Последните краткотрайни български парламенти през призмата на председателите си

Но сега обръщаме поглед към друг прецедент, родил се в този парламент – тридневно първо заседание и мъчителен избор на председател.

По-малко трудно ли е било депутатите да изберат "пръв между равни" и в предишните Народни събрания и кой е рекордьорът по дълголетно ръководство на законодателния орган?

Свикнали сме с почти ежедневните новини от парламента, а на този 48-ми му стана традиция да организира и извънредни заседания. Но не винаги законодателният орган е бил постоянно действащ – напротив, това е модерна иновация, дошла с демократичните промени след 10 ноември, разказва доцент Милен Михов, специалист по Нова българска история и сам бивш депутат в 43-ия и 44-ия парламент – последните с почти пълен мандат.  

"И по Търновксата конституция по време на монархията, и в двете социалистически конституции парламентът се събира на сесия. Даже в Търновската конституция определя времето, в което се събира НС - това е от 15 октомври до 15 декември. Това е свързано с естествения цикъл на годишното възпроизводство, прибира се реколтата, налива се виното, сделките са сключени и народните представители обличат новия кат дрехи, пристигат в София и за 2 месеца нареждат законите и след това се връщат при семействата да карат Коледните и зимни празници".

Горе-долу така стоят нещата и със социалистическите парламенти, само че не са съобразени със земеделския цикъл и законите се приемат със 100-процентово единодушие. Излишни спорове няма. Даже никакви няма.  

А когато функцията на институцията е декоративна, длъжността на председателя е синекурна, запазена за заслужили партийни другари. И логично – оттогава са и рекордьорите зазаемане на поста. Най-дълго председателствал НС е Фердинанд Козовски. От 1950 до 65-та - цели 15 години е бил начело и само смъртта му попречва да увеличи дистанция с предишни и следващи. Той е един от организаторите на Септемврийското въстание от 23-та и твърди се, един от екзекуторите на Народния съд. 

В по-ново време Цецка Цачева е била най-дълго на поста – 7 години в две народни събрания.

"Аз съм имал възможността да работя с г-жа Цачева. В няколко парламента тя водеше не лошо Народното събрание", каза доцент Милен Михов. 

Според него самият факт, че на 48-ото НС са му трябвали няколко дни, за да си избере председател, илюстрира силното разделение и дълбоката политическа криза, в която се намираме. 

Именно острата политическа конфронтация даде възможност на още две жени в страна, разрешила на дамите да гласуват едва през 1937-ма, да се впишат в историята като председатели на парламента – Цвета Караянчева като последният с пълен мандат и Ива Митева – два пъти заставала на поста, но в първите от поредицата кратки парламенти. Тя ще се запомни с идеите за коренна промяна в начина на работа – искаше НС да работи по предварително приета законодателна програма и да редува седмица пленарни заседания със седмица подготовка на закони в комисии.

И двете й идеи не бяха реализирани. Противоречията дадоха възможност и на това НС да постави рекорд – продължило три дни първо заседание, общо 54 часа и 41 минути дебат, неуспешно гласуване след неуспешно гласуване. Кризата заплашваше да се превърне в институционална, защото без председател НС не можеше и да бъде разпуснато. Казаха се твърде тежки думи и продължиха да се казват, дори след като най-възрастният компромисно бе избран да е пръв между равни.

До коалиция не се стигна. А вместо да запомним уводните думи на Рашидов като председател: 

"Обещавам да съм консенсусен, обещавам да се вслушвам в думите ви. Отново ви моля, намалете перченето".

Запомнихме тези, които каза преди да бъде избран:  

"Ние сме отново, уважаеми колеги, там, където свършва началото на кръга. Положението, вместо да се влошава, става безнадеждно".

Може би и заради краткото пребиваване на поста, на Вежди Рашидов му беше спестено искането на оставка. За предшествениците му на поста Огнян Герджиков и Никола Минчев най-запомнящият се момент е тъкмо този – отстраняването. Герджиков – един от царските депутати, си спомня:  

"Тогава това, което се случи, ще го запомня за цял живот. Това е звездният миг в политиката за мен - когато цялата зала стана, на крака, и ме аплодира. Цялата зала - без изключение". 

И за Никола Минчев е така: "Това наистина беше страхотно, неочаквано и го прави най-запомнящият се момент от кариерата ми на председател на НС".

Към двама свои предшественици изпитва респект - Йордан Соколов и проф. Огнян Герджиков.

Историкът Милен Михов пък отличава един от първите в най-новата история, който не е бил председател, а председателстващ Великото НС - това е Гиньо Ганев.   

Какво ни чака в следващия парламент, не можем да предвидим отсега. Можем да се надяваме, че както някога – постът ще се заеме от човек с авторитет и обществено признание. Някой като първия председател Антим Първи – избран, защото представата за председателстващия включва първо непоклатим авторитет пред всички, второ - способности за водене на заседанието, неговата дума трябва да тежи.

Репортажа чуйте в звуковия файл.