Съдбата им е представена с неонови портрети, които можем да видим, но и да прочетем. В изложбеното пространство има и четири стаи за така наречените brain games, игрови стаи, в които ще откриете предизвикателства не само за ума, но и за душата. Заедно ще се учим да четем на брайлова азбука, да усещаме околната среда като Хелън Келър без зрение и слух, да свирим на инструмента Музико със светлина без да я докосваме, да композираме като Бетовен чрез вибрация. За да се случи всичко това в ефир, влизаме в първата тъмна стая.
"Принципът е много лесен, на човек му трябва време, за да свикне с усещането на точките по пръстите, за да разчиташ. Пред нас в момента е българската азбука, под всяка буквичка имаме изображение на колко точки отговаря и как са разположени тези точки. Те са като парченца домино. Целта е да се пренесем в света на слепите хора, които не виждат, да си представим, че сме на тяхно място и да усетим как четат те. Това е все едно сме в първи клас и се учим да четем", обяснява Яна.
Анелия помага за свиренето на Музико – специален инструмент, разработен от Полина и екип приятели и специалисти в различни области. Целта е децата с увреждания да могат да навлязат в света на музиката. Нотите са изписани с точки, а на всяка нота отговарят различен цвят и сензор.
"12 музикални "пръчки", като всяка от тях е обозначена със съответната нота, която може да се докосне от детето и ако то не вижда изобщо, с лявата си ръка хваща, за да знае коя нота държи, а отгоре пуска ръката си на разстояние, без да я докосва. Ако детето не чува, то ще се ориентира по светлините, за да разбере какъв е ритъмът, който прави", разказва Анелия. Според нея най-хубавото е, че инструментът дава на детето усещане за контрол и то може да избира в кой момент какъв звук да издават "пръчките".
"Музиката ни е вродено да ни е близка на всички. Ние имаме инстинкт да я търсим във всичко, да я откриваме дори там, където я няма. Защото ни дава някаква хармония, някакъв ритъм. Особено в страна като България децата с увреждания нямат кой знае какви възможности за забавления, те са доста лишени от това, което за обикновените деца е супер достъпно. Това е нещо, което те биха почувствали като много свое, за тях е направено специално. Точно този вид неща са ценни – когато знаеш, че някой те е включил, помислил е само за теб."
Близо до Музико е тъмната стаичка, за която ни помага куклената актриса Латина. Тя много харесва поверената ѝ стая. За да влезете, ще ви помоли да затворите очи и ще ви сложи превръзка, за да е сигурно, че не виждате, както и слушалки, които изолират шума. Така се озовавате в абсолютна тъмнина. В слушалките звучат например вълни и чайки.
Посетителите реагират различно, свидетелства Латина.
"Има един текст, който се прожектира. Просто някои хора го виждат, други не, защото не всички решават да си отворят очите. Повечето хора потъват в звука."
Според Латина тази тъмна стая дава възможност за автоматична медитация, защото няма нужда да се настройваш, "просто влизаш и сетивата ти са изключени, най-активните, и умът ти се изключва."
В четвъртата стая вече ни очакват Елица и една от първите посетителки на изложбата – Йоана. Музикален уред в стаята възпроизвежда по 20 секунди от две от симфониите на Бетовен, както и от Лунната соната.
"Слагаме слушалките, за да чуваме максимално добре, слагаме си ръката върху уреда, за да усещаме вибрациите през цялото време и слушаме. След това имаме четвърти бутон, който възпроизвежда единствено вибрацията на една от тях, и ние трябва да разпознаем единствено със сетивността си коя от симфониите сме чули. По този начин можем да разберем последната симфония на Бетовен – Деветата, как е била написана, тъй като той тогава е бил почти изцяло глух и реално е усещал само вибрациите, докато я е композирал."
Въпреки силата на Бетовен, и двете с Йоана не се справихме от първия път, за разлика от Елица, която все пак признава – да "чуваш" с ръце е трудно. За да ни улесни, Елица подсказва: "по-ниските звукове всъщност се усещат много повече, отколкото високите."
