Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Оперната звезда Роландо Вийязон: за музикалния свят днес и за мисията на Red Noses

2
Снимка: Pamplona & Jakob Tillmann

Освен с коронацията на крал Чарлз III,  6-и май 2023 г. остава незабравим и с дългоочаквания концерт у нас на знаменития мексикански тенор Роландо Вийязон.

Първото гостуване на голямата оперна звезда в България трябваше да бъде на Новогодишния музикален фестивал, но заради заболяване беше отложено. Очаквахме с огромно вълнение срещата с Роландо Вийязон, който в началото на нашия век беше един от 10-те най-големи певци в света на оперното изкуство. И въпреки тежката операция за отстраняване на голяма киста на гласните връзки и след мъчително възстановяване, за което певецът разказва в трогателно интервю от 2011 г., той остана на “оперния Олимп“. Защо е така се убедихме на концерта на 6-и май в зала 1 на НДК. Дори и гласът да е поизгубил от сочността на тембъра си, Роландо Вийазон интонира абсолютно прецизно, фразира много красиво, музицира със същата жар и завладява публиката със същата огромна харизма. Постепенно оперно-оперетната гала, която изгради заедно с изгряващата испанска оперна звезда Серена Саенц и Софийската филхармония, се превръщаше в истински музикален празник. Можем само да благодарим на маестро Найден Тодоров, който отново се доказа като един от най-добре партниращите си с оперните певци български диригенти, за това, че в поредицата бляскави гостувания на звездни солисти в сезона на националния ни филхармоничен оркестър успя да доведе Роландо Вийазон в България, който пък ни представи великолепния сопран Серена Саенц.

Пристигайки предишния ден за репетиция, Роландо Вийязон даде единственото радио интервю за предаването на БНР за музикално-сценични изкуства “Каста дива“. В него разказа за предстоящите си ангажименти през месец май в ролята на Орфей в едноименната опера на Монтеверди в Земпер опер в Дрезден и след това в “Душата на философа“ от Хайдн на Залцбургския пролетен фестивал:

“Обичам музиката на Монтеверди! Открих я през 2007 г., когато Еманюел Аим ме покани да направя поредица концерти и запис на “Битката на Танкред и Клоринда“, както и на мадригали. След това дойде “Орфей“ – концертно изпълнение с Кристина Плухар и “Л’Арпеджиата“ и първата много красива продукция с невероятни музиканти. “Орфей“ на Монтеверди се намира в началото на историята на оперното изкуство, дори много пъти погрешно е наричана първата оперна творба. Аз се чувствам като “у дома“ в репертоара от тази епоха. В момента чета много книги от 17-и век, сред които, разбира се, “Дон Кихот“ на Сервантес. Между другото, аз самият пиша книга и се старая да я създам в необароков стил. Но да се върна към музиката – все повече и повече се влюбвам в музиката на Моцарт и композиторите преди него. Обичам да я слушам вкъщи и се чувствам прекрасно, когато я пея! Много съм въодушевен да пея не само “Орфей“ на Монтеверди, но и ролята на Орфей в операта “Душата на философа“ от Хайдн, в Залцбург, с Чечилия Бартоли! Това е красива партитура. За съжаление, много от оперите на Хайдн са забравени днес, но музиката е наистина прекрасна!“

Насочвате се и към вагнеровия репертоар. Предстои Ви да се превъплътите в ролята на остроумния бог Логе в “Рейнско злато“ от тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ в Щатсопер Берлин догодина. Вече си представям, че сте завладяващ в тази роля, но бих искала да попитам какви са вокалните предизвикателства пред един певец, който се обръща към вагнеровото творчество. Тук има дискусия дали вагнеровата музика моделира, променя гласа на певеца, така че да не може да изпълнява вече толкова добре друг репертоар, или не.

