Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мариана Калъчева: Жената в моите картини е светлина, ефирност и чар

Липсват ми паветата на Пловдив, липсва ми цвета на България, казва художничката

3
Откриване на изложбата на Мариана Калъчева в Чикаго
Снимка: Елена Цанева

В 11 епизод на рубриката -  “ Америка - илюзии и реалности “ ви срещаме в "Закуска на тревата" с художничката Мариана Калъчева, която от 6 години живее в Батън Руж, щата Луизиана. Пловдивчанката Мариана Калъчева е слънчевата художничката, която с магистърска степен по „Графика“ и „Педагогика на изящните изкуства“ от Академията  по изкуствата в Пловдив отива във Франция. Тогава все още не иска и да чуе за Америка…

Тя е млада, елегантна, женствена и красива. Прави най-слънчевите и най-цветните картини. Печели награди. И почитатели. Картините й поемат в близо 20  различни  посоки  по света за да се превърнат в част от лични колекции.

Изложбите й са близо 200, а самостоятелните  18: Виена, Тайпе, Монако, Марсилия, Ница, Кан, Ню Орлиънс, Батън Руж , Чикаго…От картините й струи светлина. И цветове. И Слънце. Като българските лета. А  дамските и портретите  са женственост, ефирност, нежност и финес…Като усещането й за света. Омагьосват със светлината, която струи и от самата нея.

Мариана, как те посрещна Америка? Имате ли спомен? 

"Аз кацнах в един топъл Ню Орлиънс. Когато се отвориха вратите и портите на летището, и аз излязох навън ме лъхна една много интересна лепкава влага с някаква екзотична миризма, която никога не бях вкусвала. Стори се много странно, но същевременно интересно, и си казвам аз съм от града на джаза .И бях много любопитна да го разгледам. Мъжът ми от Батън Руж правихме доста визити до Ню Орлиънс още в началото и тази енергия много ми допадна".
Откриване на изложба  на Мариана Калъчева във Франция
Кое е нещото, което наистина те изненада в Америка?

"Няколко са нещата. Не знам дали мога да конкретизирам само едно нещо. Приятната изненада: хората спазват някакъв ред и уважават мнението на другия. Поне това забелязах аз. В нашата страна това малко не се зачита. Особено напоследък. И особено и професията, която нося на художник е по уважителна тук и навън всъщност е по уважително. Но нещото, което ми прави не толкова добро впечатление е, че те са някак си влезнали в един собствен ритъм, който няма излизане. И нещо като една месомелачка, в която веднъж като влезеш в тази формула, в тяхната машина не можеш да се откачиш. Човек, като че ли хем е свободен, хем няма толкова свобода да прави всичко това, което иска да прави. Някак си само работа, работа, работа, работа и никакъв социален живот. Но не това намирам аз там, където живея, което е много странно. Може би защото липсват тротоарите, липсват пешеходците, липсва градската част, липсва инцидентно излизане и среща с приятели, инцидентно ходене на изложба и след това хайде да продължим нанякъде, където срещаме още приятели? Това много ми липсва тук"

Твоето място ли е Америка?

"Все още не мога да определя. Аз мисля, че живота ми във Франция беше някак си по загадъчно интересен и си бях на място там. Говоря за Южна Франция. Тук намирам и подкрепа, но и не толкова подкрепа в това, което прави. Не мога някак си да вляза в тази енергия на тази страна."

В много от картините ти присъстват женските образи, присъства нещо много елегантно, нещо много светло, нещо много докосващо. Америка не е страна на духовното. Америка е материална страна.

"Много съм съгласна с това. Тези женски портрети, тази ефирност много искам да изживея, защото тя трябва да се знае и да не се открива само феминисткото жената, но да се види нейната женственост, нейната грациозност, нейната ефирност, нейния чар, който някак си с тези години напоследък, откакто всичко става прекалено цивилизовано, прекалено бизнес ориентирано, ние се губим като пол. Т.е. жената, придобива все по ръководни роли и се превръща иззема мъжките функции. Аз някак си не съм за това. Аз смятам, че ние като жени трябва да си седим на местата, да имаме уважението на съответния отсрещния пол, но и да бъдем жени. А много жени това са го забравили. И на мен ми харесва и майчинството, и жената като майка. Това много го свързвам с детските елементи, със светлите елементи, с чистотата, със светлината."
Мариана Калъчева, Ница, Франция
Много от твоите картини напомнят точно илюстрации на детски книжки. Много различен е и стилът в картините ти също. Това е като игра с различните стилове или просто интерес към различните неща.

"И двата отговора са верни, тъй като аз съм човек, който търси, за да намери нещо ново."

Разкажи ми за една случка, която е родила твоя картина.

 Сещам се за една картина, която бях направила и се казва Овчарски скок. Значи това беше в една практика по йога, която редовно правех с моята група в Пловдив . Накрая на йога сесията лягаме за медитация, кратка медитация. Аз съм в едно поле, така се виждам на едно поле, където се чуват само щурци и се вижда едно лятно небе над мен. Много малки, рехави и леки облачета. Един образ скочи над мен с един прът и тръгна нататък. И аз забавих в каданс цялата тази гледка, как той ме прескача с двете кучета, които бяха в този скок. От това стана една картина, която аз по късно направих, но то беше много интересно. Тази картина се показа и ми каза: ти трябва да ме направиш такава, както ме виждаш."

