Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лео Муич поставя нова редакция на балета "Ана Каренина" в Софийската опера

Лео Муич
Снимка: Софийска национална опера и балет

Откроих премиерата на балета "Ана Каренина" на Пловдивския балет на фестивала Opera Open на сцената на Античния театър като едно от най-големите събития в областта на музикално-сценичните изкуства през изминалата 2022 г., а прима балерината на Националния ни балет Марта Петкова беше толкова завладяваща в главната роля, сякаш е създадена специално за нея. Всъщност знаменитият хърватски хореограф Лео Муич поставя най-напред "Ана Каренина" с Хърватския национален балет в Загреб през 2014 г. Тогавашната главна художествена ръководителка на нашия Национален балет – прима балерината Сара-Нора Кръстева, желае спектакълът да бъде направен и в София, но не се намират средства за осъществяване на тази идея. 

Ето че сега, с финансовата подкрепа на Столичната община, Лео Муич работи с трупата на Софийската национална опера и балет и очакваме премиерата на новата редакция на балета "Ана Каренина" на 27-и януари. 

Следващите спектакли са на 28-и януари вечерта и на 29-и януари следобед, на 2-и и 3-и февруари, 30-и и 31-и март вечерта и на 9-и април следобед. 

В главните роли ще гледаме: Марта Петкова и Катерина Петрова като княгиня Ана Каренина, Никола Хаджитанев и Цецо Иванов в ролята на граф Алексей Вронски, Емил Йорданов, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов и Фредерико Пинто като граф Алексей Каренин. 

Ето какво сподели хореографът Лео Муич на среща с журналисти и в интервю за предаването "Каста дива" след това:

Коя беше отправната Ви точка – литературната творба или музиката?
„Бих казал, че една успешна сценична продукция е като брак между либретото и музиката. За мен е голяма чест да бъда третата личност при забележителното сътрудничество между Толстой и Чайковски, които, разбира се, не са знаели за това. Аз ги съчетавам и мисля, че е много хубаво да поставиш музиката и движението в служба на повествованието. Когато избирам музиката, тя е най-важна и трябва да имам чувството, че е специално създадена за това, което в случая не е така. Не бих избрал Пиер Булез, Ксенакис, дори Шуберт. Трябва да имаш предвид мястото и времето, в което е написана литературната творба. Избрах музика на Чайковски, която не е създадена като балетна – Романс, Концерт за цигулка, „Патетичната симфония“, „Манфред“ симфония. Голямо е предизвикателството за оркестъра да изпълни всичко това заедно на живо. Подборът не беше лесен, защото аз не съм професионален музикант. Подходящото свързване на творбите е това, което създава цялата динамика и модерност. Първоначалният ми подбор беше много повече часове музика. Съкращавах, съкращавах, съкращавах, докато достигна до двучасов спектакъл – толкова, колкото публиката може да възприеме с подходящата концентрация.“

Как се превръща дебела книга в балетна творба с продължителност два часа?
„Недостатъкът на балетното изкуство е фактът, че ние, балетните артисти, не говорим. Но точно заради това, когато създавам хореография, аз обичам да използвам заглавия, които са станали част от поп-културата. „Ана Каренина“ е творба, която задължително се изучава в училище. Като говорим за дебелата книга, всъщност те са две, там в 30 страници се разказва само за нейната черната рокля, а при нас тя просто се появява в черната рокля, нали?! В днешно време всичко е фото, Инстаграм, тук и сега. Беше ми много интересно да пресъздадем всички персонажи. Няма малки и големи роли, има само малки и големи артисти! Тук всички са важни, всички разказват една интерактивна история. Конфликтът е много ясен, а това, което много добре се пресъздава чрез танца, са взаимоотношенията.“

Какви промени правите в сравнение със спектакъла на „Ана Каренина“ в Пловдив?
„Ако говорим за Античния театър, който е сред най-красивите места в света, които съм виждал през живота си, там една от най-важните ни задачи беше да организираме сценичното пространство. Спектакълът „Ана Каренина“ първоначално е създаден за закрито пространство, за театър като Софийската опера и е най-добре да бъде представен така от гледна точка на осветлението, т.е. на тъмнината, която ни е необходима. Също така аз съм все още относително млад хореограф и винаги ми е интересно след като се запозная с една трупа, да работя в зависимост от възможностите на танцьорите по един или друг начин, така че да се получи най-добрата версия. Тук, в Националния балет, нивото е още по-високо и мога да поставям по-големи технически трудности. Имаме по-голям ансамбъл и повече състави солисти. Интересно ми е и това е моята идея за театъра, за разлика от киното, където кастът е един и същи. Хората идват да гледат в различни дни и Брад Пит си е винаги Брад Пит, а Марта Петкова и Катерина Петрова няма да бъдат никога една и съща Ана Каренина. Всеки спектакъл ще бъде нов и оригинален!“

Преди премиерата в Пловдив на фестивала Opera Open прима балерината Марта Петкова сподели, че всички балетисти са безкрайно вдъхновени от творческото общуване с Вас. Доколко работата с артистите може да вдъхновява, да променя Вашия поглед към творбата?
„Както казах, много е важно кой стои пред мен! Дори и тази хореография да не е първоначално създадена за тях, те всъщност трябва да придобият такова чувство. Към всеки артист, всяко движение, всяка стъпка подхождам много индивидуално. Искам да постигна най-добрата версия на всеки един от тях. За тази цел им давам много ключове, много възможности, но те трябва да искат да отключат вратите. Не тръгвам от емоцията – нея публиката или ще я почувства, или не, но аз много добре знам от какво се прави театърът – перфектна музика, свързана с действието на сцената. Танцът е визуалното пресъздаване на музиката. Когато съчетаеш добре звука и картината, това създава силна емоция, която отива право в сърцето. Не можеш да организираш чувството, което хората ще изпитат. Някои може и да не харесат спектакъла, това също е много лично, но настоявам, че всеки артист има своето право на интерпретация. Не искам да видя същите стъпки, изпълнени по същия начин! Предизвиквам всеки артист, неговата физическа форма, неговата издръжливост. Това е много, много труден танц. Дуетите и па де дьотата са много дълги и сложни технически и емоционално. Балетистите трябва да сменят много костюми и непрекъснато да се движат много бързо. Няма никакви паузи. Публиката трябва да се чувства като на филм.“

Марта Петкова като че ли е родена за ролята на Ана Каренина!
„Нали? Да! Щастлив съм да го чуя, но също така мисля, че тя е родена за много роли! Мисля, че вие – българите, трябва да сте изключително щастливи, че такива балетни артисти като Марта Петкова, като Никола Хаджитанев и като Катерина Петрова са решили, по свои причини, да останат тук, да си кажем честно, при всички трудни условия!“

Може ли в днешно време да се говори за глобално балетно изкуство или все още традиционните балетни школи имат голямо значение? Какво мислите за по-малките, по-младите школи, които са били силно повлияни в своето развитие от една от тях по време на социализма?
„Това е едно от преимуществата на балетното изкуство – то е международно признато. Аз имам кариера на различни континенти благодарение на това, че балетният език е универсален. Ето, ние преди малко на пресконференцията разговаряхме, разговаряхме, разговаряхме и след това цигуларят вдигна ръце, засвири и каза много повече от всички наши думи. Да, аз говоря на много езици – девет. Може би това е част от музикалността. Хърватия е малка държава, но близо до Австрия и Италия. Тази близост със Запада ни постави в малко по-различна позиция от България, но вярвам, че във всяка балетна трупа, и тук, колкото повече чуждестранни балетисти се влеят, това ще прибави нещо великолепно и красиво и пак ще си бъде Българският национален балет. Един национален театър съществува, за да даде най-добрия възможен продукт на публиката, нали?! Не е достатъчно да направим хубава продукция за критиците и за любителите на балетното изкуство! Продуктът, който създаваме, трябва да може да се продава. Един писател не е писател, ако пише, а ако се чете! Мисля, че има интерес към спектакъла „Ана Каренина и това ме прави много щастлив!“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Неравноделната душа" с прожекция-специално събитие на 12 юли в "Одеон"

Прожекция-специално събитие на документалния филм "Неравноделната душа" се подготвя във Филмотечно кино "Одеон" - на 12 юли от 18:00 часа.  Пълнометраженият документален дебют на София Стойчева – сценарист и режисьор на филма, е емоционален разказ за хора от различни националности, които, без да имат родови връзки на Балканите, посвещават години..

публикувано на 09.07.24 в 17:25
Димитър Драганов

Как себепознанието може да се превърне в мощен инструмент за преодоляване на трудностите

В свят, изпълнен с предизвикателства и неочаквани обрати, често се оказваме изправени пред изпитания, които ни карат да се чувстваме сами и безнадеждни . Но точно в тези моменти, когато сме на "дъното на пъкъла", можем да открием вътрешната си сила и да излезем по-силни от всякога. Разказваме за това как да изградим спокойствие, когато останем сами..

публикувано на 09.07.24 в 16:47

Израелският китарист Мишел Сахрауи ще открие "Банско Джаз Фестивал"

Израелският китарист Мишел Сахрауи ще бъде гост на "Банско Джаз Фестивал". Той ще открие предстоящото издание с концерт на 3-ти август заедно със своето трио - Мишел Сахрауи (китара), Йонатан Коен (бас) и Шир Гинот (барабани).  Сахрауи е китарист и композитор от Назарет, Израел. Когато е на 19 години, взема уроци по китара. През 1995 г. се..

публикувано на 09.07.24 в 16:35
Диана Данова – Дамянова

Диана Данова – Дамянова в дебрите на "Софийски музикални седмици" от 70-те години до днес

Музикология или музикознание – от гръцки се превежда като музика и думи. Обект на изследване в музикознанието са произходът на музиката и нейното историческо развитие, теорията на музикалните елементи и проблемите на музикалното изкуство. Този музикален анализ цели да открои естетиката, хармонията и критиката за музикалните произведения . В..

публикувано на 09.07.24 в 10:43
 Айтен Огуджу

Айтен Огуджу - един от най-добрите сценографи на Турция

Айтен Огуджу е сценограф за драматичен и куклен театър , преподавател е по сценичен дизайн в университета в Измир . Родена е в Разград, но 1989 година се преселват в Турция, където завършва Художествена гимназия, а след това и Измирския университет - специалност "Сценография".  Работила е за постановки освен в Турция и в Лондон, Косово, Катар,..

публикувано на 08.07.24 в 11:22

В крепостта "Царевец" във В. Търново беше открит 9-ият летен оперен сезон "Сцена на вековете"

С балетния спектакъл „Кармен“ по музика от едноименната опера на Жорж Бизе снощи в крепостта „Царевец“ във Велико Търново беше открит Деветият летен оперен сезон „Сцена на вековете“. До 11 септември в основната и съпътстващата програма на културния форум ще бъдат представени 14 оперни и балетни спектакъла. Българското национално радио е медиен..

публикувано на 07.07.24 в 12:53

Започва "Arbanassi summer music"

Две от емблематичните средновековни църкви в архитектурния резерват Арбанаси до Велико Търново от днес до 12 юли ще домакинстват за 14-и път международния фестивал на камерната музика "Arbanassi summer music". Културният форум по традиция извежда камерната музика от концертната зала и я представя в атмосферата на арбанашките средновековни..

публикувано на 07.07.24 в 09:03