Как Белгия и Испания решават въпроса с насилието върху жените

Ежегодно в белгийската полиция се подават над 45 хиляди жалби.

По данни на различни неправителствени организации, въпреки интензивното  огласяване на темата, едва 13.9 на сто от жените жертви на домашно насилие се осмеляват да подадат жалба срещу човека, с когото живеят, а над 70 на сто от жалбите си остават там, където са подадени, без да им се даде ход. 

Ситуацията се усложнява от факта, че Белгия е страна с изключително висок процент емигранти, често незапознати с правата си, а и много от тях изпитват неудобство да се оплакват от домашно насилие.

В белгийското законодателство въпросът е уреден през 1997-а година, когато в Наказателния кодекс е разписано, че наказанията за убийство и нанасяне на телесни повреди се прилагат и за престъпления към съпруг/а или спрямо човека, с когото убитият или нараненият съжителства или е имал продължителна връзка. Изричен срок, за да се смята такава връзка за продължителна, не е посочен. Интересен е фактът, че точно при такива случаи минималната присъда се удвоява, ако тя е затвор. 

Какво гласят различните текстове по отношение на съпруга или интимния партньор? При нараняване или нанасяне на удари следва затвор от 8 дни до половин година и глоба от 26 до 100 евро. Ако деянието е умишлено, извършителят може да бъде поставен зад решетките от един месец до една година и глобен до 200 евро. В случай, че побоят е довел до заболяване или нетрудоспособност, следва затвор от 2 месеца до 2 години и глоба до 200 евро. Ако деянието е предумишлено, тогава затворът може да стигне до 3 години, а глобата - до 500 евро. От 5 до 10 години зад решетките пък са предвидени в случай, че нанесеният побой е довел до непредумишлено убийство, а в случай на преднамереност присъдата може да стигне до 15 години. Извършителят може да остане в затвора и до края на живота си, ако е извършил деянието от омраза, заради цвета на кожата, сексуална ориентация, националност. 

Като превенция, белгийските власти са дали зелена светлина за работа не само на различни неправителствени организации, но и на сайта на самата белгийска полиция. Освен телефоните, на които може да се подаде сигнал, има точно и подробно описание на цикъла, през който преминава домашното насилие и действията, които трябва да се предприемат от подложения на такова насилие. 

Въпреки предвидените наказания, Белгия е ратифицирала Истанбулската конвенция и я прилага от юли 2016-а година. В кралството смятат, че това е първият обвързващ международен документ, който създава правната рамка за защита на жените в цяла Европа. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл.