Предстои най-непрозрачният от всички избори – за генерален секретар на НАТО

Джейми Шей – висш представител на Алианса в продължение на 38 години и бивш говорител на НАТО, а в момента част от британския мозъчен тръст „Кралски институт за международни отношения“ и професор по стратегии и сигурност в университета в Ексетър споделя за процеса по избор на генерален секретар, който се води зад кулисите, но какво все пак се знае за него? Какво прави един кандидат квалифициран? Например, генералният секретар на Алианса не пише политики, но профилът му трябва да е на човек, който може да преговаря с държавните глави и да намира компромиси между някои от най-големите военни сили в света…

„Очевидно това е трудоемка работа, особено при настоящите обстоятелства, когато НАТО има голяма отговорност на раменете си с подкрепата за Украйна. Тази седмица имаше и проблем в Косово и трябваше да бъдат изпратени допълнителни сили там. Няма „тихи моменти“ в Алианса напоследък. Така че е необходим човек с отлични качества – някой супердипломат, който да е спойка за семейството на НАТО, което не винаги е лесно с 31 демокрации. Трябва да е перфектен носител на идеи, които да може да аргументира, като увеличаването на разходите за отбрана и подкрепата за Украйна – послания, които не винаги са добре приети. На последно място е важно и да е добър мениджър, защото НАТО, като всяка международна организация, е голяма бюрокрация.“

Има ли възможност дипломат от Източна Европа някога да стигне до „висините“ на НАТО?

„Да, рано или късно ще се случи. Не знам дали този или следващия път. Но ще стане, защото на практика половината от Алианса е от Централна и Източна Европа и то от 1999 г., така че тези страни не са нови членки. Малко по-късно се присъединиха и Румъния и България. В момента заместник генералният секретар на НАТО е бившият външен министър на Румъния Мирча Джоана. Така че Централна и Източна Европа имат ако не най-висшата, то втората най-висша позиция. Мога да кажа три неща. Първо – че ще има натиск от Централна и Източна Европа, че тяхното време е настъпило, заради приноса им към отбраната на НАТО. Полша, Румъния и всички останали увеличиха бюджетите си за отбрана. Италианците и испанците пък могат да кажат, че не е имало кандидат от южна държава след Хавиер Солана през 90-те години на ХХ век. Много хора говорят напоследък, че е настъпило времето жена да заеме поста.“

Предвид факта, че всички досегашни ръководители на НАТО са били мъже, не липсват очаквания да се заложи на кандидат от нежния пол.

Би ли могла обаче жена да респектира лидери като Владимир Путин и Си Дзинпин?

„Абсолютно, да, нямам съмнения. Погледнете председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По време на скорошното си посещение в Китай тя защитаваше позициите си на всяка среща – за човешките права, Хонконг, Южнокитайско море, Тайван. Понякога жените могат да бъдат дори по-корави в представянето на подобни послания пред мъже. Нямам съмнение, че полът тук не играе роля, освен за имиджа на НАТО и равенството. Но трябва да спечели не най-добрият пол, а най-добрият кандидат.“

САЩ обикновено се въздържат да предлагат свой кандидат, тъй като е прието друга висша позиция в Алианса – върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, да е американски генерал. Сред имената, които в журналистическите публикации се спрягат за следващ генерален секретар на НАТО са премиера на Дания Мете Фридериксен, която отрече да има амбиции за поста, премиерите на Нидерландия и Испания Марк Рюте и Педро Санчес, министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс, дори бившият премиер Тереза Мей и настоящият председател на Европейската комисия и бивш министър на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен. Споменават се още и премиерът на Естония Кая Калас, вицепремиерът на Канада Кристия Фрийланд, президентът на Словакия Зузана Чапутова.

За служба на най-високия пост в НАТО е необходимо единодушие от всички 31 страни членки, и на първо място – одобрението на Вашингтон. Възможно ли е такова да бъде постигнато преди септември или по-вероятно е мандатът на Столтенберг да бъде удължен отново? Той е на тази позиция от над осем години, което е вторият най-дълъг мандат в 70-годишната история на Алианса.

„Мандатът на Йенс Столтенберг беше удължаван три пъти. Той изпълни дълга си. Преди няколко дни в Копенхаген в интервю за предшественика си Андерс Фог Расмусен Столтенберг каза, че ще си отиде през октомври, изпрати много ясно послание и мисля, че е напълно искрен.“

Каква роля ще изиграе победата на президентските избори в Турция на Реджеп Ердоган за бъдещето на Алианса?

„Надявам се, че с приключването на кампанията за преизбиране и парламентарното мнозинство на Ердоган, той ще бъде склонен да придвижи членството на Швеция, която трябва и заслужава да се присъедини. Мисля, че ще поиска от турския парламент да ратифицира това членство. След изборите, това ще е сигнал за добра воля към САЩ и останалите партньори от НАТО. Освен това Швеция тази седмица промени законодателството си, касаещо тероризма, по начина, по който искаше Анкара. Швеция направи много, екстрадира няколко души от кюрдските националистически движения в Турция. И се надявам, че Ердоган ще признае, че условията му бяха изпълнени. Ако това се случи на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли ще е добре. Освен това не очаквам Ердоган да изневери на своя стил. А и той знае, че дължи влиянието си в света, своя ранг, на факта, че Турция е член на НАТО. Алианса се нуждае от Турция, но и Турция се нуждае от НАТО. Не очаквам нещата да се променят. “

Другото лошо „момче“ в групата изглежда е Унгария…

„Досега единството на НАТО се държи. Помощта за Украйна продължава. НАТО се изразява твърдо по отношение на Русия като най-голяма заплаха за европейската сигурност. Унгария се съгласява с този език към Русия и към Китай. В политически план, НАТО е единна. Проблемите на Унгария са по-скоро с Европейския съюз, особено що се отнася до санкциите, свързани с руското злато, петрола и ядреното гориво за унгарската ядрена централа. В НАТО обаче Унгария изпълнява ролята си за колективната обрана, заедно с всички останали. Руските действия в Украйна са толкова ужасни и непровокирани, че не е възможно някой да агитира за отстъпки към Русия на този етап. Русия обединява НАТО.“

Може ли Украйна да очаква положителен сигнал на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли и как би изглеждал той?

„Три неща ще са важни във Вилнюс. Първото – да се повтори, че един ден Украйна ще бъде член на НАТО, че вратата е отворена и Алиансът е ангажиран с това. Обещание, което беше дадено в Букурещ през 2008 г. Както каза Столтенберг, това вероятно ще стане след войната, когато спрат боевете и има някакъв мир. На второ място ще трябва да се надградят отношенията с Украйна. Говори се за създаването на съвместен Съвет НАТО-Украйна, както и за програма за вдигане на нивото на въоръжените сили на Украйна до стандартите на НАТО. На трето място от Вилнюс трябва да се изпрати много ясно послание, че страните от НАТО ще продължат да осигуряват военна помощ за Киев – без отслабване и колкото е необходимо, докато Украйна си върне пълния суверенитет над територията си.“

Снимки: архив