Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Из записките на буля Ганьовица" - домашен поглед към образа на бай Ганьо

Снимка: СБЖ

В Националния литературен салон "Старинният файтон" беше представена книгата "Из записките на буля Ганьовица" на хумориста и писател от Пазарджик Александър Йотов. Творбата на Александър Йотов е своеобразно продължение на Алековата книга. Разказът се води от жената на Бай Ганьо и научаваме твърде любопитни неща за героя. Езикът на книгата е цветен и експресивен.

В знаменитата си книга "Бай Ганьо" Алеко Константинов не отбелязва нищо за миналото на героя си. Той няма потекло, не знаем къде е роден, откъде идва, какъв е социалният му произход, как е стигнал до търговията с гюловото масло, женен ли е, има ли деца. Бай Ганьо в Алековата творба не е задомен, или поне не става дума за семейство. Да запълни тези празноти от живота и биографията на Бай Ганьо се е заел хумористът  Александър Йотов.

"Бай Ганьо, със своите черти, продължава да живее в днешно време, най-вече в образа на нашите политици. По някакъв начин всичко се повтаря. Не се вижда светлинка в тунела", каза за БНР авторът на "Буля Ганьовица".

Йотов е използва мистификацията като художествен похват, за да изгради творбата си. Разказът се води от жената на Бай Ганьо - Султанка.

Името на героинята напомня за героинята Султана на Талев от прочутата му четирилогия.Буля Ганьовица е изцяло нов образ, плод на въображението на Александър Йотов. От разказа научаваме, че Бай Ганьо е роден в малко българско село, в бедно семейство, като малък е бил много притеснителен и неразговорлив. Още като невръстен за пръв път вижда трена "Ориент Експрес" и се докосва до изисканите, добре облечени жени с капели, а французойка му подарява огледало с нейна снимка на гърба, той за пръв път се вижда в огледало и не се харесва много. Още тогава се появява копнежът му да обикаля и посещава други страни и народи, който осъществява по-късно като търговец на гюлово масло. Разбира се, мотивите на Бай Ганьо са чисто практични и комерсиални – търговийката, келепира, парите.

"Книгата е доказателство за това, че Алеко Константинов ни е завещал "Бай Ганьо" като книга с отворена композиция", коментира писателката Елена Алекова. Според нея "Буля Ганьовица" запълва липсващото звено – героят да бъде представен от някой, който го обича.

Повече чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00