Изложба показва и разказва за казармата по време на социализма

Целта й не е патриотично човек да поиска отново да служи, а да си спомни, ако е служил, каза пред БНР авторът на изложбата гл. ас. д-р Илия Вълев.

Обувки "цинтарки", т.нар. "нож на дневалния", паласки, мешка с бойна готовност, подаръци към новобранеца, получени на новобранската му вечер, дори хигиенни и козметични принадлежности, използвани от мъжа в казармата - това са предметите, които, ако вашите дядовци и бащи се поразровят, може да открият и у вас. Дори и специално издадената книжка със загиналите по време на наборната служба военнослужещи е там.

За д-р Илия Вълев предизвикателството от изследването, което предприел преди години, е да направи не историческия, а културологичния прочит:

"През социализма казармата се възприема като ритуал на преход - затова казваме "когато момчето става мъж" - това е особеното, като една митология, свързана с казармата, не само уредбата. Младежите на практика се страхуват до началото, а в последствие с някаква носталгия си спомнят за наборната си военна служба. Мисля, че възрастното поколение ще си спомни с интерес за своите младежки години. Това го забелязвам навсякъде, където е гостувала изложбата". 

Макар и доцент Иванка Петрова, зам.-директор на Института за етнология и фолклористика, да не е ходила в казарма, наблюденията, които има тя по историите от съпруга си, потвърждават, че събирането за обучение на наборните младежи е имало положителен ефект. Тя казва, че вероятно институтът ще продължи културологичното си изследване на ролята на казармата върху обществото и след идването на демокрацията:

"Ние сме открити за такава инициатива, а именно всеки, който пожелае, може да дойде в института, да остави предмети, фотографии, да разкаже история или някакви документи, които за него са били наистина важни и ценни, за нас също представляват интерес. Добре дошли са слушателите. Добре дошли са и на изложбата, и като наши респонденти, които да разкажат и покажат".