“Логе е много специфичен герой, така че не може да се каже, че пея вагнерова музика, а че пея Логе от Вагнер. Интересно е да се отбележи, че първият изпълнител на Логе е бил също първият изпълнител на Зигмунд и това е тенор, който е изпълнявал италиански репертоар. По това време “вагнеровите гласове“ са били “италиански гласове“ също така. Нека обърнем внимание и на това как Вагнер е искал да бъде построен неговия театър – с покрита оркестрина, която дава възможност на гласовете да летят над плътния оркестров звук. Разбирането, че вагнеровата музика трябва да бъде изпълнявана по бомбастичен начин всъщност се формира чак след Втората световна война. Това е част от историята на музиката. Аз не казвам, че е нещо погрешно. Не мисля, че има правилен или погрешен начин да бъде изпълнявана която и да е творба. Това е част от традицията, дори и да не е така, както се е изпълнявала тази музика по времето на Вагнер. Някой би могъл да каже, че дори сега се изпълнява по-добре, отколкото тогава! Когато слушаме първите записи на Карузо и другите невероятни певци от това време, днешните певци са по-прецизни в изпълнението на тоновете. Не казвам, че са по-добри певци от Карузо! Винаги певците от миналото са по-добри. Във всеки момент от историята на операта предишните певци са по-добри. Днес от нас се изисква да бъдем велики актьори и има огромен натиск от броя на спектаклите, от обема на репертоара, от броя на големите певци. Ако в миналото се знаят големите петима/шестима певци на всяко десетилетие, днес слушаме за трийсет, петдесет, петстотин големи певци. Нивото се е покачило във всяко отношение! Качеството в оперните театри е невероятно! Така че не бих искал да се противопоставя миналото и настоящето, да се казва как би трябвало да се изпълнява Вагнер или Монтеверди. Харнонкурт написа страхотно есе на тази тема! Ние дори не знаем как точно се е изпълнявал Монтеверди и много от нещата, които твърдим, се основават всъщност на записи отпреди 20 години. В крайна сметка няма еволюция в изпълнителското изкуство, а траектория, на която ние просто се намираме там, където се намираме. И се намираме на невероятно ниво на пеене, актьорска игра и музициране на оркестрите и певците! Когато слушате Серена Саенц – не само красивия й глас, а нейната прецизност и музикалност, невероятната лекота, с която изпълнява високите тонове, тя е прекрасен пример за това какво имаме в света на операта днес“.

Вие заставате и от страната на режисьора на оперния спектакъл. Тази вечер се играе Вашата постановка на “Сомнамбула“ от Белини в Земпер опер в Дрезден. Какъв е Вашият почерк като режисьор? Какво е основното, към което се стремите – вярност към оригинала или осъвременяване на посланията към днешната публика?

“Има само добър театър и лош театър! Може да направиш традиционна постановка и тя да бъде драматургично убедителна, да има енергия и сила в съответствие с музиката и ще бъде добра. Може да направиш режи театър, да имаш изцяло съвременен и абстрактен прочит на произведението и дори да се опиташ да разчупиш неговата традиция, но отново – ако това е драматургично убедително и в синхрон с музиката, спектакълът също ще бъде добър. Една постановка е цяла вселена. Тя има правила. Ако всички хора в тази вселена разбират правилата и играят в съответствие с тях, това означава, че имаш добра концепция. И, разбира се, следват практическите неща – как да движиш хората по сцената, осветлението, което да насочва вниманието на публиката и т.н. Но отново – краткият отговор е, има добър и лош театър във всеки стил.“

Следя с възхищение не само Вашата певческа кариера, но и дейността Ви като посланик на RED NOSES Clowndoctors и си мечтая и в България да имаме клон на тази чудесна международна организация. Вие сте се срещнали с толкова много деца. Кои са моментите, които най-силно са Ви трогнали, които никога няма да забравите?

