Всички ние сме блудният син в различни моменти на неговото битие

В рубриката „Духовен поглед“ Румяна Иванова представя богослова Ангел Карадаков, който е и журналист.

Румяна Иванова: Добре дошъл! Ако обичаш, представи на слушателите ни изданията, електронни и книжни, за които се грижиш.

Ангел Карадаков: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели и читатели! От 10 години поддържам сайта „Добротолюбие“, вече със седмичен подкаст – „Духовни полета“. Издаваме съвместно с доценти от Богословския факултет и електронното списание „Светодавец“. Стараем се да популяризираме православието и в социалните мрежи.

Румяна Иванова: Две седмици преди началото на Великия Великденски пост отново размишляваме за покаянието и отношенията ни с Бога в Неделята на блудния син. Защото четивото в православните храмове днес е притчата за блудния син. Тя е разказана в Евангелието от Лука, в глава 15. Ще я прочета и ще я кометираме. „един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“ Цялата петнадесета глава на Евангелието от Лука проповядва радост за каещия се, за изгубения, който се е намерил в покаянието. Фарисеите и книжниците обвинявали Господа, че общува с бирници и грешници. С този текст Той им отговорил, че на небето има повече радост за един грешник, който се кае, от колкото за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние.

Румяна Иванова: Г-н Карадаков, не сме ли и ние понякога в ролята на блудния син, когато молим Бога за тленни неща, а не намираме в тях радостта и задоволството, които сме очаквали?

Ангел Карадаков: Ние винаги сме по един или друг начин като Блудния син. В притчата можем да видим неговите две, да ги кажем така, проявления. Първото е, когато той си взима полагащото му се наследство и си тръгва от бащиния дом, и отива в чужда страна. Второто такова проявление е неговото обръщане и „идване в себе си“ – покаянието му. За жалост често се случва да решаваме сами да организираме живота си и да престъпим по един или друг начин Божиите заповеди. Важното всъщност тук е да се осъзнаем навреме, да се покаем и да се завърнем в Бащиния дом, в Църквата и при Бога.

Румяна Иванова: Може ли да приемем, че бащата изобразява нашия Небесен Отец, който винаги ни очаква и прощава, винаги ни обича и обдарява, не според заслугите ни, а според своята любов?

Ангел Карадаков: Да, отците на Църквата ни казват, че в образа на бащата е Бог, който очаква нашето обръщане и е готов да ни прости за това, че в определен момент сме престъпили Неговите заповеди. По време на Светата Литургия се пее едно песнопение – „Иже херувими“. В него се пее: „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на Животворящата Троица трисветата песен. Нека сега отложим всяка житейска грижа. За да приемем Царя на всичко, Когото невидимо ангелските чинове тържествено носят“. Да отложим всяка житейска грижа. Това е важен момент, който не бива да изпускаме. Да оставяме понякога и място на Бога да ни помогне в житейските ни перипетии и изпитания.

Румяна Иванова: Защо големият брат не пожелал да влезе и се разгневил?

Ангел Карадаков: Кратко казано можем да определим това поведение като завист. Страст, която се случва и ние самите да проявим. Големият брат очаква неговото „изпълнение на заповедите“ да му бъде възнаградено. За това и той упреква баща си, че не е възнаграден с угоено теле, за това, че работи на нивата му. Румяна Иванова: Как да преборим завистта? Ангел Карадаков: Един от отците на Църквата – Св. Василий Велики – казва: „завистта изпояжда душата, в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Да се опитваме да се радваме на чуждите успехи и да не наскърбяваме ближните“. Според мен е важно, когато видим някой наш близък да благоденства, да се поучим от него, да вземем пример и да се опитаме да надградим себе си. А всичко това се случва само с любов.

Румяна Иванова: Да се помолим: „Отче наш. Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатна седмица!