Лукас Галайтнер-Герц: С миграцията лесно се печелят точки на политическия терен, но и се губят

00:00 / 00:00

Интервю на Весела Владкова с Лукас Галайтнер-Герц за предаването ''Събота 150''

Десетки загинали край южните брегове на Италия, 18 задушени афганистанци в България, разбити каналджийски групи, но и рекорден брой подадени молби за убежище в ЕС. С миграцията лесно се печелят точки на политическия терен. Но и се губят, особено ако европейските политици не съумеят да намерят решение на друг проблем, свързан с мигрантите – острия недостиг на работна ръка, казва Лукас Галайтнер-Герц, експерт по миграцията и говорител на австрийската неправителствена организация Asyl.

Кой е правилният подход за справяне с този проблем, завърнал се като бумеранг след кризисната 2015 година?

Към Европа идват хора, които търсят по-добър начин на живот. Те имат право да поискат закрила, която може да им бъде отказана. Но по-важното е, че имат право на честна и прозрачна процедура за преценка, дали отговарят на условията за убежище.

От години ЕС залага на погрешната стратегия да затруднява достъпа на мигрантите, да превръща пътя към Европа в опасност за живота. Това, което се случи край бреговете на Калабрия, е трагедия и същевременно пряк резултат именно от тази политика. Ние продължаваме да отказваме възможността легално да имигрираш в ЕС. Вместо това, без да можем да спрем мигрантите, ставаме свидетели на човешки трагедии в Средиземно море или по Балканския маршрут.

Австрия поиска ЕС да финансира засилването на охраната по външните граници. Това не включва – поне на хартия – изграждането или укрепването на съществуващите огради. Но така или иначе въпросът е, дали оградите са правилният подход?

Оградите също не са нещо ново. Примерът на Австрия говори сам за себе си. Миналата година у нас са заведени около 100 хиляди молби за убежище. Това е рекорд. Две трети от тези хора са пристигнали в Австрия през Сърбия и Унгария. А на границата между тях унгарците построиха ограда. Оградата е опит за просто решение на един комплексен проблем. Същото важи и за границата на България с Турция.

Огради има и на други места в Европа, но това не е решение. Това означава, че трябва друг подход, цивилизован подход, вместо примитивното строене на огради. Този нов подход включва обща европейска процедура за предоставяне на убежище.

Мигранти на турско-гръцката граница - 29 февруари 2020 г.

Друг инструмент, който Брюксел разглежда, е сключването на споразумения със страните по произход на нелегалните мигранти за тяхното връщане. Включително като използва натиск във визовата политика или търговията. Какво мислите – това може ли да е правилното решение?

Принципът е правилен – трябва да се преговаря с държавите по произход. Но според мен слагаме каруцата пред коня. Такива преговори с някои държави, например със северноафриканските държави водим от вече 20 години. Без резултат.

Защо смятаме, че сега изведнъж тези държави ще са склонни на компромиси? Шансът на Европа е да договори с тях легален начин за имиграция. Но според мен повтаряме грешките си от миналото, когато се опитвахме да принудим държавите от третия свят да съдействат, налагайки им наказателни мерки.

С принуда няма да стане. Така няма да овладеем нелегалната миграция. С кого точно да преговаря Европейският съюз например в Сирия или Афганистан? Мигрантите от тези държави вероятно в повечето случаи имат право на закрила, но проблемът с тях е, че се опитват да пристигнат в Европа по криминален начин.

Проблемът на ЕС са нелегалните мигранти, които нямат право на убежище. Именно тези хора използват каналджиите и рискуват живота си в опит да стигнат в Европа. Единственият начин да сложим прът в колелата на каналджиите е като изработим система за легална имиграция. Освен това тази система трябва да работи, така че мигрантите да предпочитат легалния път вместо услугите на каналджиите.

Това изисква много време, г-н Галайтнер-Герц. Какво може да е бързото решение срещу каналджиите?

Ще намерим бързото решение, след като разберем, защо каналджиите са толкова мощни и опасни. И защо изобщо съществуват. А те съществуват, защото Европа им го позволява. Защото строим все по-високи огради по границите, вместо да изработим надеждна система за предоставяне на убежище.

Тук обаче опираме до идеята за създаването на центрове, които да разглеждат и решават молбите за закрила. Те трябва да работят по уеднаквена процедура, валидна за целия ЕС. Съпътстващ елемент в тази система е задължителното разпределяне на мигрантите с право на закрила във всички страни от Евросъюза. Защото е недопустимо държавите по външната граница на Съюза да поемат цялата тежест.

Така е, и страните по външната граница на ЕС няма да се зарадват на идеята за изграждането на центрове, които да разглеждат молбите за убежище.

Къде ще бъдат изградени тези центрове е от второстепенно значение. Изобщо не е задължително те да са в държава на външната граница на ЕС. Много по-важно е да имаме обща процедура, както и санкции при нейното неспазване. Ако изработим и се придържаме към тази процедура, мигрантите няма да се местят от една държава в друга.

Още по-важно е разпределението на мигрантите в целия ЕС. Нито една държава-членка няма да се съгласи да приеме европейски център за разглеждане на молби за предоставяне на убежище, ако не й бъде гарантирано, че хората ще бъдат прехвърлени в други държави. Не вярвам например България да се съгласи да върши цялата работа за 27-те, само защото се намира на външната граница на ЕС.

За съжаление не вярвам, че скоро ще постигнем съгласие в ЕС, защото темата миграция е много подходяща за политически битки. Нито една държава не е готова да отстъпи национални правомощия на Брюксел. А в същото време този проблем не подлежи на разрешаване на национално ниво. Затова вече години наред се въртим в кръг.

В тази връзка все по-често чувам идеята, центровете за разглеждането на молбите за убежище да се изградят извън ЕС. Питам се: Къде по-точно? В коя държава извън, но съседна на ЕС? Нека погледнем картата: на изток е Русия. Както и Украйна и Беларус. Нали няма нужда да обяснявам, защото там не може да има такива центрове? На юг е Турция, където към всички останали проблеми сега се прибави и разрушителното земетресение. На юг е Средиземно море, на запад – Атлантическият океан. С това идеята за центрове извън ЕС е изчерпана.

Има още един аспект, когато говорим за миграция. Европа е застаряващ континент. Все повече страни изпитват остра нужда от работна ръка. Но решаването на този проблем не предполага кратки срокове, нали така?

Липсва работна ръка и трябва спешно да мислим за някакво решение. Европа се нуждае не само от висококвалифицирани кадри, а и от хора с ниско образование, които да работят в земеделието, услугите и т.н. Без внос на работна ръка няма да можем още дълго да гарантираме благоденствието си.

Проблемът с кадрите е толкова наболял, че хората вече задават въпроса на политиците, дали най-накрая ще измислят система за легална имиграция или пак ще вдигнат пенсионната възраст? Не очаквам скорошно решение, но се надявам, че рано или късно този проблем ще ни принуди да решим и въпроса с миграцията.