Марк Крамер: Пораженията в Украйна хвърлят Кремъл в безпорядък

Картината на масова подкрепа в Русия за войната с десетки хиляди аплодиращи Владимир Путин на стадиона в Москва е измамна. През годините руският президент изгради ефективна система за контрол над общественото недоволство. Системата обаче не е неуязвима и вече има признаци, че поддава под натика на войната и пораженията в Украйна, посочи историкът проф. Марк Крамер от Харвардския университет в интервю за предаването „Събота 150“.

- В речта си във Варшава по-рано тази седмица американският президент Джо Байдън заяви, че година след началото на войната срещу Украйна демокрациите по света са по-силни, а автокрациите (или самодържавието) са по-слаби. Съгласни ли сте с тази констатация, професор Крамер?

- Напълно съм съгласен с посоката, в която Байдън разсъждава. В момента управляващите среди в Русия изглеждат в безпорядък, на ръба на сблъсък между ключови фигури като Евгений Пригожин, който ръководи наемниците от “Вагнер”, и министъра на отбраната Сергей Шойгу - некомпетентен бюрократ от кариерата. Пригожин влезе в конфликт и със също тъй некомпетентния началник на генералния щаб Валерий Герасимов. Покрай кавгите им режимът не изглежда способен нито да управлява обществото, нито да води компетентно тази война, която до този момент е фиаско за руската армия.

• Денис Трубецкой: Войната промени украинците – преди нямахме самочувствие, сега искаме да оправим държавата си

- Позволете ми да не се съглася изцяло с Вас. Кремъл все още държи под властта си значителни украински територии. А и тази седмица на „Лужники“ видяхме, че Путин контролира сърцата и умовете на хиляди руснаци. Властта му изглежда по-силна от всякога.

- Трудно е да се прецени какво е отношението на руснаците към войната. Повечето от тях се опитват умишлено да не ѝ обръщат внимание. Те знаят, че цената за открито несъгласие е много висока - могат да загубят работата си или да бъдат хвърлени в затвора. В Русия се върна съветският тип цензура, почти като по времето на Сталин. Допитването до общественото мнение в тази страна винаги е било крайно трудно, а сега е почти невъзможно да накараш хората да говорят откровено.

Няма спор, че Кремъл постигна много в усилията си да отвлича вниманието на хората от неуспехите на бойното поле. По държавната телевизия се говори много за славата и постиженията на руската армия. Умишлено се създава фалшива картина на това, което се случва в Украйна.

- Кремъл може да контролира телевизиите, но все още не контролира изцяло интернет и руснаците могат да видят поне част от истинската картина. Каква е тайната на Путин – да задържи системата, въпреки огромните загуби. Ако се вярва на американските и британските твърдения Русия е загубила до 200 000 убити и ранени – в пъти повече, отколкото в Афганистан.

• Андрей Колесников: Обществото прие войната и подкрепи Путин. НАТО не беше толкова близо, сега приближи

- Войната на Съветския съюз в Афганистан не приключи заради обществена съпротива. Подходът на тогавашните власти бе много сходен с подхода на днешните. Съветската интервенция в Афганистан намираше твърде малко отражение в печата и то бе в голямата си част позитивно почти до самия ѝ край. Цели 9 години хората знаеха твърде малко за тази война. За тези 9 години след декември 1979-та в бойните действия загинаха 15 000 съветски войници – наистина доста по-малко, отколкото само за 1 година в Украйна.

- Единствената война, в която общественото мнение в Русия бе фактор, бе първата война в Чечения от 1994 до 1996 година. Тогава общественият натиск допринесе за прекратяването на бойните действия. Путин разбра това и едно от първите неща, които направи след като дойде на власт през 1999 година, бе да предприеме мерки за обезсилване на общественото мнение. Той възстанови контрола върху телевизията, започна да преследва политическите си опоненти, превърна изборите във фарс и имитация. Почти цялото му 23-годишно управление премина във войни - Втората чеченска война започна през 1999-та и приключи едва през 2009-та. Междувременно, през 2008 година, Путин воюва и с Грузия. След това, през 2014-та, той изпрати войски в Крим и Източна Укайна, а през 2015-та и в Сирия. През цялото това време общественото мнение, ако имаше някаква роля, то тя бе да подкрепя начинанията му, както бе в случая с анексирането на Крим.

Така че в случая с най-новата война на Путин истинският въпрос е дали вътрешните боричкания в режима между хора като Пригожин, Герасимов и Шойгу, които са заложили много в тази война, ще се развият до такава степен, че да привлекат вниманието на обикновените руснаци.

Съдейки по видеокадрите в интернет, през последните дни на фронта загиват стотици руски войници. Много руснаци днес предпочитат да не обръщат внимание на войната. Но няма как да продължат да се държат по този начин, ако броят на жертвите нарасне още повече. Ако жертвите и лишенията от войната нараснат рязко, което е възможно да се случи в близките няколко месеца, за руснаците ще стане много по-трудно да останат несъпричастни. 

- Може ли Путин да бъде склонен да прекрати войната, ако види заплаха за властта си?

- През 2014 година Русия наруши десетки споразумения, които сключи с Украйна след разпадането на Съветския съюз през 1991 година и в които обеща да зачита границите ѝ. При това положение няма как днешната война да приключи само с мирни преговори - каквото и споразумение да произлезе от тези преговори, няма как да се вярва на руското павителство начело с Путин, че ще го спази. Войната ще трябва да бъде решена на бойното поле, а след войната трябва да бъдат предприети допълнителни стъпки, като се започне с процес на присъединяване на Украйна към НАТО.