"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Ала-бала-ница - шат на патката главица

Аз пристигнах,

аз съм Мария,

аз съм Пунта Мара Габриел!...

Това се случи, скъпи съучастници.

Народният комисар Мария Габриел си взе неплатен отпуск от Европа и дойде в нашето село да играе ролята на царица. Царицата на празната фраза.

Едно време прокурорът Вишински казвал, че самопризнанието е царицата на доказателствата.

Мария Габриел не е точно самопризнание, по-скоро е нещо като втвърдяващо обстоятелство. Тя е като вълкодав на думите - като захапе някое понятие, тутакси го лишава от смисъл, съдържание и жизнена енергия. Може да приказва часове с абсолютно правилно структурирани, но напълно безсмислени изречения от сорта на: “Слънцето и днес изгря по установения от европейското законодателство ред. То е проекция на нашите приоритети. Ние подкрепяме иновациите и младите хора!”

С две думи, Мария Габриел е доказана брюкселска дантела и царица на софистицираните шменти-капели.

Относно Вишински и самопризнанието като Царица на доказателствата в наказателния процес има една тънкост.

Всъщност Вишински казвал точно обратното в теоретичните си трудове, но на практика действал баш на тоя принцип - хванете там няколко човека за ушите, проявете силата на убеждението с всички сили и средства, накарайте ги с нечовешки изтезания да си признаят съгласувано всички грехове срещу партията и народа, нататък лесна работа.

Андрей Януарович Вишински бил същински инструмент за инквизиции в ръцете на божеството Йосиф Сталин.

Заради неговата свирепост го наричали Андрей Ягуарович. Той въплъщавал на дело идеята на Сталин, че на репресиите трябва да се придава законообразна форма. Сиреч - ала-бала, член тоя, член оня, в името на народа, разстрел.

Ягуарович е генерален прокурор на СССР по време на големите чистки и терор от 1930-те години. Сума народ пратил по лагерите и на екзекуция.
Има из пожълтелите страници едно такова изказване на Вишински, цитатът е напълно автентичен, от обвинителна реч на един от публичните процеси:

“Цялата наша страна, мало и голямо, очаква и изисква едно нещо: изменниците и шпионите, продали се на враговете на нашата Родина, да бъдат разстреляни като мръсни кучета… Ще мине време. Гробовете на ненавистните изменници ще обраснат с бурени и магарешки бодили, покрити с вечното презрение на честните съветски хора, на целия съветски народ. А над нас, над нашата щастлива страна, както преди, ясно и радостно ще блестят светлите лъчи на нашето слънце. Ние, нашият народ, както преди, ще крачим по пътя, изчистен от последните мерзки изчадия на миналото. Ще крачим начело с нашия любим вожд - великия Сталин - напред и все напред към комунизма.”

Аз много обичам такава лирика.

Високи сини планини, слънце, щастие, магия - шат на предателя главата!

Аз пристигнах,

аз съм Вишински,

аз съм Андрей Ягуарович…

В такава обстановка и трудовите колективи са много отзивчиви.

Миналата седмица Джукондите от прокуратурата излязоха да протестират в защита на Главния прокурор, бранейки го с телата си от бутафорни атентати. Няколко дни по-късно същата колективна Джуконда вече пишеше кървави писма против същия човек - бум-тряс, махайте каскета барабар с главата на Главната прокуратура. Колективна лирика - и шат на жертвения козел кратуната!

Това означава само едно - колективната воля на тия трудови колективи се управлява от някакъв център извън прокуратурата. И този център определено не е Пунта Мара Габриел.

Усещам, че случва се нещо

и става ми твърде горещо.

Товарете главите в каруци -

това е покана за екзекуция.