Иван Димов, както е светското име на свети Йоан Нови Търновски, е роден през 1804 година в Осман пазар, днешния Омуртаг. Четири години живее и работи в Търново като чирак в работилница за керемиди. Преди 201 години е обесен в покрайнините на Търново, защото едва 18-годишен отказва да смени вярата си. Атонските монаси Никифор и Еротей стават свидетели на обесването и пишат житието на Иван Димов, който е канонизиран за великомъченик една година след своята гибел, разказва Стоян Долапчиев, председател на инициативния комитет за честване на св. Йоан Търновски:
„Канонизацията е извършена в митрополитската църква „Св. св. Петър и Павел“ в квартал „Асенов“ на 16 юли 1823 година. Канонизацията е извършена от митрополит Иларион Критски и в присъствието на авторите на това житие Никифор и Еротей. Има и стихотворение. Това е един от редките случаи в историята на БПЦ – имаме пълен комплект от документи за неговата канонизация, имаме житие пространно, имаме служба, имаме стихотворение. Това стихотворение в негова чест се счита за едно от първите, написано на новобългарски книжовен език“.
Двамата атонски монаси са били таксидиоти в Търновско, когато стават свидетели на обесването и чудото с Иван Димов. Година след неговата канонизация те заминават за сръбския манастир в Сланцима, където пишат второ житие на св. Йоан Търновски, а Никифор става игумен на манастира, разказва Стоян Долапчиев.
„Двамата автори Никифор и Еротей сравняват подвига на св. Йоан Нови Търновски с подвига на св. Георги Нови Софийски, който е обесен по подобна причина през 1518 година в София“.
Преди 21 години великотърновският доктор по изкуствознание Пламен Събев прави първата икона на св. Йоан Търновски. Има четири стенописа на светеца в шуменска църква, в храма на търговищкото село Ловец, в село Шереметя и в църквата на руските гробища във Велико Търново. Д-р Събев една година рисува последната уникална икона на св. Йоан Нови Търновски, в която освен образа на великомъченика, за първи път са изобразени и 12 житейски сцени:
„Изработката на такава икона изисква изключително много внимание, време и подбор на качествени материали, така както се прави в унисон с традициите на иконописното изкуство. Иконата е с много внимателно подбран дървен панел, с 9 слоя грунд, специално листово злато от 22 карата и качествени бои, свързани с яйчена емулсия. Това е технологията, използвана от нашите предци, особено в Тревненската школа“.
Иконата е с размери 140 на 85 сантиметра. Ще бъде осветена тази неделя в катедралния храм във Велико Търново и ще остане там за поклонение на миряните.
Първата сцена на иконата на св. Йоан Нови Търновски е неговото рождение, следват житейските сцени, когато малкият сирак се заселва в Търново и работи като чирак при майстор на керемиди, и едва 18-годишен е принуден да смени вярата си. Следва катарзисът и младежът дръзва да се опълчи, за да остане верен на християнството, разказва д-р Пламен Събев:
„На практика св. Йоан Трапезунски (Търновски) не само страда жестоко, той е жестоко бит, жестоко обезобразен и накрая е публично обесен, заради това, че той е дръзнал да махне чалмата и да изповядва Светата Троица. Неговият голям подвиг се състои в това, че когато той е тръгвал към бесилото, пред всеки един от наблюдаващите граждани на Търновград се е спирал, покланял се е и е молил за прошка“.
Обесват го и през нощта се случва чудото:
„Огнен стълб покрива цялото бесило с тялото на мъченика. Това са го наблюдавали търновци и на практика, когато вече го погребват, се случват отново чудеса и знамения – бури и гръм, доста дни вали, при което тялото вече буквално е погълнато от водите на река Янтра. От там нататък нашият покровител, така да се каже духовно, продължава да присъства в Търновград, така както Света Петка и Свети Иван Рилски“.
Инициативният комитет, носещ името на свети Йоан Нови Търновски, настоява пред Великотърновската света митрополия, пред Епархийския съвет и пред Светия синод светецът да бъде признат за съпокровител на Велико Търново заедно със Света Петка и със свети Йоан Рилски, както и да бъде обявен за покровител на всички деца, загинали по българските земи по религиозни, политически и военни причини.
Още по темата в звуковия фаил.
.
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички, повечето от които - с доживотни присъди за убийства на израелски граждани: евреи, араби, бедуини. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..
Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение. За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците. " Нашата професия на..
Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..
" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..
Достатъчно е да сте в едно помещение с болен от грип, който да се изкиха и изкашля няколко пъти и се заразявате в рамките на часове . Началото е..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и..