Мариана Калъчева и съпругът й Марио

Липсва ли ти България?

"Да, разбира се, че ми липсва България. Корените, града, атмосферата, въздуха, дори и лошите неща, които са там. Понякога и лошите хора и те ми липсват там. Липсва ми цялата тази амалгама от шум, въздух. Паветата на Пловдив ми липсват много. Липсва ми философията на българина, липсва ми мисленето му, липсва ми носталгията...

Хората обикновено идват в Америка със своята американска мечта. Каква е твоята?

"Една година преди да дойда в Америка, си говорех с едни приятели във Франция и си казах Ах, Америка?! Никога не искам да отида в Америка. Не искам да отида в Америка, няма да отида в Америка. И една година по късно стана така, че се запознах със съпруга ми, който ме покани и аз трябваше да се моля да ми дадат виза. И си казах Господи, Боже мой, как може такова нещо? Аз пожелах да не ходя и се зарекох, че няма да отида. Стана така, че си пожелах да отида в Америка. Та, аз дойдох в Америка с една идея да срещна един човек, който моето вътрешно дете много дълго време е чакало. Този човек, който в момента е мой съпруг. Нямах идея, че ще ми бъде съпруг, ме привлече с неговата покана. Ние с времето се опознахме, но това беше много добър мотив да го опозная малко повече, защото той е изключителен темперамент, има много красив ум и това ми хареса. И си казах- добре, аз , ако отида в Америка, може би ще срещна този човек и може би ще заживее с него, може би не , но стана така, че всичко се разви много бурно и бързо. И намерих  сродната  си душа…".


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Гърбов

Христо Гърбов: Не съм тъжен човек

Христо Гърбов е обичан от публиката актьор. Той може да те накара да се разсмееш от сърце, но и да те разплаче. Мисли, че "Смехът е голяма сила – искрена и разтоварваща, но и пречистваща и оздравителна".  Той гостува в поредицата "Магията на театъра" на "Нощен хоризонт". Може да се каже, че всички харесват Христо Гърбов и се радват да го гледат на..

публикувано на 24.02.25 в 13:58
Татяна Харизанова

Татяна Харизанова: Имам цялата свобода пред бялото платно!

В студените зимни дни имаме време да се обърнем навътре към себе си, да се успокоим , да се научим да чакаме по-светлите дни, да се убедим, че те скоро ще дойдат и ще посрещнем по-топлите и щастливи слънчеви лъчи . Тази философия се утвърждава във времето и в нея ни убеждава житейският поглед на изкуството . То умело запечатва проекцията..

публикувано на 24.02.25 в 09:40
Ралица, Пресиана и Теди Славова - Млади фолклорни таланти

Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова са с българската народна музика в сърцето

24-тия галаконцерт на "Младите фолклорни таланти" се проведе в първо студио на БНР на 16-и февруари. Сред тях бяха Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова. Трите учат в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Ученички са на Ваня Друмева. "Фолклорът ни събира и ни обединява", казва Пресиана. Дават си сметка, че..

публикувано на 23.02.25 в 07:20
Валентин Велчев - певец

Валентин Велчев събра естрада и фолк на бляскав концерт в София

Младият певец Валентин Велчев събра някои от най-големите звезди от всички жанрове на българската музика на бляскавия си концерт, с който направи промоция на новия си албум "Свети Валентин". Събитието уважиха естрадните легенди Мая Нешкова и Кирил Икономов, Мари и Хайгашод Агасян, Ани и Светослав Лобошки, първата победителка от "Златният Орфей"..

публикувано на 23.02.25 в 06:10
Божидар Златков и Николай Ангелов Иванов

За първи път в ефира на БНР народният изпълнител Божидар Златков изпя песента "Деведжии"

Народният изпълнител Божидар Златков представи в ефира на програма "Хоризонт" и предаването "Рано в неделя" новата песен "Деведжии". Обичаят „Деведжии“ се празнува в село Лесново, Елинпелинско. Това е традиционен кукерски обичай, който се отбелязва от много години. Според някои, идва от времето на турско робство. В село Лесново се провежда..

публикувано на 23.02.25 в 06:00
Историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“

За първи път Столичната община организира възстановка, посветена на делото на Васил Левски

По повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Столичната община организира историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“. Тя се проведе на площад „Гина Кунчева“ в София пред очите на десетки граждани, деца и ученици от столични училища...

публикувано на 23.02.25 в 05:24

Моноспектакълът на Димитър Николов „Момо или животът пред теб“ ще се играе на пловдивска сцена

Любопитна премиера предстои следващата седмица в Пловдивския куклен театър с покана към възрастните, а не към децата. Моноспектакълът на Димитър Николов -  „Момо или животът пред теб“ по романа на един от знаковите съвременни френски автори, Ромен Гари ще се състои на 27 февруари от 19 часа. Актьорът е запленен от книгата още като студент и..

публикувано на 23.02.25 в 05:00