Все повече българки преоткриват тъкането, везбата, плетенето на дантели и плъстенето на вълна

Работилница „Седянка“ беше създадена преди няколко години във Велико Търново от група ентусиасти с различни професии, които са посветили личното си време да възродят традиционните умения на българските жени в подреждането на дома и изработването на облеклото. Година след година ученичките, майсторите и майсторките се множат, обменят идеи, показват майсторлъка си по различни фестивали и събори в цялата страна, възраждат старите ни занаяти.  

Една от майсторките е великотърновската Искра Илиева:  

„Основно с пластене на вълна, занимавам се с плетене на една кука и фриволите напоследък започвам да владея, защото ми е много интересно. И така вече над 10 години. Започнах на зряла възраст, защото вече имам повече свободно време, така си осмислям дните, развличам се, запълвам си времето и ми е много интересно. Носят ми удовлетворение и главно това, че, когато съм направила нещо и някой го хареса, аз „умирам“ от щастие. На младите пожелавам да са здрави, всеки да си върви по пътя, който е поел, и ако някой има желание, мога да го науча на някои от тези занаяти“. 

Близо седем десетилетия на везбата се е отдала Елка Хинова. Започнала с иглата и конците да твори красота от 6-годишна: 

„Зареждат ме с положителна енергия, с емоции. Любими са ми старите, автентични, не съвременните шевици. Те са по-колоритни, по ги чувствам като излъчващи положителна енергия. Трето поколение везбарка съм след баба ми и майка ми. Гоблените ми пълнят шкафовете, а с бижутата с българска бродерия давам положителна енергия, поне така си мисля, на този, който си ги купи. На внуците съм направила цели носии с българска шевица. Едната е в Монреал, Канада. Внукът ми беше атракция на абитуриентския си бал с мъжка северняшка носия, която направих с помощта на „Седянка“. На младите пожелавам да се върнат към корените си, повече да бъдат спазвани традициите и да не забравят България“.

България може да е в сърцето и душата навсякъде по света, дори с една гривна или брошка с калоферска дантела, с цвете на детската диадема от плъстена вълна. Старите ни занаяти си имат съвременното приложение в интериора на дома и облеклото, разказва дългогодишната майсторка от „Седянка“ Димка Боянова: 

„Всъщност, използвайки старите техники на занаятите, ние изработваме нови изделия, които са приложими в съвременния живот като бижута, елементи на обзавеждането на дома. Няма да оплетем голяма рогозка от царевична шума, но ще направим малка красива подложка от царевична шума, която ще намери място в интериора на дома. Ще направим от плъстена вълна красиви цветя, които могат да бъдат включени в диадемите за косата на момиченцата. За младите дами калоферската дантела е разкошно плетиво, което те няма да си го сложат като якичка, както някога, но ние даваме възможност тя да бъде вплетена в гривна, да бъдат изплетени разкошни дантели от калоферска дантела като картини, рамкирани, и поставени на стената у дома, това е като рисуване с конец и цветове. Ние сме новите баби, които ще научат внуците си“.  

На стана и писаните черги се е посветила младата Елица Максимова от Велико Търново и, докато пресуква и прехвърля конците, пътува към себе си, отваряйки се към околните: 

„Било е детска мечта, която сбъднах, когато пораснах и можех да си го позволя. Отидох да се уча при майстор Веселин Фесчиев, учител на много тъкачи в България. Като съм споделяла на баби, лели, че искам да се науча да тъка, да изнамерим стан, те не ме посрещаха сериозно, казваха, че е нещо отмиращо и ненужно. Но аз имам афинитет към старите неща и старите занаяти. Вярвам, че сега успяваме да ги възстановим и върнем към живот. Тъкането е магия, вълшебство е работата с цветовете, работата с различните текстури и видове прежди. Уникално е, все едно раждаш дете всеки път. Това е пътешествие вътре към мен, което споделям с хората около себе си“.

Ако искате да се научите или да си купите нещо, потърсете майсторките, ще ги срещнете по фестивали, изложения и събори и допуснете в бита и ежедневието си българските занаяти. 

Снимки: Здравка Маслянкова