Михаил Бабамов: С чар старите трамваи носят в себе си аромата на едно време

„Когато през зимните месеци - поне по думите на майка ми, не съм можел да стоя на едно място вкъщи, се е налагало да ме изкарва на разходка, въпреки студа и тя е решавала да ме качва на даден трамвай. От най-близката спирка до вкъщи - пътуваме една спирка, след това се прехвърляме и така кръгчета сме правили, които вероятно са породили моята любов към тези превозни средства. И самата тя казва, че вината за това може би е нейна, с което искам да поздравя!“

„На мястото на ватмана реших да седна също по това време, когато започнах да се возя, макар и тайно на своите родители. След това ги попитах, понеже живея в центъра, дали мога да въртя с трамвай на близката последна спирка и те ми разрешиха“, разказа още той:

„Въртейки се с трамвая на тази последна спирка, аз започнах да обикалям из целия град с всички възможни линии и ми беше интересно да стоя просто зад кабината и да наблюдавам как водачите управляват мотрисата. И с времето се запознах с много ватмани, станахме си приятели и близки - даваха ми да карам,понеже времената тогава бяха много по-различни. Имаше колегиалност между тях, имаше колектив, а и те самите ми се радваха, когато виждаха, че съм при някой друг и карам“.

„Пътниците също се радваха, но с напредването на времето ситуацията стана по-сложна, беше по-трудно да ми дават да карам, но въпреки това аз запазих стимула да постигнат тази мечта или цел – и двете са вярни. И след дълго чакане аз изкарах курс-квалификация за водачи на трамвайна мотриса и започнах работа към Столичния електротранспорт“, подчерта Бабамов, който от над 20 годиние в плен на металния звук на тракащите колелета по релсите.

„В началото се возех на трамвай №5 и трамвай №10, понеже преди години въртяха до вкъщи. След това започнах да обикалям навсякъде, а сега когато се случи да карам, понеже го правя само няколко дни в месеца, управлявам старите мотриси, които се помещават и домуват в Трамвайно депо „Банишора“, добави Михаил, който предпочита старите пред новите трамваи:
„Всички трамваи са електрически, но новите са един компютър, който когато реши да се повреди, ти не можеш да направиш нищо. Докато при старата машина, която е механична - при изгорял двигател или при скъсан карданен вал, ти пак си способен и имаш възможността да я прибереш на собствен ход до парка, в който домува или в най-близката база, за да не задръства движението по улицата“.

Софийският трамвай е обиколил света няколко пъти!

„Старите трамваи – освен че са старите и заради това, че са стари носят в себе си много история. Те миришат, носят аромата на старото време, имат чар! Превозили са може би милиони пътници, изминали са милиони километри“.

„Въпросните трамваи въществуват някъде от 1985-та или плюс-минус някоя друга годинка, а тези, с които аз съм израснал - те вече отдавна не са сред живите, "Мир на тенекиите им!, както се казва. Те са създадени може би 70-те години на миналия век, а тези, които са все още се движат, но са все по-рядко срещани, са произведени през 80-те“, разказа Михаил, който е управлявал и такива трамваи. 

„Но най-старите, които са в движение, понеже имаме и два налични ретро трамвая от едно време - тях не съм имал удоволствието да карам!“.

По думите му те са „малко по-специфични откъм управление, понеже са по-тежки, тъй като навремето не е имало такива модерни материали като пластмаса, плексиглас и подобни. Всичко е било желязо и дърво. Абсолютно автентични са на вид - реставрирани са почти изцяло“.

Бабамов обясни и по какво се различават двете машини:
„Два различни модела са като едното трамвайче е просто вагонче, моторно, а другото, което мисля, че е марка „Сименс“, той има и едно дървено ремаркенце, което е много сладко и романтично. И създава реално една композиция от моторен вагон и ремарке“.

„Навремето повечето трамваи са били с отделно ремарке. Вратите са се отваряли сами от пътниците. Хората са тичали по улицата, за да се качат на трамвая в движение, понеже скоростите са били изключително ниски. Не, че сега са много по-различни, но пак има някакво развитие в положителна посока и все пак трамваите се движат малко по-бързо от преди“.

 „Имало е перденца също, което придава още по-голяма романтика на возенето в такава мотриса. Навремето са ги произвеждали и може би са гледали от една страна да е функционално за тогавашната епоха, а от друга страна е имало чар и уют в самия пътнически салон“.

