Проф. Дьорд Гивичан и неговият Тромбонов ансамбъл Сегед ще свирят за първи път на българска сцена на 15 юни от 19:30 ч. в Аулата на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по покана на Европейския музикален фестивал, в партньорство с Културния център на Софийския университет, Унгарския културен институт „Лист“ и сдружение „Брас перспективи“.
Формацията от осем тромбона е основана от проф. Гивичан през 2006 г., когато все още преподава в Университета в родния си град Сегед, след като е преминал обучение в него и в още няколко престижни висши училища в Германия и Швейцария. От 2019 г. класът му по тромбон вече е в столицата Будапеща, а част от студентите му отдавна са завършили и са на позиции в реномирани оркестри по света, но осморката продължава традицията и името Szeged Trombone Ensemble им напомня откъде са тръгнали по пътя към голямата сцена и голямата слава.
Самият Дьорд Гивичан в продължение на 15 години е бил член на прочутия Слокар квартет. Какво го е мотивирало да напусне него, за да създаде собствен ансамбъл?
„Тромбоновият квартет "Слокар" е базиран в Швейцария. Пък и е квартет, а по мое мнение, ако има нещо, което звучи по-добре от четири тромбона, са повече тромбони. И тъй като бях събрал много партитури на пиеси за осем тромбона, започнахме да ги изпълняваме със студентите ми в Университета в Сегед. Никога не съм си представял, когато основах ансамбъла, че ще станем толкова популярни. В началото свирехме каквото има налично за такъв състав, после продължихме и един от учениците ми започна да прави аранжименти специално, а след това и някои композитори откликнаха и започнаха да ни посвещават пиеси. И чак години по-късно осъзнах, че сме станали доста известни по света, не само в Унгария. Затова и дойде идеята да изнесем ансамбъла от Университета – да не свирим само по продукции, а той да стане професионална формация и да повишаваме нивото още, и още. И по този начин имах възможност да задържа най-добрите се студенти, нищо че вече са завършили, а хубавото беше, че и те бяха съгласни да продължим да работим заедно.
Програмата, с която Тромбоновият ансамбъл Сегед ще дебютира на българска сцена, е наречена "От барок до рок" и със сигурност ще се хареса на по-широка аудитория слушатели. Но трябва ли непременно публиката само да се забавлява на концертите и все по-често да чуваме да наричат класика филмовата музика, кросоувъра. Има ли шанс чистата класика?
„Разбирам какво ме питате - отговаря проф. Гивичан - В наши дни виждаме все по-малко хора да ходят на чисто класически концерти. А тромбонът е брас инструмент. В Унгария имаме голяма културна традиция в браса и в много малки градчета и села има духови оркестри – те са аматьори, но обичат да свирят заедно. И слушат музика, но не ходят в оперните театри, на балет или в концертните зали, които са далече. Такива хора ние каним на нашите концерти и изпълняваме популярна класика, позната за всички, след което слагаме специални пиеси, които искаме да покажем на по-широка аудитория, и се надяваме, че после същите тези слушатели ще отидат и на други концерти, защото сме ги заинтригували. Знам, че това изисква много работа и отнема време, но, в крайна сметка, ние сме основно класически музиканти, които трябва да имат публика, за да ги има и концертите ни. Затова трябва да се стараем.“
Дьорд Гивичан е прочут унгарски тромбонист, професор по тромбон в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща. Това ще бъде третото му гостуване в София - този път с основания от него Тромбонов ансамбъл Сегед, а на 16 юни от 10:30 ч. в зала "Димитър Ненов" на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" ще се проведе негова творческа среща с български ученици и студенти от Академията.
Скулпторът, художник и преподавател в УАСГ Йордан Леков представя в галерия-книжарница "София прес" своята изложба "Маврографии" . Заглавието съдържа думите мавро – от гръцки черно, графо – отново от гръцки: форма на писане, изписване , обясни художникът в интервю за БНР. В творбите си той е използвал хартия, туш и вода. "Самите рисунки..
В шестото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Музикално събитие на седмицата: “Реквием“ от Верди на сцената на Софийската национална опера и балет под диригентството на Даниел Орен - Отзвук от оперната гала на Анджела Георгиу със Софийската..
Мартина Табакова (пиано), Стоимен Пеев (цигулка) и Атанас Кръстев (виолончело) - това е ансамбълът, който представя своята концертна програма „Романтични съкровища“ с успех на различни сцени в България. Турнето, което стартира от София с концерт на 23 октомври в рамките на поредицата „Музикални вторници“, сега се отправя към черноморските..
На 21 ноември от 19 ч. в галерия "Vivacom Art Hall Оборище 5" музикантите от трио „Дивертименто“ ви канят на концерт-спектакъла „В годината на чешката музика“. Той е пореден в творческата биография на състава, който получи наградата в категория "Музикален проект на годината" на националната анкета след слушателите на БНР "Музикант на годината 2022"...
Предстои поредната среща на публиката със Симфоничния оркестър на БНР - в петък от 19:00 ч. в столичната зала "България". На диригентския пулт ще бъде Константин Илиевски, а солист – първият виолончелист на Радиооркестъра Христо Танев. Главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски поставя като български акцент в програмата музиката..
"В моите спомени те са неразривно обединени . Като изпълнител на безкрайно много съвременни произведения съм щастлива, че можах да живея край тях, да дишам техния въздух, да усещам тяхното отношение към музиката и да взема максимално много от това, което те знаеха и можеха", казва пианистката Стела Димитрова – Майсторова пред БНР. По..
На 20 ноември, сряда, в Първо студио на БНР в 19 ч. ще започне един специален концерт, посветен на трима големи композитори - представители на българския авангард, които през 2024-та закръглят годишнини: акад. Васил Казанджиев, който през септември отпразнува своя 90-и рожден ден и продължава да създава музика, както и двама автори, от чието рождение..
Увеличаването в цената по премията е в пъти – от 200 до 1100%. Това е удар върху бранша , каза пред БНР Красимир Цветков, председател на Национален..
Партийната система се девалвира от елитите на големите партии . Тази позиция изрази в интервю за БНР политологът Георги Киряков. "Това не е криза..
" Очевидно някои сили виждат в избора на председател на парламента борба за служебен премиер, борба за власт, борба за пачки, борба за пудели, борба..