Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Брегозащитни ли са буните на залива Болата и ще бъдат ли разрушени заради противоречия между институциите?

Снимка: Мая Щърбанова

С решение на Народното събрание и по предложение на Министерския съвет от месец юли 2022 г. заливът Болата край с. Българево, община Каварна, беше изваден от обхвата на резерват „Калиакра“ и включен към защитена местност „Степите“. Борбата на местната власт и неправителствени организации това да се случи беше дългогодишна, а причината – спешната необходимост от ремонт на пътя, водещ до залива, както и на изградените през 80-те години на миналия век от военните брегоукрепителни съоръжения там.

Опасенията на хората бяха, че, ако се допусне буните да бъдат разрушени от влиянието на морето, това ще окаже неблагоприятно въздействие на залива. Съвсем естествено след преодоляването на тази административна пречка, стартира и втората част от борбата, а именно намирането на средства за ремонта на буните. След като вече почти една година МРРБ не е предприело никакви стъпки по този въпрос, оттам изпращат на 2 май тази година писмо до кметовете на село Българево и община Каварна, че ремонт няма да бъде предприет, тъй като не става въпрос за брегоукрепителни съоръжения, а за хидротехнически такива. 

Твърдение: Съоръженията на плаж Болата не са брегоукрепителни, а хидротехнически

В писмото се твърди следното: Следва да се отбележи, че посочените съоръжения не са брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл.6, ал.4, т.2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, тъй като в посочения район свлачищни и абразионни процеси не са проявени, а са хидротехнически съоръжения. След което от строителното министерство препоръчват да бъде започната процедура по промяна на статута на съоръженията, с оглед на променената им функция.

Същите твърдения откриваме и в писмо на областния управител на Добрич Здравко Здравков от 1 септември миналата година. СНИМКА ОУ


В него се твърди, че съгласно „становище на „Геозащита“ ЕООД гр. Варна са необходими ремонтно-възстановителни работи на двете съоръжения, но не с цел „запазване на плажната ивица и опазването на биологичното разнообразие в резервата“, а предвид тяхното състояние, което не отговаря на действащите в Република България строителни норми за морски хидротехнически съоръжения.

Това обстоятелство, пише още областният управител, се подкрепя и в доста писма на зам.-министъра на околната среда и водите, в които е посочено, че независимо от обстоятелството, че морският плаж и двете съоръжения попадат в границите на резерват „Калиакра“, а към момента в защитена местност „Степите“, същите нямат отношение към целите на резервата и съответно укрепването на съоръженията не е от значение за съхраняването на защитената територия и опазването на биологичното разнообразие в нея.

Дали твърдението отговаря на действителните обстоятелства и разрушаването на брегоукрепителните съоръжения, без значение от вида им, ще се отрази ли на залива Болата?

Според бившия екоминистър Борислав Сандов именно опазването на залива в настоящия му вид и нуждата от ремонт на буните са били повод той да бъде изваден от обхвата на резервата:

"Те са в много окаяно състояние и рискуват да бъдат разрушени от вълнолома и следователно този плаж да изчезне, защото именно тези две брегоукрепителни съоръжения са създали условия за този плаж като изключение от целия район, който иначе е каменист бряг. Именно за да може да бъдат съхранени тези плажна коса и дюни, трябва да бъдат възстановени тези брегоукрепителни съоръжения. Изненадан съм от това писмо на областния управител и от позоваването към „Геозащита“, опасявам се, че това е начин да се измъкнат от разходи, свързани с ремонта на тези съоръжения.  Ако тези съоръжения се разрушат и това би означавало отнемане от морето на цялата плажна ивица и дюните там това със сигурност би имало негативно отношение върху биоразнообразието. Единствено бих се съгласил, че няма да има отражение върху биоразнообразието в морската част, в акваторията".

За брегоукрепителните функции на двете буни свидетелства и поводът за тяхното построяване. През осемдесетте години на миналия век на Болата е имало Военен специален съобщителен обект, а кабел е свързвал българския бряг при Болата с тогавашния Съветски съюз. Спомените за това време разказва бившият началник там Продан Георгиев, телекомуникационен инженер:

"С течение на годините, между 70-те и 80-те морето създаде много проблеми на кабела ни. Зимно време, знаете че Черно море е много бурно, заливаше залива и създаваше опасност за кабела. Това наложи да се вземат мерки, за да не се получи авария. Десет години го наблюдавахме този процес. Нещата ставаха все по-сложни и се пристъпи към изграждане на тези съоръжения, за да се спре това движение на пясъка. И както виждате, там се получи много пясък, преди това нямаше плаж. Може би сте забелязали, че по Северното Черноморие почти няма плажни ивици, защото морето е доста бурно".


Заливът какъвто го познаваме от десетилетия, е запазен във времето именно благодарение и на буните, изградени там, посочва и доц. Галин Петров, преподавател в Катедра „География“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В статията си „Еволюция на карстовата долина Болата – Добруджа“ той твърди, че пясъкът от плажа на залива не е бил отмит от морето с времето заради двете буни, които защитават от прибоя малкия залив и плажа. За целите на тази проверка доц. Петров дори е разгледал картите от преди построяването на брегоукрепителните съоръжения, на които всъщност залив липсва.