В ефира на „Хоризонт“ като дългогодишен ватман, Бабамов обясни и защо днес можем да видим пердета в трамвая:
„Ватманите на старите трамваи имат пердета, понеже кабината не е със затъмнено стъкло и никой не обича да бъде наблюдаван по време на движение. Освен това не е тази единствената причина, поради която има перденца - вечер, когато се пусне осветлението за пътниците, тази светлина рефлектира в челното стъкло и пречи на видимостта на водача напред да наблюдава пътната обстановка, линията, пътя и т.н.“

Винаги един водач трябва да бъде съсредоточен както в пътната обстановка, така и да чува какво се случва с машината.

„Аз съм имал случаи, в които трамваят се поврежда и аз чувам, че нещо ще се случи и предотвратявам дадена по-сериозна ситуация. Винаги очите и ушите на водача трябва да са на 100“, обясни той, както и напомни, че е „изключително опасно да се пресича пред трамвай или каквото и да било превозно средство на градския транспорт най-вече, понеже те са големи и тежки“:
„Изключително опасно е да се пресича със слушалки, без да се огледа човек и с телефон в ръка. Това е абсолютно недопустимо - стрес, както за водача, който трябва да спре аварийно, така и за човека, ако се случи нещо“, добави Бабамов, както и сподели повече за преживяванията си „по релсите“:

„Изпадал съм в ситуации граждани-пешеходци да ми показват най-красивите си пръсти и да ми пращат поздрави за това, че не съм ги изчакал на пешеходна пътека, въпреки че в Наредбата за пътна безопасност и в Закона за движение по пътищата ясно е вписано това, че трамваят е с предимство дори пред пешеходец“.

„Имал съм леки спорове с пешеходци, които не са били запознати с правилата за разминаване между двукрак и 40-тонен. Даже съм имал и жалба от един пешеходец, който беше твърдо решен, че е с предимство и че аз съм щял да мине през него, но благодарение на спортната му форма той е успял да избегне удар с мотрисата, при което аз директно заявих на моя началник, че господинът би следвало да прочете законаи да се запознае със графата „Релсово превозно средство“.

„Забавни ситуации съм имал също, като например леко почерпени младежи или не се качват и просто си танцуват в трамвая, правят някакви физически упражнения. И разговор с пътници, което по принцип е забранено, но през летните месеци - предимно колегите, управляващи стари мотриси, карат на отворена врата поради неописуемите температури вътре. Имало е случаи, в които пътниците, когато са по-весели и комуникативни, идват, говорят си с мен, докато слязат, примерно, на следващата или по-следващата спирка“.

Много дечица се радват на трамваите и обичат да помахват.

„Махат със своите баби и дядовци, майки или бащи и застават покрай релсите. Махат на трамвая, аз им звъння със звънеца и те се радват още повече, подскачат бурно от радост. Това някак си- понеже знам, че и аз съм тръгнал по горе-долу същия път тогава - ако си леко напрегнат или изнервен от дадена ситуация преди това, та такова нещо ти оправя настроението и то много бързо!“, добави Михаил Бабамов, който за известен период от време заменя ежедневието с трамвая с такова с рейс в друга държава:

„Заминаването ми в Германия беше породено от моето желание да видя как живеят хората извън България. Там фирмата, в която работех, понеже беше частна като спомагателна на градския транспорт - предоставяше възможност да изкараш шофьорски курс за автобус, т.е. там отиваха хора, които започваха в поделението с малки бусчета, превозвайки деца за училище или на тренировки“.

„След което проявих желание, наистина сериозно, да запиша курс за изкарване на Д категория, каквато е тази за автобус. Тогавашният началник предвижи документите чрез Бюрото по труда, записах се за курса и го изкарах“, разказа той, кактко и подчета, че „курсовете там и в България нямат абсолютно нищо общо“:

„И ако тук все още на някои места човек може да изкара курс по втория начин, като даде малко рушветче, то там това не е възможно. И се учи от дебели учебници на немски и ако не си се научил, просто плащаш след товадоста сериозна сума, за да се явиш на поправителен изпит, което за щастие не ми се случи“.

„Изкарах си изпита първия успешно, със сертификат. След това имаш теория, която може да изкараш на различни езици и която аз изкарах на английски. И третият, заключителен изпит, който пак се състои от две части беше кормуване, т.е. практика с теоретична част преди кормуването, която се състоеше в това да си изтегля една карта и да отговоря на 10 въпроса - как се проверява маслото на автобуса, как се проверява налягането на гумите, как се сменя фар и такива технически въпроси, които реално всеки водач там е длъжен да провери преди да потегли за смяна сутрин от гаража. Без проверката на маслото – за това вече се грижат момчетата от сервиза“.

