Трябва да сме готови за нестабилност в Русия

Интервю на Добрин Йотов с Олексий Мелник за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Метежът на Пригожин показа не само, че Путин губи шансове да спечели войната, но и също така, че е време светът да се подготви за развой на събитията, при който Русия изпада в нестабилност. Такава развръзка ще е огромно предизвикателство не само за САЩ и Европа, предвид несигурната съдба на руския ядрен арсенал и възможната хуманитарна криза, но и за Украйна, макар че днес тя е по-подготвена да се опълчи на всяка нова атака от руска територия. Това каза за “Събота 150” Олексий Мелник – подполковник от запаса на украинските военновъздушни сили, днес един от директорите на неправителствения изследователски център "Разумков" в Киев.

Много хора си задават въпроса защо украинците не се възползваха от размириците в Русия, за да нанесат решителен удар. Вашият коментар, г-н Мелник?

“Когато от “Вагнер” пристъпиха към т.нар. “поход на справедливостта” към Москва, те успяха да изненадат почти всички. Да, очакваше се, че ще се случи нещо, но до последния момент едва ли някой си е представял мащаба и бързината на това, което предприеха.”

“Освен това, ако се вярва на източниците на западните медии, излиза, че западните партньори са оказали натиск върху Киев да не допринася по никакъв начин за допълнителна дестабилизация на положението в Русия.“

“Това е проблем, който засяга ситуацията в Украйна като цяло. Помощта, която западните партньори ни оказват, е внимателно премерена. Това се дължи на страха от внезапен срив на Русия.”

“В очите на нашите западни партньори Путин е злодей. Но всеки, който би го заместил в днешната ситуация, би бил още по-лош. Те се опасяват от непредсказуемостта на Пригожин.”

Самият Пригожин твърди, че “походът” не е имал за цел да свали президента и правителството, а само да смени началството на Министерството на отбраната. Но едва ли би следвало да приемаме думите му за чиста монета, нали?

“Не по думите ще го познаете, а по делата. Но що се отнася до въпроса за изпуснатите възможности, убеден съм, че ако бунтът бе продължил още поне ден-два, Киев щеше да стори нещо, за да налее масло в огъня.”

Силите, с които разполагаше Пригожин, не бяха толкова големи. Смятате ли, че опасенията от срив на Путиновия режим са оправдани?

“Този вид тоталитарни режими са изключително крепки и стабилни. До момента, в който се сринат. Възможно е да се сринат. И когато това се случи, то се случва внезапно, неочаквано.”

“Важното е, че все повече наблюдатели на Запад вече са готови да приемат такъв сценарий. Спомням си преди години, когато се опитвах да обясня на мои западни колеги, че такъв сценарий е възможен, всички ми отговаряха: Събуди се, сънуваш!”

“А аз им отговорих: Не, за някои това може да е сън, но за Украйна и изобщо за тези, които разбират възможните последици, това е по-скоро кошмар. Съседните страни ще страдат от вътрешното дестабилизиране на Русия – като се започне с несигурния контрол върху ядрения арсенал и се стигне до хуманитарната и бежанската криза.”

“Този сценарий далеч не е най-благоприятният в краткосрочен план. Но в дългосрочен план, според мен, руският народ, а и целият свят, или поне целият регион, ще са късметлии най-накрая да се отърват от руския империализъм и агресивната политика на Русия.”

“Днес, преглеждайки материалите в западните медии и мненията на уважавани западни експерти, а и на някои политици, отбелязвам със задоволство, че те започват да претеглят възможността (за политически срив в Москва). Това е много важна първа стъпка. Защото когато приемеш, че нещо такова е възможно – независимо доколко е вероятно да се случи – то следващата стъпка е да се подготвиш колкото се може по-добре за такъв сценарий.”

Бихте ли определили опасността от нестабилност в Русия като още един аргумент за приемане на Украйна в НАТО?

“Ако мислим в стратегически план, с приемането на Украйна в НАТО ще влезе не само една голяма страна в източна Европа, но и страна, която днес разполага с една от най-боеспособните армии на континента. Това би било от голяма полза за Алианса.”

