Нериус Малюкевичус: В Прибалтика мислим за Украйна като предизвикателство за нашата собствена сигурност

Комуникационните експерти в цяла Европа, но най-вече в страните с голям брой рускоговорящо население или обща история с Русия, се изправят пред силата на руската пропагандна машина още преди началото на войната.  

Как работи тази машина в страните от Прибалтика – Литва, Латвия и Естония, които първи се отделят от Съветския съюз и без колебание тръгват по пътя към Европейския съюз и НАТО?  

Темата коментира за предаването "Събота 150" на БНР Нериус Малюкевичус, преподавател по политически науки във Вилнюс. Според него руската пропаганда се променя през годините, но с началото на пълномащабната война срещу Украйна дори и проруски настроените групи правят крачка назад в подкрепата си за Москва.  

"Кремъл успя да потопи руснаците в политически сън. Нищо не може да събуди едно общество, което не иска да знае истината. А ако я узнае - не я допуска до себе си", написа руският журналист Константин Егерт, който живее и работи в литовската столица Вилнюс. В публикацията си за "Дойче веле", препечатана и в български медии, журналистът с тъга коментира как руската интелигенция, сред която е бил и самият той, е изградила собствения си свят върху илюзията, че все пак ще запази малко от свободата си и ще има опозиция, дори понякога ще има опозиционни на режима в Москва политици. Сега, повече от година от бруталната руска война срещу Украйна, според Егерт, руското общество се опитва да игнорира случващото се на фронта. "Русия днес е държава, в която гражданите, в политическия смисъл на думата, са малцинство", коментира руският журналист в публикацията си, озаглавена "Русия умря. Няма такава държава, нито такъв народ".  

Ще успее ли пропагандната машина на Кремъл да потопи в политически сън и част от западните общества и да изтрие онези изконни европейски ценности, върху които се градят те? 

"През първата година от руската инвазия в Украйна военните действия бяха в основата на посланията на Путин. Тъй като тази война продължава, основната цел на Путин ще се измести върху продължаващата подкрепа на западния свят за Украйна. В този аспект инструментът на пропагандата става все по-важен за него. Той ще се опита да раздели европейските държави.  

Някои държави – ще дам примера с Орбанова Унгария, се опитват да се позиционират в "лагера на мира". Именно това е желаното развитие от Кремъл – да има примирие, което да позволи на силите му да се прегрупират и с нова мощ да тръгнат към пълномащабна инвазия. Всички тези държави, които се представят като гълъби на мира, личностите – като Илон Мъск, който написа в Туитър, че няма да допусне трета световна война, или Тръмп, който в политическата си кампания заяви, че войната срещу Украйна може да бъде прекратена и да бъде постигнат мир за 24 часа, просто искат да разколебаят Европа. Те се опитват да осуетят възможността западните държави да бъдат мобилизирани и още по-силно да подкрепят Украйна, която се защитава.  

Това е целта и за постигането й могат да се използват всякакви методи. Например, да се организира шествие в подкрепа на мира в Германия или чрез различни проксита да се разпространяват послания в подкрепа на мира. Също така ще продължат посланията, в които Украйна се представя като нацистка държава и ще се търси подкрепа в различни организации в Европа да застанат зад Путин. Пропагандата сама по себе си е изкуство и когато веднъж е поставена целта, а целта на Путин е да подкопае волята на Европа да подкрепя Украйна, всичко може да бъде използвано за постигането й." 

Посланията са простички, но убедителни, макар и в същината си напълно неверни. Годишнините от исторически събития са перфектната основа за прокарването на пропагандните тези, както и слабостите на противника. Опиянена от десетилетия мир след Втората световна война, Стара Европа дълги години отказваше да чуе предупрежденията на Полша и Прибалтийските държави, че Русия ще нападне – просто е въпрос на време.  

"Не е времето да излезем напред и да обявим "бяхме прави, вие сгрешихте". Сега трябва да адаптираме общите си стратегии, да подсилим военните си бюджети и да направим всичко по силите си, за да намалим възможността военният авантюризъм на Путин да се прояви и в друга държава. Също така трябва да отслабим Москва, докато води война срещу Украйна. В бъдеще, като имате предвид, че сме на границата не само с Русия, но и с Беларус на Лукашенко, някак се възприемаме като птицата, чиято песен се променя, когато предусеща опасност. Надяваме се, че Европа вече слуша нашата скръбна песен, след като стана ясно, че Путин не уважава никакви държавни граници и никакви правила.  

Сега имаме политически съсед, който "отхапва" части от чужда територия. Ако не му попречим сега и не отслабим способностите му, следващите няма да бъдем само ние в Прибалтийските държави. Знаем за апетита на Путин към Молдова, не е изключено да посегне и към Румъния. Това е общо предизвикателство и е много тъжно, че все още има държави, които имат някакъв сантимент към Русия. Може би това е славянски сантимент заради общата история. Има други, които си казват, че това си е проблем на Украйна и тях не ги засяга. Нещо такова се опитва да направи Орбан. Истината е, че това е наш, общ проблем. Разделението на Европа е в основата на стратегията на Путин, за когото би било много по-лесно да нападне отделна политическа единица, да я деморализира и след това да присъедини територията й към Русия."  

Със сигурност обаче руската война срещу Украйна променя Европа и макар и ръководители на по-слаби икономически държави спрямо Германия и Франция например, се оказаха истинските лидери в подкрепата за Украйна. Мнозина анализатори виждат полския президент Анджей Дуда като новия силен европейски лидер, с много по-голямо уважение и внимание се чуват и думите на литовския държавен глава Гитанас Науседа. Измести ли се сърцето на Обединена Европа? 

"Бих размишлявал по малко по-различен начин, защото има различни видове сила – икономическа и военна. Дори за Европа най-голямата военна сила са Съединените щати, защото те не просто осигуряват подкрепа на Украйна да се защитава, но имат бази и на европейска територия, и специално на източния фланг на НАТО.  

Има и друг вид сила – например икономическата, където погледът пада върху Германия. Проблемът е, че Путин успя да корумпира Германия с големите общи енергийни проекти и сега тя трябва да премине през много сериозна трансформация. От наша местна гледна точка бих казал, че ние се оформяме като морална сила, защото на базата на опита си показахме, че това не е само украинска битка. В Прибалтийските страни сме го преживели, много добре помним съветската окупация. Ето затова привличаме и останалите държави към тезата, че това е наше общо европейско предизвикателство."  

Страхът да не се повтори миналото ли е водещ в Прибалтийските страни, когато оказват подкрепа на Украйна?  

"Дори ако погледнете към военните престъпления на Русия в Ирпин и Буча, това е същият подход, какъвто използваха съветските сили след края на Втората световна война, когато партизанското движение "Горски братя" са се съпротивлявали срещу съветската окупация. Те са избивани и след това телата им са излагани на показ в малки населени места в Литва, за да накарат местното население да се страхува. Историите от съветската окупация изведнъж оживяха пред очите на литовското общество, когато видяхме какво правят руските сили в Украйна.  

Именно това е причината огромното мнозинство от литовците не просто да подкрепя морално Украйна, но и активно й помагат. Съвсем наскоро имаше инициатива да се закупят радари, с които да се помогне на украинците да откриват дроновете, с които Русия атакува. В Литва успяхме да съберем 14 милиона евро само за няколко седмици. Населението на страната ни е малко над два и половина милиона души. В Прибалтика мислим за Украйна като предизвикателство за нашата собствена сигурност. Това е и наша собствена битка, която водим на базата на собствения си опит."