Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Културни войни" с Владислав Апостолов: Цензурата в ЕС – първо доброволна, после задължителна

Владислав Апостолов
Снимка: Иван Русланов, БНР

Още преди десетилетия автори като Джеймс Бърнам са предупреждавали за тираничната природа на бюрократичните системи, за заплахата, която консолидираната мениджърска и експертариатна фауна тепърва ще представлява за суверенитета и автономията на хора и общества.

Днес в Западния свят речта е ритуално и реално регулирана от идеологически центрове и кабинети на безлични фигури без чувство за хумор, но и за мярка.

Бруталната бюрократична машина на Европейския съюз се отнася към критичното мислене и свободното изразяване така, както безмилостен джебчия към джоба на нищо неподозираща жертва – всичко се взима.

Последната форма, която приема дългогодишният поход към хармонизирано стерилизиране на мисленето и говоренето в Европа е война с „Туитър“ на Илон Мъск. Мега милиардерът към момента представлява особено сериозно неудобство за комисарската команда на бюрократичната свръх организация. „Предприемачът от Претория“ изглежда толкова обича свободното слово, че даде 44 милиарда долара, за да купи една от големите социални мрежи и да се опита за разнообразие да я превърне в надпартийно пространство и за други гледни точки. Или поне малко да противодейства на доминиращия, наситен с дълбоки лъжи, разказ на повечето корпоративни медии, правителства и структури за синтезиране на обществен консенсус.

И затова сега ЕС затяга въжето върху свободата и заплашва дори да блокира „Туитър“, след като компанията на Мъск се оттегли от така наречения Кодекс за борба с дезинформацията на Съюза. Тук, разбира се, говорим за зле прикрит бюрократичен опит за още повече идеологическа цензура.

„Туитър“ се включва в доброволното споразумение през 2018-а, но тогава тази платформа е почти партиен орган на Демократическата партия в САЩ и редовно синхронизира заглушаването на различни гледни точки с трибуквените репресивни агенции на най-могъщата държава. После Мъск купи „Туитър“ и започна мащабно прочистване, което продължава и до днес. Само преди дни той разкара ключов началник след безобразната цензура на „Туитър“ върху документалния филм на Мат Уолш „Какво е жена“.

Но да се върнем към това доброволно споразумение в ЕС. При бюрократичните режими доброволните неща са като сиренцето в капана за мишки. Няма нищо доброволно, а сиренцето определено не е безплатно. Още това лято статутът на кодекса се променя, към него е добавен наскоро приет закон на ЕС и така доброволните неща стават задължителни.

Така по закон, „Туитър“ ще трябва да се бори с дезинформацията по правилата на ЕС. С други думи това означава съобразяване с все по-безумните идеологически директиви на бюрокрацията и допускане на откровено дискредитирани „факт-чекъри“ в платформата. Безликата цензура ще притежава пъстра палитра от права за злоупотреба и манипулация.

Самият Мъск определено не е враг на всички регулации. Той с възмущение съобщи как предишното ръководство не е сторило нищо за противодействие на мрежите за педофилско съдържание и детска порнография. В момента се разгаря педофилски скандал в други големи платформи. Първата работа на Мъск беше да удари по това съдържание с „риск“ така да забрани и профилите на множество прогресивни активисти.

Но явно ЕС има предвид други регулации. Бюрократичната машина изглежда не вижда такъв проблем с педофилското съдържание, втрещило Мъск след поемането на „Туитър“ по времето, в което платформата стриктно е спазвала кодекса на Съюза.

Това е така защото политизираните паразити на високи постове изобщо не се интересуват от истинските проблеми на онлайн средата, а такива има много. Не, те са готови да търпят, а понякога и да насърчават, всевъзможни тревожни трансгресии, а в същото време да преследват с цялата си институционална власт и тежест напълно легитимни критики на своя режим. Критики към патологичните фиксации по полови и расови идентичности, към истерична климатична апокалиптика, към дехуманизирането на „неправилните“ граждани, към смазването на другите гледни точки и каузи.

Заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова каза, че „ако „Туитър“ иска да прави пари на европейския пазар, ще трябва да се съобразява с новия закон“. „Много служители на „Туитър“ са колаборирали с нас... тъжно е“, добави още едно от лицата на европейската бюрокрация. Други началници в институцията директно съобщиха, че отказът на Мъск да синхронизира „Туитър“ с новите изисквания за борба с дезинформацията ще доведе до глоби и блокиране на сайта в рамките на Съюза.

Разбира се, ЕС вече блокира страшно много неудобна, пардон „неправилна“, информация от различни медийни източници. А „Туитър“ остана последната, наистина световна платформа, допускаща критика на режима, дори в среда на вътрешни саботажи. Премахнатият от корпоративните медии водещ Тъкър Карлсън пусна първото си кратко предаване в „Туитър“ тази седмица и вече има над 100 милиона гледания. Това са 100 милиона гледания в повече от това, което бюрократите биха желали. Очаквайте ескалация. Колкото по-малко легитимност има една властова институция сред хората, толкова повече регулации и кодекси за борба с дезинформацията ще се пръкват. Първо доброволни, а после, знаем – задължителни.

Коментара на Владислав Апостолов чуйте в звуковия файл. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В село Люти брод се проведе празника на врачанския мискет

Наскоро в мездренското село Люти брод се проведе четвъртото издание на празника на врачанския мискет. Уникалният местен винен сорт бяло грозде и произведените от него вина и ракии събраха на десния бряг на река Искър срещу скалния феномен "Ритлите" десетки любители на бутиковите напитки и регионалните деликатеси. Свои продукти..

публикувано на 25.08.24 в 07:46

Дейността на Областния информационен център в Плевен е гарантирана до 2029 година

Областният информационен център в Плевен продължава своята работа след подписан договор между Общината и Управляващия орган на Програма "Техническа помощ". Той е за срок от шест години. Размерът на безвъзмездната помощ възлиза на 1 290 754 лева. Основните цели, от които четиричленният екип се ръководи, са повишаване нивото на..

публикувано на 25.08.24 в 07:34

Нов еврорегламент за екодизайн може да оскъпи мебелите след 2028 г.

ЕС върви към осъществяване на идеята за кръгова икономика. Вследствие на това от 18 юли е въведен регламент с нови правила за екодизайн на устойчиви продукти , в който мебелите са отбелязани като приоритетен продукт. Регламентът ще започне да се изпълнява не по-рано от 2028 г. Това посочи в интервю за БНР проф. Васил Живков, председател на..

публикувано на 21.08.24 в 10:09
Ангел Стойков

Ангел Стойков: Връзката между висшето образование и бизнеса се скъсява все повече

В процес на публично обсъждане е промяна, която ще позволи на студентите да се обучават дуално, като паралелно работят във фирми под ръководството на ментори и получават възнаграждение за практиката си. Това обясни пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). НПСС от много време..

публикувано на 20.08.24 в 10:39
Проф. Вили Лилков

Проф. Вили Лилков предлага да бъде изграден паметник на инж. Иван Иванов в София

Да бъде издигнат паметник на инженер Иван Иванов в София, предлага общинският съветник от "Синя София" проф. Вили Лилков. Решение за това има още преди 13 години, което до този момент не е изпълнено. Инж. Иванов е кмет на столицата в периода май 1934- 9 септември 1944 година. "Решението е преди повече от 10 години. Паметникът да се..

обновено на 18.08.24 в 07:36

Фотографът Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в XI Международен фотосалон Пловдив 2024

Плевенският фотограф Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в тазгодишния XI Международен фотосалон Пловдив 2024. Международното жури присъди на Бенджи Златен медал на Международната федерация за фотографско изкуство - FIAP и купата на салона за фотографията „Потоп 1“. Бенджи е добре познат във фотографските среди, работил е за..

публикувано на 18.08.24 в 06:16
Проф. Васил Николов

Проф. Васил Николов: Ще наблегнем на производствения център за сол на Провадия-Солницата

През 2024 та се навършиха 20 години от началото на разкопките на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата (5600-4350 г. пр. Хр.). Започна поредният, двадесети сезон на археологическите проучвания и екипът, ръководен от проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей на БАН е вече на терена...

публикувано на 13.08.24 в 14:56