Нели Колева: Учителските заплати трябва да растат, но не за всички учители

Учителските заплати трябва  да растат, но не за всички учители. Това заяви пред БНР Нели Колева, директор „Публични партньорства“ във фондация „Заедно в час“.

„Не виждам защо трябва да се вдигат заплатите на тези учители, чиито ученици ходят на частни уроци от трети клас, както и в училищата, които си пишат актив за споделените постижения между тях и частните школи“.

Тя коментира средния резултат от 3.93 на задължителната матура по български език и литература тази година.

„Оценката не е Добър 4 , а кръгла двойка. Скалата, на която пишем 3 в България е на 30%. Това е смехотворно. Всяко взискателно училище пише 3 на 60%. Дължим истината на обществото.  Ако се въведе адекватната скала на оценяване, реалният резултат от матурите ще е Слаб 2“.

• Добър 3,93 е средната оценка на матурата по български език и литература

• Правителството одобри национални програми за образование на стойност 230 млн. лв.

Работата на училището е да учи децата и ако методите, които се използват в момента, не работят, трябва да се намерят други, убедена е тя.

„Ако социалните системи не работят, трябва да бъдат преосмислени и променени. Да обвиняваме децата за провала на възрастните, това е абсолютно възмутително“.

Колева отбеляза още, че едва 7-8 % от зрелостниците тази година са от семейства с нисък социален статус.

„Да хвърлим вината върху 8, дори и 10 % от учениците за колективния провал, не е достойно“.

Учениците имат мотивация, когато виждат смисъл и полза, подчерта Нели Колева.

„Когато училището е място, в което не намират смисъл и това, което се преподава няма никаква връзка с реалния живот, а отношението на учителите ги кара да се чувстват така, все едно, че те са проблема, няма как да има мотивация“.

Няма да намерите нито един човек, работещ в сферата на образованието, който да приеме тези резултати с учудване, посочи още Колева.

„Българското образование се намира в 19 век на всички нива. Има нужда от спешни действия. Депреоритизирали сме бъдещето на държавата в лицето на най-мощния инструмент, с който разполага  - образованието. Надявам се, че това дъно наистина ще разлюлее камбаната и всички ще започнем да се интересуваме“.  

Колева смята, че е необходимо да се направи анализ какво се е случило и какво правят началните учители, което после се губи.

„Не става въпрос просто за една реформа. Учителската квалификация е ключова. Каква е ролята на училищните директори? Натрупала се е много инерция.

Докато смятаме, че добрата оценка е 50% успеваемост, и 10 хиляди лева да започнат да взимат учителите, те няма да имат стимул да произвеждат качество.

Въртим се в порочен кръг. Цената сега плащат децата, а след 10-20 години ще я плащаме и ние, които стоим и констатираме“.

Ситуацията, в която се намира държавата, е пряк резултат от ситуацията в образованието, отбеляза още тя.

Цялото интервю на Даниела Големинова с Нели Колева може да чуете в звуковия файл.

Едни от най-ниските резултати са в Пазарджик. Цанко Бангьозов, който е дългогодишен преподавател по български език и литература в Математическата гимназия,  посочва като една от причините за това специфичния състав на областта – деца, за които българският език не  е майчин.

„Тия деца не виждат смисъл и начин, по който да успеят в България. Този проблем се задълбочава. Училището беше неглижирано като социална институция 30 години“.

Лидия Сиракова, която също е преподавател, отбелязва, че учениците не ходят на училище и не желаят да слушат учителите.

„Те не желаят да учат. На учениците е позволено всичко. Училището и учителите нямат никакви права. Родителите – пълно безхаберие и липса на уважение“.

Учениците пък казват, че въобще не са се напрегнали. Приемат постигнатите резултати със смях.

„Ще бъркаме цимент в Германия“

Необходимо е да се промени порочната практика парите да вървят с ученика, смята Сиракова.

„Ако един ученик остане да повтаря, за него през следващата година министерството не плаща. Почти негласно е , че не могат да се пишат двойки“

Другият проблем е новият Закон за училищното и предучилищното образование, смята Бангьозов.

„Това специализиране на образованието и модулите в 11 и 12 клас за повечето от децата са нещо, без което могат. Махнаха историята и географията“

Целият репортаж може да чуете в звуковия файл.