“О, те са толкова много! Палячовците с червен нос се свързаха с мен и ми казаха: “Вие сте клоун“, а аз отговорих: “Много ви благодаря!“ Това е вярно, аз много обичам да бъда клоун. Попитаха ме дали бих се съгласил да бъда техен посланик на добра воля и аз веднага приех. В началото просто ги съпровождах, така че да бъде привлечено внимание, медиен интерес към този красив проект. Но след това им казах: “Аз искам да играя заедно с вас, приятели, искам да бъда клоун!“ Преминах съответното обучение и всеки път, когато имам възможност, отивам с тях не само в болниците, но и в бежанските лагери. Скоро бяхме в Полша при украински деца. Дейността на палячовците е много важна, защото те носят енергия чрез смеха. Но не само чрез смеха, а също така и чрез поезията, защото добрият клоун носи поезия в себе си. Клоуните вливат тази енергия в душите на много болни хора и на хора, които преминават през голям стрес и тъга. Внасяйки тази светлина, аз виждам как у хората се събужда сила да се срещнат с трудностите, пред които са били изправени. Спомням си едно малко момченце, което вървеше след нас с много сериозно изражение. Не искаше да играе с нас, но ни следваше от стая в стая. Най-накрая, след 4-5 часа, в които продължаваше обиколката ни, се събраха повече деца, които можеха да излизат от стаите си, започнахме нашите номера и изведнъж на неговото личице разцъфна голяма усмивка. Най-накрая това малко момченце започна да се смее, а майка му дойде при нас просълзена и ни каза: “Благодаря ви, аз отново мога да видя усмивката на моя син след 10-дневна травма!“ Ето това правят клоуните! И аз го правя винаги, когато имам възможност, но те го правят постоянно, така че изпитвам голям респект към моите колеги палячовци с червени носове!“




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Здравка Андреева в студиото

90 г. БНР: Спомени на един музикален редактор

90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..

публикувано на 23.01.25 в 19:00
Арто Чифчиян и Българският камерен оркестър - Добрич

Българският камерен оркестър - Добрич с успешна образователна програма

Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..

публикувано на 23.01.25 в 18:17

Изложба "Земята" се открива в Художествена галерия - Добрич

Изложба "Земята" открива днес в залите си Художествената галерия в Добрич. Избраните творби са изцяло от фонда на културната институция. От създаването си преди 60 години до днес основна тема на събирателската и експозиционната дейност на Художествената галерия в Добрич е тази за земята и хората на Добруджа. Тя е намерила широка и..

публикувано на 23.01.25 в 08:23
Пропаст

"Пропаст" - най-новата книга на Робърт Харис - роман за шпионаж и любов по време на война

"Конклав" е филмът, в който главният герой, изигран от страхотния Ралф Файнс, ръководи избора на нов папа.   Продукцията получи високи оценки от зрители и критици, а номинациите за престижни награди продължават да валят.  Автор на книгата, по която е създаден филмът, е британският писател Робърт Харис, а най-новата му книга е "Пропаст" .  "..

публикувано на 22.01.25 в 15:35
конференцията Момичета с мисия: Образование

"Момичета с мисия: Образование" и пътищата за спасение от ранните бракове

Утре – 23.01, ще се проведе конференцията "Момичета с мисия: Образование". Регистрацията за нея е безплатна.  Организира се от издателство "Ентусиаст"  и от Френския културен институт. Това събитие е вдъхновено от книгата "Жени, лишени от търпение" на Джаили Амаду Амал , разказа пред БНР Сиана Колибарова, издателство "Ентусиаст". "Бяхме..

публикувано на 22.01.25 в 11:58
Валерия Велева

Валерия Велева: Видях всичко в журналистиката

Видях всичко в журналистиката. Това заяви пред БНР журналистът Валерия Велева, която празнува своята 70-та годишнина с представяне на две свои книги – "Рани от власт" и "Ах, тази власт". "Двете книги обхващат периода от падане на власт на Тодор Живков до наши дни.  В едната съм събрала интервюта, които съм правила от 1991 година до днес...

публикувано на 20.01.25 в 17:53
Йордан Славейков

Йордан Славейков: Обичам да правя пиеси, в които на зрителя накрая и малко надежда да му дам!

" Темата в пиесата е това, заради, което хората идват, за да я гледат, а темата за любовта е точно такава, но аз обичам да правя такива пиеси, в които на зрителят накрая малко надежда да му дам , каза за БНР Йордан Славейков, режисьор, писател, драматург и преподавател.  Поводът за срещата ни е най-новото му представление "Прашка" , чиято..

публикувано на 20.01.25 в 12:43