Отбелязваме Световния ден на радиото - медията, в която европейците имат най-голямо доверие

Днес е Световният ден на Радиото. Според данните, събрани от Европейския съюз за радио и телевизия, радиото е медията, в която европейците имат най-голямо доверие. Почти половината от тях слушат обществено радио всяка седмица, средно по 2 часа и 23 минути. Музикалните дейности и състави на обществените радио организации осигуряват 50 000 работни места в Европа. 12 хиляди са радиостанциите на територията на Стария континент.

Има такова нещо като Световен ден на Радиото. Ден, в който няма значение кога е рождения ден на една или друга-национална, регионална, градска, малка или голяма радиостанция и радиопрограма. Ден, в който всички медии, правещи радио могат да празнуват. На 13 февруари е всъщност рожденият ден на базираното в централата на ООН Радио на ООН, създадено през 1946 г., но идеята за Световен ден на Радиото идва доста по-късно. През 2011 година, след предложение от Испанската академия на радиото, подкрепено от Съюзът за радиоразпръскване на арабските държави (ASBU), Азиатско-тихоокеанският съюз за радиоразпръскване (ABU), Африканският съюз (AUB), Карибският съюз за радиоразпръскване (CBU), Европейският съюз за радиоразпръскване (EBU) и Международната асоциация за радиоразпръскване (IAB) ).), Асоциацията на северноамериканските радио- и телевизионни оператори (NABA), Иберо-американската телекомуникационна организация (OTI), BBC, URTI, Радио Ватикана, и на практика това обхваща всички,  които създават медийно съдържание под формата на радио. Защото радиото има значение… за здравето на демокрациите.

Всяка година Световният ден на Радиото избира една тема… тази година тя е „Радиото и мирът“

Тази година ЮНЕСКО предлага да си припомним важни думи от големи имена в историята на политиката и изкуствата.

Форест Уитакър, актьорът, който взима Оскар за ролята си във филма “Последният крал на Шотландия”, като Иди Амин, диктаторът в Уганда, казва:

„Преди 75 години основателите на Юнеско са си представяли свят, в който конфликтите ще бъдат победени и хората ще могат да видят красотата на мира. Основавайки Юнеско, те създават условия за разпространение на преживявания, които да направят мира очевиден, а войната -отблъскваща. Отбраняването на мира трябва да се превърне в общо споделено усещане за всеки един от нас. Трябва да бъде изградено в съзнанието на хората чрез образование, наука, култура и общуване“

Кои обаче са звуците, които свързваме с мира? Дали този на самолети, прелитащи над главата, подобен на звука, който чуват украинците, бесарабските българи и множеството народности, живеещи на територията на Украйна, след започналата на 24 февруари широкомащабна война, която Русия води срещу Украйна…Или е този, в който чуваме атмосферата, океана, природата, животните? Въпросът за войната и мира понякога е въпрос на звук

На сайта на Световния ден на Радиото можем да прочетем много истории, например като тази за  Предизвикателството да се комуникира история и памет в Камбоджа след геноцида. Защото радиото може да има голяма роля в подкрепа на това оцелелите да разкажат своята история.

Такава е радио поредицата по телефона, озаглавена Ka Pit (Истината), която има за цел да образова младите хора за режима на Червените кхмери. Защото истинското и смислено помирение изисква документиране, увековечаване и съобщаване на миналото насилие и конфликт-процес, който се е случвал бавно в Камбоджа, както и във всички общества,  преживели насилието и репресията на авторитарни или тоталитарни режими. Или като въпросите за връзката между Радиото и Властта в Абиджан, Кот-д-Ивоар след десетелието на конфликта, който мислехме за завършил през 2011г. Какво означава да чуваш в един наранен град...

„Има времена, когато искаме да слушаме факти. Но понеже светът ни все още е разделен на две-в една част, представена в разговорите ни с жените от свободна Чехословакия, свободна Полша и свободна Унгария, нещата стоят различно. Хубаво е да има факти, но когато помагаш, трябва да говори сърцето“, казва Индира Ганди пред радио „Юнеско“ в Париж

Войната е антоним на мира. Случва се между държави или групи в рамките на една страна, но може да превърне и в конфликт на медийни разкази. Разказът може да увеличи напрежението или да поддържа условията за разбиране в даден контекст - например да назове дали има грубо, или безпроблемно провеждане на изборите, дали има отхвърляне, или интегриране на завърналите се бежанци, може да засили или да смекчава националистическия плам и т.н. Затова е важен разказът, който предлага радиото - защото формира обществено мнение и може да повлияе на вътрешни и международни ситуации и процеси на вземане на решения. 

Знаел го е добре Нелсън Мандела - първият избран с всеобщо гласуване южноафрикански президент, човекът преборил апартейда и получил Нобелова награда за мир.

„Южна Африка призовава за мир и демокрация. Споделяме убеждението, че не можем да съществуваме един без друг. Това, което се стремим да изградим, е общество, в центъра на което стоят хората и техните стремежи. Нашата страна трябва да работи върху национална цел, да създаде условия, които да защитават достойнството на всеки един гражданин. Задължително условие за това е постигането на демокрация“. 

Знаел го е и сенегалецът Амаду-Махтар М'Боу, който освен високата позиция в ООН, има и пряк поглед над това да участваш във война, защото преди да влезе в структурите на ООН, е  участник във Втората световна война, като доброволец на страната на Франция.

„Бях генерален директор на Юнеско от 1974 до 1987 година. Винаги съм бил привърженик на идеята, че движеща сила на мира е развитието. Такова, което помага да се подобрят условията на живот на населението. Мирът минава през обществения прогрес, благодарение на демокрацията и спазването на човешките права“ 

Радиото може да подхранва конфликти или да  смекчава конфликти. Да предотвратява ескалацията на напрежение или да помирява. 

Стига да иска, и да знае как да го прави. И най-вече стига да не иска да сее омраза, а да дава факти, да обяснява залога и да  посредничи в понякога невъзможния диалог между различни групи в обществото.

Как говорим за мира е също важен въпрос. Възможен ли е мир с цената на унищожението на нападнатите, с цената на заглушаването на гласовете на безгласните, с цената на пренебрегването на жертвите. Защото във всяка война има агресор и жертва, нападаща и нападната страна и е важно да се прави разликата.  А когато казваме мир е добре да чуваме помирение вместо примирение. Защото примирението пред злото не е равнозначно на мир. 

Мирът е друго - диалог, среща, цивилизован спор между опонентни в реална демокрация, а защо не и ... танц,  ако се вслушаме в думите на панамския джаз пианист и социален активист Данило  Перес.

„Аз съм пианист и композитор от Панама. Празнуваме Световния ден на радиото. То е мощен инструмент, който може да преобразява животи. Радиото ми показа не само музиката, но и безкрайните възможности, които човешките същества притежават, за да общуват помежду си“

И ако войната е винаги конфликт за власт и пространство, или за власт над пространство, то има нещо, което изобщо не се тормози и не  го е грижа за територията, защото минава границите - физическите между държавите, културните между народите, индивидуалните между характерите на отделните хора. И това са музиката, звукът и … радиосигналът. Чуваме ги добре в авторска композиция на  френския музикант Шапелие Фу, познат на любителите на електронната музика, създадена специално за Световния ден на Радиото, миксирана на базата на джингли и звуци, изпратени от радиостанции от цял свят, включително и от БНР.