Христина Гутева за поезията като абстракция и защо коренът е цвете

публикувано на 06.03.23 в 15:22

Христина Гутева

Снимка: Личен архив

В "Нощен Хоризонт" отново разговор за литературата като призвание, работа и хоби.

Интервю на Станислава Пирчева с Христина Гутева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Кое е непосилната тежест - да помниш или да забравиш?" пита в "Нощен Хоризонт" поетесата Христина Гутева. Тя има публикувани разкази и стихотворения във вестници и списания, издадени две книги, занимава се с фотография и изработва фигури от дърво.

От 2015 г. тя се занимава с фотография, като една от нейните снимки става корица на поетичната ѝ книга „Коренът е цвет”, издадена от „Библиотека България”, София, 2018 г. Нейни фотографии са публикувани в сайтовете „Кадър 25” и „Диаскоп комикс”.

Има силен интерес към психология, философия, антропология, астрономия, будизъм, източните бойни изкуства и подобни. Известно време посещава курс по тай-чи. Понастоящем тя продължава да пише, снима и да изработва фигури от дърво. Самата тя казва, че ще продължава да търси и други начини да изразява себе си.

"Хората на изкуството трябва да са задължително и будители, те трябва да напомнят на обществото за тържествени дати като Националния празник - 3 март, който отмина преди ден, те са тези, които трябва да държат духа на народа буден, да го пазят и да го повдигат и да го правят по-силен и да не забравяме историята си", каза още пред БНР Христина Гутева.

През 2012 г. е на екскурзия в Индия – основно щатите в подножието на Хималаите, където посещава редица храмове и будистки манастири, измежду които е и резиденцията на Далай Лама в Дхарамсала, щата Химачал Прадеш. Среща се с монасите, като един от тях тогава е бил на 108 години. За кратко е в Раджастан и пустинята Тар. Пътуването и завършва със Златния храм в Амритсар и Тадж Махал в Агра. При все желанието ѝ да пише за Индия, това не се случва.

Скоро след завръщането си в България започва да пише стихове в т.н. лапидарен стил, част от които са събрани в поетичната ѝ книга.

Има публикувани разкази във вестник „Балчишки телеграф”, сайтовете „Разказвачите” и „Кадър 25”, както и „Кула” – списание за култура, литература и изкуство на община Казанлък. В същото списание са публикувани и нейни стихове. Има още публикувани стихове в „Кадър 25”, „Тетрадката”, „ Нова асоциална поезия”, „Диаскоп комикс”, „Е-същност”, „Литературен вестник”, „Подслон”, „Кръстопът”.

"Днес нещата са много различни от историческа гледна точка. Не мисля, че можем да върнем духа на нашите предци, защото всяко време изисква своята нагласа и своето отношение, своят начин, по който да се приема и и да се отговаря, и да се участва. Но това не означава, че не трябва да знаем откъде са дошли, каза още Гутева.

"Думите са голяма сила, защото от един разговор може да си повдигнеш духа, но може и да се случи и обратното...затова трябва да внимаваме как ги използваме. Защото думите изграждат мостове, но събарят и стени... те са сближаващи и раздалечаващи хората...", сподели още пред БНР Христина Гутева.

Христина Гутева е родена 1966 г. в Бургас. Живее и израства в Балчик до завършването на средното си образование. През 1991 г. завършва ТУ-Варна и остава да живее в морската столица. През 1999 г. издава първата си книга с разкази и есета „Бягство в светлината“, изд. „Зограф”, Варна. Изучава магистърска програма по психология във ВСУ "Черноризец Храбър", 2000 г. ”.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева