Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ботев като вдъхновение

Снимка: Яна Боянова

Над 70 години неизменна част от традиционните Ботеви чествания във Враца  е Националният туристически поход по стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до връх Околчица. Походът е най-мащабната родолюбива туристическа проява у нас. В нея участват предимно ученически групи от цялата страна. Участниците преминават по Ботевия път за пет дни. Наред с пешеходните преходи, във всеки един от дните има организирани и различни прояви на знакови места, свързани с историята на четата, беседи, игри и състезания между групите. По традиция участниците в похода участват и във всенародното поклонение на връх Околчица, днес в Деня на Ботев. Тази година по стъпките на Ботевата чета вървяха близо 1500 ентусиасти от цялата страна, от които 1200 ученици.

В края на май 1876 година в устрем към жадуваната свобода Христо Ботев и съмишленици слизат от парахода "Радецки" на козлодуйския бряг. Преследвани и в сражения те бележат историята ни с героичния си подвиг. След три дни на родна земя четата достига до Врачанския Балкан, където е разбита, а нейният войвода - убит. 70 години по-късно двама родолюбиви ентусиасти тръгват по стъпките на Ботевата чета и проучват обстойно маршрута. На следващата година ентусиастите са седемнайсет. Година след година броят им се расте, а придвижването по Ботевите стъпки прераства в най-масовата родолюбива туристическа проява у нас, позната под името Национален туристически поход "Козлодуй - Околчица". В 75-годишната му история има много традиции. Една от тях е валидна за мнозина, които тръгнали веднъж по пътя на Ботевата слава, се връщат многократно. Някои с децата си, други с учениците си, те пък със своите и така до днес. Приемствеността между поколенията в походната колона ни разкриват двама учители по география - Георги Павлов, сега пенсионер, и някога неговата ученичка Галя Ганева.

"Онези, които са минали веднъж, няма как да не дойдат втори път. Това си заслужава. Вдъхновението, поезията, делото, всичко онова, което е оставил Ботев, то няма как да бъде заличено в народната памет", отбелязва Георги Павлов. Той се радва, че потоците вървят по дирите на предците и ще предават тази традиция от поколение на поколение. Самият Павлов е изминавал пътя от Козлодуй до Околчица 38 пъти, а под негово ръководство 1500 от учениците му са извървели този славен път.

Галя Ганева за първи път е участвала в похода като деветокласничка. Сега в качеството си на учител се замисля "как традициите, колкото е да са хубаво нещо, трябва да се запълват с ново съдържание, да се пречупват през сегашното поколение, кои са потребите на днешното време, постоянно да се преосмислят". Според нея днешните деца по различен начин възприемат думите, живеят в различен свят и не разбират любовта към историческото минало, както е било преди. Ганева препоръчва на учениците си да участват в похода, "за да развиват сърцето и ума".

"Христо Ботйов е бил човек, роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, да води подире си тълпите, да заповяда и да прави епохи." Така започва "опита си за биография" на гениалния поет и революционер Захари Стоянов през 80-те години на 19-и век. Столетия по-късно Ботев е все така вдъхновяващ.

"Ботев и днес, и винаги може да бъде учител на поколенията - пръв учител, понеже това, с което се обръща към нас, не е поука, а пример, не е теория, а факт - може би най-внушителният факт в историята на българската интелигенция" – думите с давност близо век са на литературния критик Боян Пенев.

"Искам да го опозная самия Ботев", казва днес шестокласникът от Павликени Виктор Узунов, спечелил Националния литературен конкурс "Живеем в земята на Ботев" със своето есе. Той смята, че "почти никой няма да може да го достигне като човек и личност".

"Той е дал живота си за родината, а в днешно време почти никой не би се съгласил да даде живота си за родината. Ценностната система се е променила", отчита шестокласникът. По думите му "в днешно време поставяме себе си на първо място, не мислим за другия".

Сега имаме огромна нужда от хора като Ботев, убеден е Виктор Узунов. Според него днешните политици никога не биха се жертвали.

"Нашето поколение е така устроено, че няма саможертвени хора, които да дадат живота си за името на родината. Другите да живеят."

"Така Ботев става за нас краен идеал, към който е насочен всеки благороден порив - обединяващо начало на всичко светло и деятелно, що се таи в българския дух - негаснеща светлина, от която всеки пробуден в царството на тъмата и сълзите може да запали своята свещ" - добавяме още от думите на Боян Пенев към това, което казва шестокласникът от Павликени. Момчето, вдъхновено от Ботев и идеалите му, 147 години след героичната гибел на поета - революционер.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на чешмата с кристална вода край Доспат, дар за хората от рода на Красимир Рашилов

За да има вода, трябва да има гора, казва мъдро Красимир Рашилов - 86-годишен майстор-чешмар от Доспат.  По думите му, водите, които извират от Родопите, са кристални, а държавата е обърнала гръб на природата и водните богатства.  "Любител съм на природата, на водата, на гората и на всички останали природни забележителности. Затова хрумна ми..

публикувано на 07.08.24 в 20:26
Изпепелени домове във Виня дел Мар, Чили, 4 февруари 2024 г.

Как се бори с горските пожари Чили - страната, в която всички пожарникари са доброволци?

Чили е латиноамериканската страна с най-дългата територия в света - над 4600 км. Тази ивица осигурява изключително разнообразна екосистема от север на юг, като започва с най-сухата пустиня в света - Атакама, преминава през зона с гори, джунгли и езера и завършва със смятаната за най-чиста в света природна зона - Патагония,..

публикувано на 07.08.24 в 19:22
Поглед от италианското селище Кастелина Маритима към морето, което не се вижда от високата влажност.

Италия не помни толкова продължителни летни горещини

В Италия лятото е с продължителни горещини, придружени с висока влажност. Времето е тежко. Отразява се на хората, на селското стопанство и на природата. В 14 от общо 20 региона беше забранена поетапно от края на юни трудовата дейност на открито между 12 и 16 часа местно време. Наредбата е в сила до 31-и август. Хората не си спомнят морето и..

публикувано на 07.08.24 в 18:19
Владимир Николов

Изследването на мезозойската гръбначна фауна и динозаврите е прохождащо научно направление у нас

Поредната експедиция към Трън в търсене на следи от динозаври поема на път.  "Тръгваме обичайната група към Трън с ръководител доц. Латинка Христова от Националния природо-научен музей, с колеги от Геологическия институт на БАН и палеонтолози от СУ, тоест групата, която вече от 7 години работим в находището, разказа за "Хоризонт" палеонтологът..

публикувано на 07.08.24 в 12:25
Краеведът от село Звиница Мухарем Алиосман

Сбъдва ли се пророчество на три века България да се превърне в пустиня?

Пророчество на повече от 300 години вещае превръщането на южните Балкани в пустиня заради температурни катаклизми и засушаване. Предсказанието се свързва с гръцки светец и се разпространява сред мюсюлманите - алиани в Източните Родопи, където в последните години десетки села страдат от липса на питейна вода. За повече от 30 милиона..

публикувано на 07.08.24 в 10:38
Проф. Николай Ненов

Когато западните курортисти "насаждаха буржоазното влияние от капиталистическите страни"

Години наред България се опитва да направи от туризма индустрия по модела на Италия и Гърция. Успехите са съмнителни, но пък е важно да се отбележи, че е имало времена, в които чужденците не са били добре дошли в страната ни.  През август, когато слънцето е закачено за небето и няма мърдане, над цялата ни страна като че ли виси табела с..

публикувано на 06.08.24 в 16:02

Вкусните палачинки на Иван Чолаков привличат туристите в Китен

Иван Чолаков е добре познат в Китен с вкусните палачинки и бургери, които продава от 15 години в курорта. Преди това е работил 13 години в Албена и 10 години в Златни пясъци. Казва, че в Китен идват предимно български туристи. Някога е бил посещаван от чехи, словаци, поляци. Преди години са идвали и деца от Русия и Украйна. Политиката обаче е..

публикувано на 06.08.24 в 11:54