“От друга страна, основният критерий за присъединяването на нова страна е увеличаване на сигурността на организацията като цяло. И тук е проблемът, защото Украйна е вплетена във война с Русия. Приемайки Украйна, НАТО почти автоматично влиза във война с Русия. И разбира се, никой не иска влиза във война.”

Дали метежът на Вагнер е знак, че Украйна печели войната на изтощение? Знам, че отговорът Ви едва ли ще е еднозначен предвид ужасните загуби, които претърпя Вашата страна за тези 16 месеца.

“Една от причините, които накараха Пригожин да започне този метеж – всъщност Пригожин сам я издаде – е именно осъзнаването, че Русия има много слаби шансове да спечели тази война. Той направи и други интригуващи изявления – за причините, довели до войната, и за начина, по който руското командване я води. Без значение какво смятаме за Пригожин като личност, той може би е един от малкото хора в Русия, които истински разбират какво се случва на фронтовата линия и какви са изгледите за развоя на бойните действия.”

“От украинска гледна точка, ние сме изтощени – това е истина. Никой не бе готов за такава дълга война. Понасяме тежки загуби. В тази война на изтощение ние имаме голям късмет, че толкова много страни ни помагат.”

“Защото ако погледнем съотношението между двете армии в началото на конфликта, ако сравним брутния вътрешен продукт на двете страни и отчетем вредите, нанесени на украинската икономика през първите седмици на войната и през изминалата зима, според мен без помощ от Запада Украйна би била в много по-лошо положение днес. Не бих казал, че украинците щяха да се предадат без западна подкрепа, но цената на една партизанска война би била много по-висока.”

Новото българско правителство огласи, че изпраща нов пакет от военна помощ за Киев. София ще се включи в европейската инициатива за 1 милион снаряда за украинската армия. Но министърът на отбраната Тодор Тагарев отбеляза изрично, че и в новата пратка не са включени нито бронирана техника, нито изтребители МиГ-29. Още от миналата есен, когато Москва започна да бомбардира енергийната система на Украйна, стои отворен въпросът за възможна доставка на зенитно-ракетните комплекси С-300.

Г-н Мелник, бихте ли очертали ролята на изтребителите и противовъздушните системи за текущата контраофанзива на украинската армия?

“Не бих се преструвал, че разбирам политическата ситуация в България или общественото мнение у вас. Но съм бил често в страната Ви, имам познати българи. Мисля си, че е нужно време, за да се преосмислят нещата и да се открие истината. Знам също така, че когато става дума за българската подкрепа за Украйна повече се действа, отколкото се говори. Има факти, които потвърждават думите ми.”

“На въпроса Ви за оръжията съветски образец и тяхната роля на фронта днес. Например МиГ-29. Това е стар самолет. Дори и модернизиран, той пак ще е остарял в сравнение с руските Су-35 и Су-34. Предимството му обаче е в това, че украинските пилоти нямат нужда от допълнително обучение, защото отдавна са усвоили този самолет. Ако някой достави един-два МиГ-29 или пък десет, още на следващия ден те могат да влязат в бой.”

“Същото се отнася и за противовъздушните системи. С-300 все още са мощно оръжие за защита на украинското небе. Те могат спокойно да свалят руските Су-35 и МиГ-31. Украйна обаче няма достатъчно такива системи – много установки бяха унищожени или технически похабени от интензивната употреба. Не достигат и ракети С-300, защото Украйна не произвежда такива боеприпаси.”

Русия разполага с надмощие във въздуха. Достатъчно ли е то да спре украинското настъпление?

“Това е един от основните аргументи, които руснаците използват, за да убедят собствената си общественост, а вероятно и западната аудитория, че Украйна няма шанс да победи Русия или да проведе успешна контраофанзива, защото, видите ли, Русия разполага с превъзходство във въздуха.”

“Но нека Ви напомня, че миналата година Украйна проведе три успешни операции. Първо, когато принуди руснаците да се оттеглят от подстъпите на Киев. Това беше през март 2022-ра. А през есента последваха победите в Харковска и Херсонска област. И тогава Русия имаше превъзходство във въздуха.”

“Да, това е огромен проблем за войските ни на фронта и не само за тях. Заради руското предимство в крилати и балистични ракети цяла Украйна е уязвима. Но и в това отношение имаме напредък.”