„Много неща, които реално са важни преди започване на работния ден, както там се наричаше „предварителен контрол“. И след като изкарах курса се преместих от поделението с малките бусчета към градските линии. Хареса ми изключително много! За отрицателно време свикнах с габаритите на машината, може би защото съм имал много малък и бегъл допир с тир преди това, но незначителен“, добави Михаил за работата си в Германия в транспортния сектор:

„Обичах маршрутите - не всички, разбира се, понеже всеки град си има нещо като гето, в което винаги се случват някакви екшъни като по филмите - полицията върти, линейки хвърчат, хора пищят по улицата... Имаше линии, които бяха изключително приятни и аз с огромно удоволствие си изпълнявах смените по тези линии, минавайки през по-старата част на град Мюнхен, баварската столица“.

„Имаше линии, които минаваха през най-големия парк в града- Английската градина. Това също беше вид романтика - да минаваш през такъв парка сред природа. Буквално там катеричките и зайчетата преминаваха пред автобуса и имахме ограничение на скоростта с цел, ако животинка или пешеходец, велосипедист или каквото там се среща, да пресече и да премине необезпокоявано“, каза още Бабамов, както и изтъкна, че в Германия „нещата са много уредени специално в тази сфера“:
„Човек си има сигурност на работното място, има спокойствие, - правлява изцяло чисто нови машини, а и има дрескод, т.е.униформено облекло, което носиш с удоволствие, понеже е чисто навсякъде. Пътищата им са в страхотно състояние, а и ми липсват малкото хора, с които станах близък там, понеже си подбирам доста сериозно кръгът за общуване“.

Следващото професионално поприще е да опитам с тролей.

„Това е може би единственото превозно средство, което не съм карал от градския транспорт все още - като изключим метрото, но там е изключително трудно човек да се докосне изобщо до това работно място. Следващият план е тролей, който даже съвсем скоро ще е бъде започнат като изпълнение“, сподели за БНР Михаил Бабамов, който беше и ководещ на предаването "Летни нощи":

„На тролея искам да се кача, защото след като се докоснах до автобуса на мен ми липсва воланът. Аз буквално се влюбих в голямата машина, в автобуса, понеже в Германия управлявахме едни по-специфични състави, които се състояха от къс автобус, нормален, за който имаше закачено ремарке. И цялата тази композиция беше 23 метра, което си е наистина пищен размер. Наистина се влюбих в тази машина без изобщо да очаквам някога или да съм мислел, че ще стигна до момент, в който аз ще седна зад волана на такава голяма и отговорна машина, понеже там ти управляваш“.

„Ти ръководиш машината, ти казваш накъде тя ще отиде, докато при трамвая разликата, както казва една моя дългогодишна колега е, че първите 5 години трамваят управляват теб, а след като навършиш 5 години като ватман, ти започваш да управляваш трамвая и в това има много резон и много логика, защото трамваят се кара лесно, но се спират трудно поради не толкова доброто сцепление между колелата и релсите, защото са железни. Автобусът пък спира по-лесно и по-бързо, но е много по-отговорно превозно средство, защото наистина там си ти - ти си очите, ушите и всички действия, свързани с комфорта на пътниците, начинът, по който караш, по който завиваш, тръгване и спиране - всичко зависи от теб“.

София - това е моят роден град и искам да съм си вкъщи!

„Като за начало ще пробвам София, където тролейбусният транспорт е най-добре развит към момента. С най-много линии, най-много нови тролейбуси, като разбира се имаме все още и шест броя, ако не се лъжа от класическият „Икарус 280 Т“, който е безсмъртна машина. Наистина шапка му свалям, защото е най-железния!“, категоричен беше Бабамов, който е и любител-фотограф:

„Винаги намирам време за фотографията - даже много от моите кадри са точно с транспортна насоченост“ Било залез, от който идва трамвай или тролей, или автобус. Или изгрев, т.е. винаги се стремя да съчетая превозното средство с пейзажа. Отново романтика. Изгрев или залез – в това отношение съм доста голям романтик. Обичам природата! Обичам изгревите и залезите! Точният ъгъл, точната композиция, точната светлина! И се стремя винаги да правя кадрите, така че след това да не се налага допълнителна обработка с различни програми“.

Ако успея да вложа в един кадър природното и произведеното от човека - това за мен е най-стойностният кадър!

„Посещавал съм няколко музея на градския транспорт – в Санкт Петербург, във Виена, в Мюнхен, в Прага. За съжаление в София все още нямаме такъв, а разполагаме с прекрасна историческа сграда“, добави той: „Именно едно трамвайно депо в София, което се намира недалеч от Централната железопътна гара на града. Сградата е историческа, има своя чар и има своята история, но все още до ден днешен не се знае кога реално ще имаме музей и дали той ще бъде там, а и как ще изглежда...“

Цялото интервю с Михаил Бабамов ще може да чуете в звуковия файл.