Коментар на Петър Волгин: Държава в разпад

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Коментар на Петър Волгин в предаването ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Набиращата все по-голяма скорост политико-съдебна-прокурорска битка ще има тежки последици. За всички. Включително и за нас, които не сме нито политици, нито магистрати. Защо и за нас ли? Ами защото тези баталии са най-ясният знак за цялостния разпад на българската държавност. Явно има нещо дълбоко повредено в една държавна система, при която Главният прокурор твърди, че е заплашван в мафиотски стил, а заместник-главният прокурор моли за охрана, понеже Главният прокурор бил неуравновесен и всичко можело да се очаква от него. А тези, които се радват на това развитие на събитията, понеже разчитат на стария принцип „колкото по-зле, толкова по-добре“, със сигурност не виждат по-далеч от носа си. Те така и не са разбрали, че нещата могат да се влошават до безкрай, обаче подобряването им може и никога да не настъпи.

Още в началото на тази седмица политико-съдебно-прокурорските борби буквално провалиха създаването на т.нар. „хартиена“ управленска коалиция. Корнелия Нинова, която притежава забележителен политически инстинкт, в последния момент се изтегли от тази почти готова конструкция. Явно след изявлението на Иван Гешев е преценила, съвсем правилно между другото, какви негативи може да й донесе участието в такъв проект. Вярно, другата важна госпожа през последните дни, Мария Габриел демонстрира типичната за висшите еврочиновници упоритост, не се отказа да изпълни мандата и обеща, че в понеделник ще се яви пред президента със списък на кандидат-министри. Със сигурност подобен жизнеутвърждаващ оптимизъм върши добра работа в Брюксел. Там може да говориш и най-големите баналности, но ще те обявят за лидер на столетието, стига само да показваш несекваща вяра в светлото евроатлантическо бъдеще.

По всичко изглежда, че вървим към връчване на втори мандат. А стрелката, която показва вероятността втората по численост формация в парламента да състави правителство, в момента сочи една голяма нула. Вярно, лидерите на ПП-ДБ, подобно на г-жа Габриел, също демонстрират силен оптимизъм. Те сега говорят не просто за някакво си елементарно обикновено мнозинство, което да подкрепя евентуален техен кабинет. Копнежите им са много по-амбициозни и включват дори конституционно мнозинство, което щяло да им позволи да променят Конституцията и веднъж завинаги да оправят съдебната система.

Тези мечтания звучат плашещо и силно се надявам никога да не се превърнат в реалност. Най-вече заради характерологичните особености на политиците, които нямат търпение да се заемат с конституционните промени. Няма никаква логика с подобни промени да се занимава Кирил Петков, който преди две години стана министър, нарушавайки същата тази Конституция. А пък напъните на ДБ да се правят на велики конституционалисти напомнят на сюжети, характерни за абсурдистките пиеси. Да, депутати от ДБ са доказали, че са професионалисти в писането и разпространяването на писания, които на политически коректен език се наричат „сигнали“, и които нормалните хора наричат „доноси“. Подобна доносническа „експертиза“ може и да върши работа на хора, решили да направят бърза кариера, но е крайно недостатъчна за извършването на смислени конституционни промени. Съдете сами. В момента изразените гласно от лидери на ПП-ДБ желания за промени в Конституцията включват главно ограничаване на и без това символичните правомощия на президента и на назначаваното от него служебно правителство. Ясно е защо тези хора не харесват Румен Радев. Той говори с примери за конкретните им управленски провали, а политическият умнокрасивитет ненавижда всеки, който посочва тоталната му некомпетентност.

Ето това е основният проблем на нашата държавна система. Тя се разпада, защото важните решения в нея се приемат от хора, които нямат нито опита, нито познанията, нито културата, необходими на всеки, който заема ключови държавни позиции. Много амбициозни службогонци смятат, че е достатъчно да демонстрираш плакатен евроатлантизъм, да се кълнеш ежечасно във вечна преданост към партньорите от Брюксел и Вашингтон, да наизустиш до последната запетайка спусканите от там скрижали, за да се превърнеш в добър управленец. Ами не, така не се става добър управленец. Това са качества на васал, на подчинен във всяко отношение човек. А България не бива да се управлява от васали. За да бъде възстановена разпадащата се в момента държавност, са нужни съвсем други хора. Имаме нужда от управленци, които мислят с главите си, а не със спусканите отвън клишета, от политици, които защитават българските национални интереси. Това е единственият начин да възстановим държавата си.