“Например, в началото на тази т.нар. специална операция руските пилоти летяха навсякъде из Украйна почти без всякакви ограничения. Май месец тази година бе ужасен – почти през ден (или през нощ) имаше удари с крилати или балистични ракети или пък с ирански дронове. Но 85 до 90 процента от тях бяха прехванати. Това бе огромен успех.”

“Руските самолети и хеликоптери престанаха да прелитат над фронтовата линия още през април миналата година. Вече нямат същата свобода на действие, както бе в първия месец от войната. На фронта днес ситуацията е доста по-различна, защото руснаците разполагат с прецизно насочвани бомби и създават доста проблеми за атакуващите украинци. Но трябва да изпълниш задачата си с ресурсите, които имаш. И когато разбираш правилно твоите слабости и силата на противника, това повишава шансовете ти за успех.”

При ракетния удар по Краматорск тази седмица бяха убити 12 души, сред тях 3 тийнейджъри. Повече от 60 души бяха ранени. Да атакуват най-слабо защитените места – това ли е стратегията на руснаците?

“Налага се да отчитаме, че Русия е терористична държава и че военната ѝ тактика още от първия ден на войната е терор. Всички знаят какво се случи в Буча. А в цяла Украйна има десетки такива места. Навсякъде, където руснаците установяват окупационна власт, първото нещо, което правят, е да изберат място за изтезания.”

“При удари като в Краматорск руснаците твърдят, че са убили украински генерали и офицери. Но има видеозаписи! Да, сред жертвите може да има и военни лица. Няма как обаче да оправдаеш т.нар. косвени жертви. Защото е ясно, че в този час ресторантът ще бъде пълен. Предатели са насочили руснаците към това място – дали са им видеокадри, от които е било ясно, че ресторантът е пълен с цивилни.”

“Това е реалността. И то не само в този случай. А той между другото е точно на годишнината от такъв руски удар в друг украински град – Кременчук. Десетки цивилни бяха убити там. И същия ден, когато удариха Краматорск, руснаците обстреляха и Кременчук, сякаш за да напомнят за това, което се случи преди година.”

“Вагнер” бяха смятани за най-боеспособната част от руската армия в Украйна. Как може да се развият събитията на бойното поле, ако тази им роля приключи след Пригожиновия бунт?

Вярно е, че тази въоръжена формация беше по-ефективна от други. Но е важно да се разбере какво я направи такава и как тя постигна успеха в Бахмут. На Пригожин му бе позволено да набира затворници в редиците ѝ. Смята се, че 50 000 души са взети от руски затвори и пратени да умират на фронта в замяна на помилване от руския президент след 6 месеца.

“През осемте месеца на т.нар. битка за Бахмут почти всички тези затворнически попълнения на Пригожин бяха избити. Той самият твърдеше, че 20 000 от т.нар. му войници са мъртви. В края на тази битка, когато почти успяха да превземат Бахмут, “Вагнер” всъщност претърпяха поражение. Оттеглиха се, защото бяха изтощени и не можеха да се бият повече. Трябваше им време за отдих и прегрупиране.”

“Въпросът е до каква степен сега ще им бъде позволено да се преструктурират – дали ще продължат да се бият и на какво ниво – взводове, роти или батальони. Не мисля, че това ще стане. Защото стои огромният въпрос за доверието. Путин се опасява от големи подразделения с командващи офицери, които могат все още да са верни лично на Пригожин или на “Вагнер”

Според изявлението на Путин от понеделник, част от вагнеровците ще бъдат демобилизирани, други ще подписват договори с военното министерство, а трети ще могат да отидат в Беларус. Заплашена ли е отново Украйна със северен фронт?

“Според някои данни около 8000 вагнеровци ще бъдат разположени в Беларус. Заплахата, според мен, е реална. Защото те са специалисти в провокациите и го демонстрираха в Крим през 2014-а и в началото на сраженията в Донбас същата година. Възможно е Лукашенко и Путин да замислят нещо такова – не само срещу Украйна, но и срещу балтийските републики или Полша. Лидерите на тези страни дадоха да се разбере, че виждат ясна заплаха. Към момента обаче въпросите са повече от отговорите.”

Интервюто чуйте в звуковия файл.