Евгений Кънев: Голям порок е, че няма разделяне на политическото управление на държавата от административното

"Не се прави разлика, когато става дума за заплати, дали става дума за заемана обществена позиция, която има една логика на образуване на заплатите, или в икономиката. Ако говорим за обществена позиция, можем да говорим като репер - средната работна заплата, както е за депутатите, тяхната работа - на колко трябва да бъде оценена. Спрямо това, може би трябва да се сбогуваме със сиромахомилството за заплатата на министър-председателя, който има изключително много големи отговорности, а получава, по моя информация, около един път и половина повече от депутатите, т.е. около 4,5 пъти повече от средната заплата. Когато говорим за икономиката - държавните предприятия, болници, които са в реалната икономика - трябва да има репери, свързани не с работна заплата, а с това, колко получават в частните предприятия или болници за същата позиция - изпълнителен директор, финансов директор, член на борда. Тези неща се знаят като информация. Държавата трябва да намери начин да цитира тази информация от частния сектор".

Това коментира пред БНР икономистът Евгений Кънев.

• КТ "Подкрепа": Средната директорска заплата в държавните болници е 7 303 лв. месечно, а най-високата - 19 349 лв.

• Средната работна заплата за второто тримесечие е 1957 лева

"Няма как ние да ценообразуваме по измислени схеми, както в момента е Глава 5 от Правилника за публичните предприятия - за заемането на позиция. Това са абсолютно изкуствени, нямащи нищо общо с реалния живот заплати, които са абсурдни на фона на това, което се печели в частния сектор", обясни той.  

По думите на Евгений Кънев презумпцията е, че "държавните предприятия са хранилка за партийни кадри и не трябва да им се дават прекалено големи заплати, защото това е начин за източване на самите предприятия":

"Това е вярно, но пък от друга страна знаем, че тези хора не се назначават според изискванията на закона, който много добре регламентира квалификацията, която трябва да има един специалист, за да заеме управленска позиция в държавното предприятие. Много често това не се спазва, но никой не оспорва тези назначения, които са противозаконни".

Според него най-големият порок е, че в България, за разлика от развитите демокрации, все още няма разделяне на политическото управление на държавата от административното:

"В Италия, примерно, когато се смени политическата власт в държавата, не се сменя цялата администрация, както е в България всеки път. И четири месеца след изборите държавата е блокирала, защото се сменят всички кадри, което е абсурд. В една нормална държава има по закон отделена администрация, която си има собствено управление. Цялото кадруване в държавата, както ние му казваме, става през обективни критерии, които не зависят от този, който идва на власт".

Интервюто на Диана Янкулова с Евгений Кънев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.