Поне последната (за сега) премиера - „Не се обръщай назад“ по пиесата „Орфей и Ередика“ на Жак Ануи прилича на искрящо шампански. На сцената сякаш хората не стъпват, а летят. Едва ли някой зрител е останал безразличен. Как успявате да накарате тези хора да забравят за два часа войната и грижите, да бъдат едно цяло, въпреки явните различия?
- Мечтаех за тази пиеси. В последно време разбрах каква е моята мисия и какво е да създадеш свой метод в театъра, как да предразположиш, да разкрият своята душа и актьори и зрители. Да живеят в простота прозрачност и светлина. За това ми е леко да работя с тази хора. Не ми тежи. Освен това се лекувам. Тук израелските лекари ме спасиха от смърт. Преди това ме лекуваха в Литва и Германия, но така се случи, че операцията ми я направиха в Израел. Знам, че не ми остава много да живея и затова успявам да свърша много неща за кратко време. Казват, че 68-70 е кратък живот, но според мен е достатъчен. Това са хубави години, но трябва да успееш, да не ги пропуснеш да минат покарай теб.
- Вашите прочити на руската класика са толкова силно предизвикателство, че има дори в Израел хора, които вярват, че единствено правилната им трактовката е изучаваната в училище. Част от тях демонстративно напускат залата. Как бихте коментирали това?
- Не им обръщам внимание. Спектаклите ми не са за затвърждаване на учебния материал. Това са хора, които не приемат цялото богатство на мнения. Жал ме е за тях. На сцената оживяват руснаци, литовци, българи. Не е важно каква е тяхната съдба, а какво преследват. Показвам цял живот невинността на човека. Той обвинява себе си, другите. Оскърбен човек е. И аз се опитвам да го водя (през текста), за да почувства хармония в себе си. И не обръщам никакво внимание на националностите.
Отнасям се към класиката с уважение. 19 век е моят век. Не само в Русия, но и в Европа. Това е най-прекрасният век. И тъй като това е любимият ми век, аз всъщност живея в него. А това че им се струва, че ги обиждам, това е завист или неразбиране. Не са нормални хора, които не искат да разберат какво искам да им кажа. Това са не мислещи хора. Това не е точно необразованост, а нежелание да се помръдне от началното образование и да се види по-дълбоко.
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Община Русе дължи отчет за парите от частния паркинг на Дунав мост . Това каза в предаването "Нещо повече" журналистката и политически наблюдател..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и..
2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до..