"До преди 30-40 години на практика не е съществувала тази пясъчна ивица, тоест тя не е формирана по естествен начин, а по-скоро е резултат от антропогенната намеса. Ако буните бъдат оставени да бъдат разрушени, най-вероятно плажът ще бъде размит. И оттам това ще рефлектира и върху възможностите за развитие на туризма. Честно казано това остава един от малкото плажове по добруджанското крайбрежие, който е незастроен, незасегнат. Тези буни и дамби - има десетки публикации, в които се описват именно като брегозащитни съоръжения, а не като хидротехнически. Реално погледнато за село Българево това е единствената възможност все пак някакъв туризъм да бъде развит".

За компрометираното състояние на буните на залива „Болата“ свидетелства и доклад на Басейнова дирекция, изготвен още през октомври 2020 г. В него се посочва, че бурите през зимата, особено на 2014 година, са нанесли сериозни поражения върху брегоукрепителните съоръжения в залива „Болата“, като вълните са отнесли голяма част от укрепителните бетонни тетраподи и скална маса. 

Заключение

Изградените съоръжения на залива Болата категорично имат брегоукрепителна функция, заявиха експерти по темата пред БНР. Твърденията, че буните са хидротехнически съоръжения, но не са брегоукрепителни, са НЕВЕРНИ.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Директорът на Сикрет Сървис Кимбърли Чийтъл.

Изслушват директора на Сикрет Сървис пред Надзорната комисия на Конгреса на 22 юли

Надзорната комисия, която е главният разследващ орган на Камарата на представителите в американския Конгрес, извика директора на Сикрет Сървис Кимбърли Чийтъл, за да даде обяснение за действията на агентите при опита за убийство на кандидата за президент Доналд Тръмп по време на предизборен митинг в Бътлър, Пенсилвания.  ФБР: Стрелбата срещу Тръмп е..

публикувано на 14.07.24 в 20:59
Снимката е илюстративна, архив.

Кувейт съобщи за "гигантско петролно откритие" - находище, чиито запаси се оценяват на 3,2 млрд. барела

От петролната компания на Кувейт съобщиха, че са направили "гигантско петролно откритие" източно от Остров Файлака. Петролните му запаси се оценяват на 3,2 милиарда барела. Според главния изпълнителен директор на компанията, цитиран от АФП, залежите в това находище се равняват на производството на страната за три години.  Агенция "Блумбърг"..

публикувано на 14.07.24 в 20:31

Мотористи от Италия загинаха на пътя Монтана - Берковица

Двама мотористи загинаха на пътя Монтана - Берковица. Полицаите изясняват причините за тежката катастрофа, която стана в късния следобед.  50-годишен мъж и 48-годишна жена, жители на Италия, са загинали на място, след като моторът им се е ударил с лека кола, пътуваща от Берковица за Монтана.  Катастрофата е станала малко след железопътния прелез,..

публикувано на 14.07.24 в 20:22
Снимката е илюстративна, архив.

Иракските власти откриха масов гроб, за който се смята, че е на жертви на ИД

Иракските власти откриха масов гроб с тленни останки, за които се смята, че са на жертви на  групировката "Ислямска държава" (RO). Предполага се в него  има поне 140 тела. Те са открити на около 70 километра западно от Мосул в Северен Ирак - град, който де факто беше столица на самопровъзгласилия се халифат на "Ислямска държава". В пика на своята мощ..

публикувано на 14.07.24 в 19:58
Джейн Гудол

Загуба на местообитания, лов и трафик на бебета са сред основните заплахи за шимпанзетата

Днес отбелязваме деня на нашия най-близък генетичен роднина в животинското царство - шимпанзетата. Споделяме над 98 процента от нашето ДНК с шимпанзетата, които всъщност са човекоподобни маймуни и за разлика от същинските маймуни нямат опашка. Те имат обаче сложна система за комуникация, социална структури и точно като хората са способни както..

публикувано на 14.07.24 в 19:35
Пораженията от израелски въздушен удар в района на Ал-Маваси в Хан Юнис, южната част на Ивицата Газа, 13 юли 2024 г.

Училище, администрирано от ООН, е взривено при израелски въздушен удар в Нусейрат, Ивицата Газа

Училище, администрирано от ООН, бе взривено при израелски въздушен удар в Нусейрат, в централната част на Ивицата Газа. Има убити и ранени. Според медии, контролирани от "Хамас", става дума за най-малко 15 убити. Говорител на израелската армия каза, че училището е било използвано от бойци на групировката за атаки срещу израелски войници...

публикувано на 14.07.24 в 19:32
Кирил Петков (вляво) и Николай Денков (на втори план в центъра) от ПП-ДБ при президента Радев (вдясно), архив.

От ПП-ДБ искат среща с президента, за да обсъдят политическата криза

От "Продължаваме промяната - Демократична България" поискаха среща с президента Румен Радев, за да обсъдят политическата криза и възможностите за решаването ѝ. След изключването на повечето от депутатите от парламентарната група на ДПС, групата на ПП-ДБ стана втора по сила в Народното събрание. Президентът Румен Радев заяви, че ще връчи втория..

публикувано на 14.07.24 в 19:06