Юлия Митева от Одеса идва в България с трите си деца през месец март миналата година. Разказва, че е тръгнала сама с децата си, защото обстановката в Одеса е била несигурна. По това време пътят бил изключително натоварен от изоставени автомобили, множество автобуси и хора. Пристигнала в България, без да знае къде ще бъде настанена, притеснена и уплашена. Спомня си, че във Варна, където я закарва автобусът, просто се разплаква и към нея се приближава човек, който я пита с какво да й помогне. Настанява се в хотел в Балчик и оттук започва дългият й път по установяване в страната ни.
"Дълбок поклон на всички, които бяха до нас в този момент. Всички бяха дружелюбни, никакъв негативен елемент нямаше."
Децата на Юлия – петгодишно момиченце и тригодишни близнаци момиченце и момченце, вече посещават детска градина в Балчик.
Голямата й дъщеря вече говори свободно български език и Юлия планира тази година да я запише в училище. Въпреки че в Украйна Юлия е работила като лекар педиатър, тук се оказва, че за да получи това право, трябва да измине почти невъзможен път по легализация на документите, както и да покрие изключително сложен изпит по български език. Затова започва работа в една от частните лаборатории в Добрич.
"Отношението просто е супер. Много е сложно, защото не владея езика. С някои колеги се сприятелихме, на рождените им дни ме канят. Всичко с времето си."
Игор Слезовски и семейството му идват в България на 4 март миналата година. Съпругата му е бременна в деветия месец с петото им дете и ражда малката Мария в болницата в Добрич. В продължение на два месеца Игор е доброволец на Граничния пункт "Дуранкулак" и подпомага посрещането на украинците и дейността на БЧК. Така и получава предложението да започне работа към организацията.
"В Червения кръст помагаме на нашите бежанци. Сега за Турция и за Сирия също събирахме кутии, дрехи, обувки."
Когато работата е много, в помощ идва и големият му син. За децата Игор разказва, че бебето си е вкъщи с майка си, едно от децата посещава детска градина в Балчик, следващото по възраст учи в Основното училище „Кирил и Методий“ също в града, а двете големи деца учат онлайн в училищата си в Украйна, защото чакат да се освободят бройки за тях в гимназия с подходящ профил в Добрич. Заради липсата на контакти именно за по-големите деца адаптацията е по-трудна, докато малките вече са свикнали с новия начин на живот, признава Игор.
"Малките по-бързо се адаптират, привикват, социализират се, общуват и се намират приятели. Надявам се сега да решим въпроса с езиковата гимназия за по-големите деца. Иначе ходят на спорт, на рисуване, посещават компютърни кръжоци. Доволни сме, затова оставаме. Ще живеем, ще се учим, ще се трудим, ще помагаме на хората. В Червения кръст идва да помага цялото семейство."
Юлия обмисля да си вземе жилище в Балчик и когато войната в Украйна свърши, да си идва тук временно, но да се върне в родината си. Игор, съпругата му и петте им деца обмислят да останат тук завинаги, независимо от развитието на войната в страната им.
"Аз искам да се върна в Украйна, защото там е домът ми, близките, роднините, мама. Може би ще бъде тежко в първите месеци след войната, но на душата ми ще е леко", размишлява Юлия.
"Вече съм склонен и настроен да остана в България, защото ми харесва страната, хората. Благодаря на България и българите за големите сърца, за добрата душа, за всичко. Благодарим", споделя Игор.
Хиляди са украинците, преминали през област Добрич през изминалата 2022 година. Сред тях лекари, учители, икономисти, медицински сестри, хора с опит в туризма, от които нашата страна не успя да се възползва. Христо Желев, който с месеци се грижи за настанените в хотела му бежанци, с болка споделя, че сме единствената страна в ЕС, в която броят на излезлите украинци е много по-голям от този на установилите се тук.
"Не знам дали държавата или бизнесът не реагира навреме, но създадохме твърде много пречки. Като че ли идеята беше колкото може по-бързо тези хора да ги изпратим от страната. Наблягаме на една демагогия. Даже сме загубили финансово-икономически смисъл да търсим в нещата, освен чисто човешкия фактор", коментира Желев.
Чуйте повече детайли в звуковия файл.
Снимките са от личен архив на събеседниците
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени..
Мария Тенева – директор на дирекция ''Сигурност'' в Столична община сподели за БНР: "В момента всички сили на пожарната, на полицията и 3 екипа..
На мирен протест пред МОСВ противници на добива на злато в района на Своге ще изразят своята позиция и ще подкрепят свои съмишленици от Сливен, които..