Тази седмица лидерската среща се състоя, но някак напълно засенчена от бляскавата визита на украинския президент Володимир Зеленски. И решенията на 27-те по щекотливата тема с мигрантския натиск останаха на заден план. В интерес на истината, те не са революционни, но пряко засягат България: Два пилотни проекта – един в Румъния, един в България – трябва да укрепят граничната охрана с технически средства. За финансиране на огради по европейските граници и дума не може да става. Не и в официалния заключителен документ. Срещата на върха отново показа, че обща миграционна политика в ЕС е трудно постижима, да не кажем илюзорна. С това се съгласи и следващият ни събеседник в „Събота 150“ – миграционният експерт от института за международна политика и сигурност в Берлин д-р Ане Кох.
Опустошителното земетресение в Турция и Сирия ще предизвика ли нова бежанска вълна към Европа?
"В скоро време не очаквам голяма бежанска вълна, най-малкото защото разрушенията са толкова големи, че дори придвижването е невъзможно. Има много разрушени пътища, няма как да бъде напуснат районът на бедствието. Но в бъдеще не е изключено хора от засегнатите райони, загубили всичко – дом, семейство, имущество, да мобилизират всички сили и да се опитат да се доберат до Европа".
Смятате ли, че Европейският съюз би реагирал също толкова бързо и без излишна бюрокрация както при приемането на украинските бежанци, след като Русия нахлу в Украйна?
"Вероятно е възможно, защото видяхме, че когато има политическа воля, както беше при нахлуването на руската армия в Украйна, Европейският съюз е в състояние да действа бързо. В същото време обаче трябва да кажа, че сега става дума за природно бедствие и нуждите на пострадалите са съвсем различни. Сега те имат нужда от спасители, от хуманитарна помощ, от храна и дрехи, а на по-късен етап – от възстановяване на домовете им. В този смисъл двата случая трудно могат да бъдат сравнявани".
Поводът за нашия разговор е срещата на върха на ЕС, която първоначално беше посветена на миграцията, макар че беше засенчена от визитата на украинския президент Володимир Зеленски. Като погледнете резултата от лидерската среща – какъв беше най-малкият общ знаменател, около който 27-те успяха да се споразумеят на този етап? Успя ли Швеция, ротационният европредседател, която от скоро е управлявана от много консервативно правителство, да се наложи с възгледите си за по-строг граничен контрол, за повече ограничения и отблъскване на нелегалните мигранти?
"В крайна сметка да, въпреки че тази тенденция не е нова. Единственото, за което страните-членки от години успяват да се споразумеят, са мерки за охрана на външните граници и за връщане на мигранти, които нямат право на закрила. Сегашната среща на върха беше класически пример за това, как всички форуми на тема миграция се развиват по един и същи начин. И че по темата солидарно разпределение на бежанците по държави няма никакъв напредък".
Споменахте охраната на външните граници. В заключителния документ не се споменава отпускането на европейски средства за изграждането на огради, както поискаха Австрия, Гърция и България. Но там се говори за финансирането на инфраструктура по границата. Как тълкувате тази формулировка?
"Тази формулировка е много витиевата. В заключителния документ пише, че ще бъдат засилени мерките и способностите за охрана на външните граници. Говори се за охрана по въздух и земя, за видеонаблюдение, за модерни технологии, които се използват по границите. Така че да, не става дума за финансирането на огради, а за обезпечаването на граничната охрана със скъпо струваща техника".
Става дума и за използването на всички възможни лостове за оказване на натиск върху страните по произход да приемат обратно гражданите си, които нямат право на закрила в Европейския съюз. Има сключени такива споразумения с някои африкански държави. А сега Брюксел иска да използва търговската и визовата политика, за да ги принуди да съдействат. Ще сработи ли този метод?
"Не мисля, че това е правилният път. Освен това опити за оказване на натиск е имало и в миналото, но без особен резултат. За кратко ограничаването на търговията или затягането на визовия режим доведоха до по-голяма готовност на държавите по произход да приемат обратно гражданите си, които нямат право на убежище в Европа. Но наистина за кратко.
Връщането на мигрантите не е основният проблем. Страничният ефект от по-строга политика спрямо държавите по произход е далеч по-опасен за Европа. Когато използваш търговските отношения с бедни държави като лост за оказване на натиск, всъщност обричаш местното население на още по-голяма бедност. А това е основната причина за тези хора да търсят по-добър живот в Европа. Или с други думи – така бихме увеличили мигрантския наплив".
Част от решенията на срещата на върха е разработването на механизми за легална миграция. Това ли е решението?
"Разширяването на легалните възможности определено е по-доброто решение, но не ме разбирайте погрешно – това не е панацея. Ако има разработена схема за легална миграция, това със сигурност ще намали натиска по външните граници на ЕС и опитите за криминално преминаване на границата, което обикновено е свързано с голям риск за хората.
В същото време повечето страни от ЕС изпитват недостиг на работна ръка, т.е. нуждаят се от трудова миграция. Този потенциал трябва да се използва. Разбира се, не е реалистично да се очаква, че ЕС ще разработи схема за легална миграция, която да може да се приложи от днес за утре. И която с един замах да елиминира нелегалния приток на хора. Но със сигурност може да помогне за овладяването на миграционния натиск. Освен това има добри практики в други части на света, които могат да послужат за пример. А също така и възможността за граждани от Западните Балкани да работят в страни-членки на ЕС".
