Така звучи творческата тревога на Думисани Карамански, победител в категория "Визуално изкуство" на тазгодишните Награди за полет в изкуството на фондация "Стоян Камбарев".
Той е роден във Ваймар в семейството на българка и зимбабвиец, но не е бил в Зимбабве. Живял е 4 месеца в Германия, помни детската градина в София. Майка му е архитект. Той самият е изучавал "Живопис", дипломирал се е при Андрей Даниел. 12 дни е бил част от арт резиденция в Лещен, организирана от галерия Little Bird Place.
"Този огромен чардак – разкрива ти се цялата Пирин и Родопа пред тебе, ти седиш, по цял ден си рисуваш или си си качил краката и четеш книга...", споделя художникът в пространството на предаването "Изотопия".
"За да стане трикът на вълшебното усещане за зрителя и за теб самия, да изглежда правдоподобно за теб самия, защото една картина си има нейния си чар – когато за артиста е правдоподобна и му харесва, и го мъчи, и го интересува, то си е вид процес, "мазане". Търсиш начин да стане интересна картината, за теб самия първо."
"Магическият реализъм е сюрреализъм. Всичко – от любови до проблеми с кръста. Всяко нещо, което ме е засягало. Първоначално ме интересуваше расата ми и това, че съм от смесено семейство – исках да изкарам това като демон от себе си. Да носиш цвят и да си различен винаги си има собствената отговорност, то те човърка, физически е неотлъчно от теб, когато си навън, когато си сред хора – ти си част от това да бъдеш посочван, да искат да разговарят с тебе", разказва Думисани пред БНР.
Когато рисува картина, изобразяваща него самия или неговите представи за света, след завършването ѝ иска да забрави за нея.
"То е като брака. "Оженил" си се за една картина за един период от време, караме се, обичаме се, моля ѝ се, падам на колене, "тя" ми се сърди – това платно, и накрая съумяваме да се разберем за попечителството – над това, което сме изградили един с друг, и как да приключим брака."
Винаги има за дорисуване, казва Думисани Карамански. По думите му границата е тънка и все още се учи.
Думисами е бил рисуван на много картини, предимно учебни. Забавлява се да вижда себе си през очите на други творци. Има го например изобразен като Веласкес, "само че с плочки", като държи "огромна дамаджана с вино".
Не обича да дава имена на картините си – "винаги са твърде поетични", например "Тихо е на Луната". Не крие, че повечето имена са леко подигравателни към него самия, с идеята зрителят да иска да познае това, което вижда. И признава, че това съдържа доза свръхегоцентризъм.
Думисани приключва картини за първата си самостоятелна изложба. Засега я нарича галено "Мавзолеят на маминото синче", защото порастването е много сложно, разкрива още той, с желанието да приключи тази фаза – "на 27 трябва да си вече достатъчно пораснал, малко по-отговорен непораснал". Ще я покаже в галерия "Кредо Бонум" през септември.
Художникът се ориентира към скулптурата, мечтае да режисира, да снима филми на 16-милиметрова лента – "защо не?". Отвъд живописта, медията като изкуство е начин да направиш нещо интересно, вярва Думисани, който се е снимал в клипове. Ролите – от това да "пляска" момичета с лалета, до това да бъде в раница на великан.
Името му означава "бъди обичан, бъди уважаван".
Повече за Думисани Карамански чуйте от интервюто в звуковия файл.
"Казвам се Емил Пеняшки и съм на много години вече", казва актьорът, който преди 40 години става част от врачанския театър. "Аз се опитвам да не съм постоянно в роля. Надявам се като изляза от сцената да не съм в роля. Опитвам се да съм си аз." За него най-важното е семейството и децата. След това са мечтите. Съпругата му Капка Пеняшка също е..
Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..
Хавиер Милей, на 53 години, икономист, от половин година президент на Аржентина. Към тази кратка визитна картичка трябва да допълним: аржентинският президент е явление в политиката , към чието управление има поне две и то напълно противоположни гледни точки. Сам той се описва като анархокапиталист и либертарианец . Открито заявява, че ще руши..
Представете си стихията на природните бедствия – земетресения, наводнения, пожари... Представете си хаоса и отчаянието, когато светът около нас се руши. В тези мрачни часове, когато надеждата изглежда като далечен мираж, се появяват те - смелите доброволци със своята решителност и човечност. Те са там, където най-много са нужни, готови..
"След кончината на Стефан Данаилов, който е баща на моя син, имах едни личен момент, в който исках да направя нещо, но извън този личен момент, идеята ми да има паметник на Стефан е свързана с това, че в неговата фигура ние можем да намерим палитра от изкуство, политика, десетки роли в киното и в театъра , той беше част от Народното събрание,..
Вниманието след изборите за Европейски парламент беше насочено основно към новото разпределение на силите и до каква степен се очаква завой „надясно“. Но част от новите представители в законодателния орган на Европейския съюз с различни политически окраски заслужават специално внимание заради антисистемните си виждания, прямите си изказвания и..
Промени не могат да станат, ако хората не гласуват . Това е демокрацията, която имаме в България. Това каза в предаването "Хоризонт за вас" Антонина Дуриданова, която живее в САЩ, но всяка година се завръща в България. "Съветвам всички да гласуват. Да изберат платформата, която е най-добра за икономиката на страната", добави тя. Антония..
В ДПС нещата се въртят върху триъгълника диалог-санкция-деребеи . Това каза пред БНР историкът и журналист Ибрахим Карахасан-Чънар и уточни:..
Случващото се в ДПС е криза в механизма за вземане на решенията , заяви в интервю за БНР Хасан Адемов - член на Централното оперативно бюро на..
Нестабилни партии не могат да произведат стабилно управление. Това каза в интервю за БНР политологът Теодор Славев от Българския институт за правни..