Освен четирите тъмни стаи на изложбата, можем да разгледаме портретите на известни личности с невероятни постижения и открития, които имат едно или друго увреждане. Част от хората са само с физически проблеми, други имат психически. Нищо обаче не ги спира да покоряват своите върхове. Към потретите има кратки биографии, достъпни за зрящи и незрящи. Спирам се пред един заедно с Аглика, която работи във фондация "Хоризонти" и помага на хора със зрителни увреждания да се социализират по-добре.
"Брайловата азбука отнема един знак повече – първите две точки една под друга, това е символът за главна буква. В брайла няма как да има голяма буква и малка буква. Когато е цифра, има съответно символ за цифрен знак", пояснява тя.
Преди това Аглика е работила с деца и семейства в риск, което сякаш е нейната стихия, защото да помогнеш на другите сами да си помогнат е безценно предизвикателство. Аглика има остатъчно зрение, чете информацията на брайл, но може с очи да прецени разстоянието до картината, какви са цветовете и светлините на различните портрети. Ранното привикване и обучение на брайл развива сетивността, казва още тя. На изложбата Аглика се чувства в свои води.
"В случая ми е комфортно, защото някой го е направил с мисъл, усещам посланието."
А на гостоприемната сцена на ярките неонови светлини и пълния мрак се качва и авторът на изложбата – Полина Герасимова.
"Исках за един конкурс една обществена тоалетна да я адаптирам за хора с увреждания и се чудех какво мога да направя", споделя тя за своята мотивация да създаде специалната си изложба. Първоначално идеята ѝ била "доста по-авангардна и агресивна", представяла си, че може да сложи "мек под с препятствия и хората вътре да падат и да стават, да е наистина супер тъмно."
"Музико е нещо, което ме накара да имам смисъл да се будя сутрин. Всички ние си задаваме този въпрос – защо си тук и защо се събуждаш сутрин. Откакто го направих това нещо, вече имам смисъл."
Всички звезди в изложбата на Полина не просто са постигнали много, а по думите ѝ са най-добрите в това, което правят.
Полина е заклет сърфист. Признава, че може да издържи два месеца само да сърфира, без изкуство, а само с изкуство без сърф може да издържи по-дълго време.
"Изкуството е субективно и никога не можеш да кажеш кое е правилно и кое – грешно. То те променя по някакъв начин."
За следващия си проект Полина Герасимова е замислила "тотално смесване на сетивата."
Произведенията на Полина ще бъдат в Студентския дом до 18 май.
Цялата история чуйте в звуковия файл.
Снимки: Лора Търколева
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
Какви са мерките за безопасност в България днес? Това са само част от останалите въпроси, чиито отговори ще научите, ако чуете цялата история на радиевите часовници в звуковия файл. Изображения: от Pixabay.com, както и генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
В родопското село Арда възстановяват традицията на тъкачеството. В съвместна инициатива народното читалище "Извор – 1920" и основното училище "Св. св. Кирил и Методий" са се заели да възродят занаята . Идеята: той да бъде запазен за идните поколения . В миналото през селото е минавал главният път от Тракия към Беломорието ...
Доброволци от Балчик вече две години и половина полагат грижи за бездомните животни в морския град. Събират се и обединяват усилията си с идеята да създадат първия коткодом в страната , а за реализирането ѝ получават помощта на Община Балчик и дарители. До момента коткодомът се е погрижил за лечението и намирането на постоянен дом за..
Кореспондентките на БНР в Израел Феня и Искра Декало се стараят всяка година да намерят неочакван аспект, свързан с библейските разкази за раждането на Исус Христос. Тази година го откриха, в новооткритата сграда на Национална библиотека на Израел. На изложба там е показана запазена книга от 16 век, в която Спасителят е представен като истински..
Година, която беше твърде динамична и преливаща от изненади . Достатъчно ли е това обобщение, превъртайки 2024-та на бързи обороти? А какво ни очаква?..
Намерено е кучето на 13-годишния Николай от старозагорското село Конаре, който се издирва от 17 декември , потвърди пред БНР кметът на селото Станчо..
Само през първите девет месеца на 2024 година в отделението по неонатология на Университетската болница "Канев" в Русе са се родили 104 недоносени..