БАН настоява за специална програма по термоядрен синтез в университетите

България трябва да има повече образование за високотемпературната плазма. Това каза пред „Хоризонт“ професор Трою Троев. Той е ръководител на направлението по позитронна спектроскопия в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките.  

Наскоро постигнатият успех на американската лаборатория „Лорънс Ливърмор“ за положителен енергиен баланс при реакция на ядрен синтез за втори път от декември насам е добра новина, казва професор Троев. Той е сигурен, че това е един от начините, които приближават експерименталната технология за добиване на енергия до нейното комерсиализиране. 

„Изключително интересен и важен принос е това, което постигнаха американците. На 5 декември миналата година беше първият експеримент. Тогава обявиха, че са постигнали 20% повече енергия на изхода, отколкото вложената на входа. Сега увеличението е още по-голямо. Това е една малка стъпка, но тя показва, че вече има прогрес в изследванията, които се провеждат" 

Европа създава термоядрен реактор – ИТЕР - във Франция.

„За да започне реакцията, трябва да се внесе енергия 50 мегавата, да се образува плазмата и да получим 550“

Професор Трою Троев обяснява, че лабораторията „Лорънс Ливърмор“ е постигнала резултатите и защото е използвала много мощни лазери за задържане на получената плазма в реактора. За сравнение – други реактори, включително и строящият се във Франция – ИТЕР- ще използва изключително мощни магнитни полета, вместо лазери. Това са двете направления за постигане на управляем ядрен синтез и затова професор Троев не се наема да прави изводи, че Европа например изостава.

„Не бих казал, че едните са по-наред, а другите – по-назад. Страните, които работим по това, взаимно си помагаме“

Защо ядреният синтез е светият граал за производство на енергия? Учените от години се стремят да постигнат онова, което Слънцето прави от хилядолетия. Ядреният синтез е онова, което задвижва дейността му. Освен това, отделяните ядрени отпадъци са в пъти по-малко от тези, които сега ядреният разпад генерира. Затова и държави като Франция, САЩ, Китай, Южна Корея, Япония и Индия имат интерес към технологията.

„Китай работи много усилено. Имат три проекта. В Южна Корея също има 2. Германия също има специална програма“

Но България също е част от европейската инициатива за френския ядрен реактор, припомня Трою Троев. И затова според него страната ни може да направи повече за подготовката на бъдещите специалисти.  

"Трябва да се ориентираме в нашите програми. Искам министерството да постави този въпрос – да има специална програма за термоядрения синтез, за да участваме по-ефективно в европейските програми. Европа ги финансира. Дават възможност за закупуване на материали и командировки.

В проекта на ЕС се включи Съюзът за ядрени изследвания и Институтът по електроника, Институтът по физика на твърдото тяло. Трябва да се създаде колектив. В следващата година във физиката ще се върви към високотемпературната плазма.

Ако успешно се реши въпросът за управлението на термоядрен синтез,  конвенционалните ядрените реактори в Европа и в целия свят ще бъдат намалени. Ще се оставят само някои, които произвеждат медицински изотопи.

Не е необходимо в България веднага да бъде построен термоядрен реактор. Той е с голяма мощност. В Европа са необходими няколко на първо време". 

През май 20 компании отговорили на допитване, проведено от Браншовата организация за ядрен синтез, че във времето за разработка на първите работещи реактори между 2035 г. и 2050 г. се очакват да има разходи за около 7 млрд. долара. През 2022-ра година са направени плащания за 500 млн. долара за веригите за доставки. Голяма част от разходите се очаква да бъдат насочени към производството на висококачествени стомана и бетон, както и на свръхпроводимите проводници, които ще бъдат необходими за съоръженията, в които горивото ще се нагрява до над 100 милиона градуса по Целзий в специални камери. Парите ще са необходими и за супер магнити, лазери и енергийни доставки. Според ръководителя на браншовата организация Андрю Холанд, опасенията за геополитически рискове за доставките не са сериозни, тъй като при никой от жизненоважните части или материали няма опасност от недостиг в глобален план или техен източник да са единствено нестабилни държави. Професор Трою Троев Института за ядрени изследвания и ядрена изследвания казва, че сега фирмите с интерес към ядрения синтез са повече, отколкото преди. 

„И сега има фирми, които участват в изработването на тези детайли. Това е много специализирана техника“

А кога ще има комерсиално въвеждане на ядрените реактори със синтез? Професор Трою Троев казва, че това вероятно ще стане след 2050-та година. Поне за Европа. 

„Първо трябва да получим температура от 150 милиона градуса в този реактор. Няма материали, които в момента да издържат“