През 2020 година Европейската комисия представи пакт за миграция, който предвижда въвеждането на обща процедура за предоставяне на убежище и солидарното разпределение на пристигащите бежанци в страните-членки. Но този пакт така и не сработва. Възможно ли е изобщо Европейският съюз да има обща миграционна политика?
"Ако под обща миграционна политика разбираме солидарна политика, която включва поемането на тежестта от всички страни-членки на ЕС, тогава и аз вече мисля, че тя е непостижима. В прекалено много европейски столици управляват правителства с участието на крайнодесни партии, които не искат и да чуят за конструктивен разговор по темата миграция. Вместо това те отстояват идеите си за възпиране не само на мигрантите без право на закрила, но дори и на търсещите и имащите право на убежище.
Това обаче не означава, че ЕС не може да се обедини около общи действия. Както видяхме и този път, обединение около рестрикции е възможно. Проблемът е, че групата държави, които смятат, че проблемът трябва да намери солидарно решение между всички страни-членки на ЕС, вместо да се разширява, намалява. В тази група е Германия и тя има все по-малко съмишленици".
Тези съмишленици не на последно място ги обединява географското положение. Сред тях е например Люксембург, добре скрито в сърцето на Европа Велико Херцогство, чийто премиер Ксавие Бетел коментира преди срещата на върха темата за ограда по външната граница с думите, че построяването на огради в Европа с европейски пари би било срамота, и че това не е Европа, в която той би искал да живее. Испанците, италианците, гърците, пък и българите, които живеят на външната граница на ЕС, вероятно също мечтаят за друга Европа. Но те са оставени сами да се справят с този проблем.
"Няма лесни решения. Миграцията е много комплексен феномен, който влияе върху много сфери. Но това не означава, че която и да е държава в ЕС трябва да бъде оставена сама да се справя с този проблем. Не мисля, че страните по външните граници на Евросъюза са единствените потърпевши, защото броят на миграните във вътрешността на Съюза също се увеличава. Например в Нидерландия или Германия.
Но въпреки това сте права – в Европейския съюз няма разбиране за позицията на другия. Държавите по външните граници се чувстват неразбрани от държавите във вътрешността на Съюза. И трагичното е, че това е така от години и няма изгледи за промяна. Дори относително намалелият брой на нелегалните мигранти в Европа по време на пандемията не помогна за по-добро разбирателство между 27-те, за провеждането на конструктивна дискусия. Сега, когато броят им отново расте, нещата не изглеждат никак добре".
След ветровитото време и мъртвото вълнение последните 5 дни по Южното Черноморие, днес морето се успокои. Лабораторни изследвания на морската вода на плаж Поморие-изток показаха, че тя е чиста. От Асоциацията на концесионерите на плажове заявиха, че нелоялните практики да се предлагат чадърите и шезлонгите в комплект не се отнасят за плажовете с..
Жълт и оранжев код за опасно време е в сила днес в почти цялата страна. Оранжевият код е за интензивни валежи, гръмотевични бури и градушки в Северозападна България в пет области. В 22 области е в сила жълт код за горещо време и гръмотевични бури. Има опасност от възникване на поройни наводнения. Червен код за опасност от пожари е обявен за области..
По-малко от 48 часа остават до общите избори в Обединеното кралство. Премиерът Риши Сунак предупреди гласоподавателите да не дават "супермнозинство" на лейбъристите в новия парламент, на фона на анкетите, които продължават да прогнозират убедителна победа за тях. Докато лайтмотивът в предизборната кампания на лидера на Лейбъристката партия..
54,6 точки от 100 възможни е средният резултат на седмокласниците на националното външно оценяване по български език и литература, а 42.9 точки - по математика. Изпитите се проведоха миналия месец. За сравнение - резултатите на кандидат-гимназистите през 2023 г. година са съответно 55 и 35 точки. Учениците с по 100 точки на двата..
Апелативният съд в София потвърди постоянния арест на Орлин Гигов, който в края на юни преби до смърт приятелката си Силвия Киркова. Въпреки твърденията на защитата на обвиняемия, че става дума за нещастен случай, съдът откри достатъчно доказателства, че именно действията на Гигов са довели до нейната смърт. Протест пред Съдебната палата..
Има агресия, по-често вербална и по-рядко физическа към лекарите в Спешна помощ в София, но и хората изразяват и благодарност затова, че сме спасили техен близък и ни съчувстват за нашата натовареност. Това разказа в интервю пред БНР д-р Мария Манчевска от РСМ, която работи в столичната Спешна помощ. И споделя, че се държи възпитано..
В Европа има нарастване на случаите на денга, пренесени на континента от региони, в които този вирус редовно се появява, както и увеличаване на местните огнища с денга и западнонилска треска. Това сочат последните данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, обявени по-рано през юни. Освен това България е..
" Предотвратихме падането на самолета ", заяви пред БНР един от основателите на партия "Величие" Ивелин Михайлов. По думите му 5 човека от..
Правителство с мандата на ГЕРБ ще се ползва с много ниска подкрепа . Прогнозата направи пред БНР политологът Петър Чолаков и коментира, че ако ГЕРБ и..
Университетската болница в Плевен "Д-р Георги Странски" има ново ръководство. След проведен конкурс, изпълнителен директор стана доц. д-р..