Майкъл Кийтинг: Няма ясен път към независимост на Шотландия - всички пътища са блокирани

Юсаф - досега здравен министър - е с пакистанско потекло и е първият от етническо малцинство и първият мюсюлманин на върха на шотландската политика.

В ожесточената надпревара с много удари под кръста участваха трима кандидати. В последвалото вътрешнопартийно гласуване Хамза Юсаф не постигна лесна победа, защото не получи необходимите 50 процента плюс един глас. Чак след преразпределението на гласовете от отпадналия трети кандидат, той си осигури, макар и не много убедителна, победа над основната му съперничка - министърката на финансите Кейт Форбс, с 52 срещу 48 процента.

Шотландската национана партия води отколешна кампания за отделяне от Великобритания и настоява за нов референдум след неуспешния вот през 2014 година. Напоследък обаче анкетите показват, че има спад в електоралния ентусиазъм за независимост, особено след като в края на миналата година Лондон отказа да позволи ново всенародно допитване в Шотландия.

Накъде ще поеме Шотландия с Хамза Юсаф, който веднага щом положи клетва, заяви, че неговото поколение ще осигури независимост на шотландския народ?

Интервю с професор Майкъл Кийтинг - генерален секретар на Eдинбургското кралско общество (шотландската академия на науките) и преподавател по политология.

Хамза Юсаф определено има други по-първоспетенни грижи заради инфлацията, поскъпването на живота, но несъмнено независимоста на Шотландия си остава най-интригуващият въпрос, така че професор Кийтинг - какво ще се случи с каузата под ръководството на новия лидер на националистите?

Първо нека да кажа, че той няма много какво да направи за инфлацията и поскъпването на живота, защото това е отговорност на Обединено кралство. А що се отнася до независимостта, ние просто не знаем какво се случва, защото процесът е напълно блокиран. Няма перспектива за постигане на споразумение с Уестминстър за провеждане на референдум преди изборите в Обединеното кралство. А вероятно и след тях.

Така че Хамза Юсаф има избор или да не прави нищо, или да се опита да натрупа по-голяма подкрепа за независимостта, мобилизирайки правителството. Защото за да убеди Уестминстър, ще му е необходимо поне 60 процента от населението да подкрепя получаването на независимост. Иначе при 40-50-процентна подкрепа Уестминстър ще продължава да казва „не“.

Нека да изясним нещо, преди да продължим за независимостта. Вие казахте в началото, че инфлацията и поскъпването на живота са грижа на централните власти. В какво тогава се изразяват отговорностите на шотландското правителство? Защото през последните дни непрекъснато се изтъква, че то има други по-неотложни грижи от независимостта.

Макроикономическата политика не е работа на шотландското правителство. То е отговорно за обществените услуги, здравеопазването, образованието, обществения ред, околната среда, селското стопанство. До известна степен е ангажирано и със социалните грижи и плащания, както и с насърчаването на икономическото развитие, но не и с макроикономическото стабилизиране.

Хамза Юсаф заяви, че неговото поколение ще изведе Шотландия до получаване на независимост. Но каква е неговата визия за постигането на това?

Мога да Ви кажа, че няма визия, няма план за постигане на независимост. Задават ми този въпрос често през последната година. Но няма ясен път към независимост - всички пътища са блокирани. Единственият начин да се постигне напредък е като се положат усилия да се увеличи подкрепата за независимостта, след което да се направи опит да се убеди Уестминстър да позволи референдум. За момента това не изглежда реалистично. Дори лейбъристите да спечелят изборите догодина, те също няма да позволят да се проведе референдум.

От Зелената партия - съмишленик на националистите по въпроса за независимост - обявиха, че ще продължават да подкрепят Шотландската национална партия, така че имат мнозинство в паралмента.

Да, те подкрепят юнионистите и също са за независимост. Освен това по спорния въпрос за признаването на смяна на половете те са на страната на крилото на Хамза Юсаф. Щеше да бъде много по-трудно, ако Кейт Форбс беше станала лидер, защото на зелените нямаше да им е лесно да работят с нея - заради проблема с признаването на смяна на половете и заради готовността й да даде приоритет на икономическия растеж над опазването на околната среда.

Прочетох през седмицата анализ, в който се казваше, че има теория, че независимостта за Шотландия е неизбежна в дългосрочен план, не на последно място заради чисто демографския фактор - че младите хора подкрепят независимостта. Какво е вашето мнение?

Нищо не е неизбежно. В момента младите хора подкрепят независимостта и следват този път, но постигането на независимост на практика е много трудно. Ако се стигне до независимост, тя може би няма да бъде в класическия смисъл независимост, а в рамките на Европа. И не знаем как шотландците гледат на Европа. Да не забравяме, че и тя се променя.

Така че терминът „независимост“ не означава нищо, докато не разберем детейлите. Как ще изглежда независима Шотландия чисто физически, особено ако Англия е извън Европейския съюз, а Шотландия е част от него. Това би означавало граничен контрол между двете. Тенденцията към отслабване на Съюза в кралството и получаване на по-голяма независимост е налице, но какъв ще бъде крайният резултат - не знаем.

Лъйбъристите и управляващите консерватори като че ли изглеждат доволни от последните развития в Шотландия след отстъпването на Никола Стърджън. От една страна това е добра новина за тях като партии, които традиционно са проюнионитски, а от друга, че могат да си върнат загубените позиции в Шотландия.

Лейбъристите биха могли да спечелят от Шотландия повече депутатски места в Лондон, но не и консерваторите. Те са в бедствено положение. Ако изборите бяха утре, те със сигурност щяха да загубят почти всичките си места в шотландските избирателни райони. Лейбъристката партия може да спечели повече депутати не толкова защото хората тук са се обърнали против независимостта, а защото биха гласували чисто тактически за лейбъристите в изборите за британския парламент, като спокойно след това същите тези хора биха подкрепили Шотландската национална партия на изборите в Шотландия. Това се е случвало и в миналото. В британските избори те гласуват за решаване на британските проблеми, а в шотландските избори - за проблемите на Шотландия.

Явно въпросът със запазването на единството в Шотландската национална партия се оказва много важен в този момент, защото по време на кампанията за избор на лидер видяхме сериозни разногласия и взаимни обвинения, граничещи с обиди, между кандидатите. Ще успее ли Хамза Юсаф да постигне това единство?

Не започна много добре, защото не успя да привлече Кейт Форбс в правителството. Тепърва ще видим как се справят останалите участници в него. Определено не стартира от силна позиция, основно защото беше избран за лидер с малка преднина. А знаем, че Шотландската национална партия е разделена по много въпроси и трябва да намира решения. Партията не е в добро организационно състояние. Трябва да се намери начин за по-активно ангажиране на всички нейни членове, защото доскоро всичко се спускаше от върха.

Хамза Юсаф обяви новия си кабинет, всъщност първи негов кабинет. Изглежда ли подборката като екип от качествени министри?

Твърде рано е да се дават оценки за качествата. Той назначи много млади хора в кабинета. Очевидно се стреми да наложи ново поколение, след като хората вече се питаха няма ли да има нови лица в политиката. Е, той вкара в управлението млади хора - на по 30 и няколко години. Новият кабинет определено е доста по-различен от предишния.

Какви ще бъдат сега най-големите предизвикателства пред Хамза Юсаф?

Изпълнението на обещанията и очакванията за решаване на проблемите в здравепозването и в образованието. Това са приоритетите. Политическият стил на шотландските правителства се отличава с голяма амбиция и декларации за добри намерения. Но те не са толкова добри в реализацията им и това е нещо, върху което трябва да се замислят.