В дълбините: "Титан" остана при "Титаник"

Петимата пасажери на борда останаха завинаги до заветните останки на Титаник, които са били крайната цел на мисията им - първата за 2023-а заради най-тежката зима в Нюфаундленд за последните 40 години.

Корабът майка "Полър принс" губи връзка с подводницата час и 45 минути след потапянето. Бреговата охрана обаче е уведомена цели осем часа по-късно. Независимо от късното извествие, започва мащабна издирвателна операция с кораби, хеликоптери и подводници. На 21 юни бреговата охрана съобщава, че е засякла подводни звуци. На 22 юни дистанционно управляемо превозно средство открива отломки от батискафа на около 500 метра от останките на Титаник и заключава, че е възникнала имплозия и всички на борда са загинали.   

"Останките на Титаник са дълбочина от четири километра. Тъмно е като в рог и смразяващо студено. Дъното е кално и вълнообразно, не си виждаш ръката преди лицето. Единственото, с което можеш да откриеш нещо е сонарът. Дори радарът не работи там. Не може да се спуснат и закачени с въже, защото ще е твърде тежко и ще ограничава движението им."

Корпусът на "Титан" е изработен от композитни въглеродни влакна и титан. Проектирането и структурната оценка на тези материали е изключително сложно в сравнение с използването само на метални материали. При дълбоководните подводни апарати незначителните неизправности на повърхността могат да представляват сериозен риск на дълбочина, обяснява Уилям Коен - предсдедател на Косимията за ръчно управлявани подводни превозни средства.

"В индустрията си има ред. Но винаги можеш да се изхитриш и да заобиколиш правилата. Едно нещо трябва да е ясно, подобно подводница за туристически експедиции, никога нямаше да бъде допусната да оперира нито в американски, нито в британски води, защото щяха да изискват да премине сертификация. Същото важи и за Канада. Затова са работили в международни води, където съответните брегови власти нямат юрисдикция."

Бившият директор на морските операции на OceanGate Дейвид Лохридж е изразил загриженост за безопасността, преди да бъде уволнен, според съдебен иск от 2018 г. Според него зрителният отвор в предната част на подводницата е конструиран така, че да издържа на сертифицирано налягане от 1300 метра, въпреки че OceanGate планира да спуска пътниците на дълбочина от около 4000 метра. Лохридж също така "силно насърчава" OceanGate да използва класификационна агенция като Американското бюро по корабоплаване, за да инспектира и сертифицира "Титан". Пасажери, които вече са се потапяли с Титан също споделят за проблеми.

"На моята мисия през август 2021-а, имахме проблем с електрозахранването през цялото време. И си помислих, че и те са изгубили захранване и се носят в океана без да могат да излязат. "

 "Има период на изчакване, в случай на загуба на връзка. Ако комуникацията не се възобнови в указаното време, мисията се прекратява. Ние изгубихме връзка на около хиляда метра. Изчакахме определеното време и дори изхвърлихме баласта, за да изплуваме, но в този момент комуникацията се възстанови и успяхме да се спуснем до долу."

Приятел на един от загиналите се е отказал от мисията заради опасения за безопасността си. Крис Браун разказва как при тестове една светкавица унищожила цялата електроника на борда на Титан, както и че липсвало резервно оборудване и захранване.

"Части от подводницата, които видях да тестват на Бахамите, ми се сториха калпави. Използваха промишлени тръби за баласт, контролер от Екс бокс за управление, осветлението също беше самоделно. Но това, което окончателно ме разубеди беше отказа им да преминат сертификация, дори нямаха намерение да вземат сертификат, че слизат на подобни дълбочини и то не веднъж!"

Холивудският режисьор Джеймс Камерън, който се е спускал до останките на "Титаник" цели 33 пъти заяви, че още щом разбрал обстоятелствата около изчезването на подводницата, заподозрял, че се е случило най-лошото.

"Спускали са се, били са около 3 500 метра и са потъвали към дъното на 3 800 метра. Изгубили са както комуникация, така и управление. Веднага си казах, че не можеш да изгубиш комуникация и навигация едновременно без да се е случило нещо катастрофално и пагубно. Първото, за което се сетих беше имплозия. Така че усетих с костите си какво е станало."

Според Камерън е ужасна ирония и фактът, че до загубата на Титан и екипажът му се стига при сходни обстоятелства като потъването на Титаник през 1912-а. Те също са пренебрегнали предупрежденията, които хората от индустрията са им отправяли.

 
"Цялата седмица беше като някаква продължителна, кошмарна игра, в която хората търчаха и говореха за звуци от удари, изчисляваха колко кислород остава, бреговата охрана търсеше със самолети, аз бях сигурен, че подводницата е на дъното, точно под последното си известно местоположение и дълбочина. И точно там я намериха."

Цената за участие в експедицията е 250 хил. долара за място. Пасажерите се наричат "специалистите по мисиите" и се редуват да работят със сонарно оборудване и да изпълняват други задачи в подводницата за петима души.

На фаталната мисия се отправя британският бизнесмен Хеймиш Хардинг. Той е собственик на компанията за продажба на частни самолети Action. Присъствието му на борда на "Титан" не е изненадващо, защото Хардинг е известен авантюрист, а гмуркането до останките на "Титаник" е дълготрайна негова мечта.  Преди това милиардерът лети до Космоса на борда на петия полет на основаната от Джеф Безос Blue Origin.

"Не ми е приятно да го призная, но не мислех особено за семейството ми, а предимно за мисията, когато ни изстрелваха. Беше вълнуващо, невероятно изживяване. Космосът е уникален, виждаш слънцето, а всичко около него е черно, докато на Земята сме свикнали да виждаме синьо небе, което всъщност е отражението на светлината през атмосферата. Беше и изключително да видя Земята от Космоса, със сигурност е кръгла!"

На борда също е 48-годишният бизнесмен от пакистански произход Шахзада Дауд и 19-годишният му син Сюлейман. Малко след новината за кончината им, шокираната леля на момчето сподели, че той е нямал желание да се качва в подводницата, но го направил, за да угоди на баща си.  

Четвъртият пасажер е френският изследовател Пол-Анри Наржоле, известен като експерт по "Титаник". Той е ръководил шест експедиции до мястото на останките на кораба и е директор на подводните изследвания за американска компания, която притежава правата за спасяване на останките и управлява експонати, включващи артефакти от кораба. В едно свое интервю Наржоле коментира, че когато си в много дълбока вода, си мъртъв, преди да осъзнаеш, че нещо се случва, така че не изпитва страх.

Ръководител на мисията и пети член на екипажа е Стоктън Ръш - собственик и изпълнителен директор на OceanGate. Той многократно отхвърля предупрежденията на експерти за безопасността на Титан. По думите му компанията и мисиите на подводницата имат за цел да катализират нововъзникващи морски технологии за по-нататъшни открития в морската наука, история и археология. Ръш признава, че е обсебен от Титаник и подчертава, че в света всички знаят три думи на английски - кока-кола, Господ и Титаник.

"Ако правиш неща извън общоприетите рамки, не съзнаваш колко извън тях си излязъл, а ние сме доста навън. Ако действаш само в позната среда, както правят повечето производители на подводници, те не правят пробиви. За мен колкото повече граници разбиваш, толкова по-иновативен си."

Останките на легендарния Титаник от години запленяват авантюристи и изследователи. Общо 140 души са успели да слязат до дъното и да ги видят с очите си. Това, което е останало от "Титаник", бавно се поддава на металоядните бактерии, които консумират стотици килограми желязо на ден. Някои експерти прогнозират, че корабът може да изчезне до 2040 година.