Олеся Илашчук: От предоставената отбранителна помощ зависи животът на украинците

Как една страна във война за своята независимост и суверенитет празнува своя национален празник?

Добър ден, благодаря за поканата. На 24 август 2023 г. Украйна и украинците отбелязват 32-ата годишнина от обявяването на независимостта от Съветския съюз. Това е и вторият Ден на независимостта на Украйна от началото на мащабното и не провокирано нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г.  Своята 32-рата годишнина от възстановяването на независимостта си Украйна посреща в ужасните условия на кървавата война. Война, водена от съседна държава, която след разпадането на Съветския съюз развиваше разказа за "приятелство и братство", докато всъщност, на практика, Русия продължаваше пропагандата на Съветския съюз, който на свой ред продължаваше пропагандата на царска Русия, за да прикрие имперските престъпления срещу съседните държави и народи.

Украйна плати кървава цена за своята независимост. Както и за загубата на независимостта на Украинската народна република през 1920 г., за болшевишката окупация и принудителното влизане в състава на СССР.

Тази година Украйна празнува своя национален празник, докато воюва за своята независимост, свобода и териториална цялост, в условията на безжалостната война на Русия срещу Украйна, която продължава вече 19 месеца; в условията на тежките сражения за освобождението на украинските територии на изток и на юг; в лицето на непрестанните бомбардировки и систематичните отвличания и принудителна депортирация на хиляди украински деца.

Това е една действителност, която европейците много трудно могат да си представят, защото европейците са свикнали на дълготраен мир. Мир, чиято ценност украинците преосмислят след руската агресия. И чиято цена са ежедневните жертви на украинските синове и дъщери.

Обаче, колкото и да е трудно, украинците твърдо вярват в победата; те защитават суверенното си право на независимост и свобода, провеждат реформи за присъединяване към ЕС и НАТО и продължават мотивирано да работят, всеки на своето място, като правят победата все по-близка. И говорим за мир не само в Украйна, но и в Европа.

На самият 24 август се отваря обновен и преименуван монументът "Майка Украйна". Как върви процеса на декомунизация в Украйна?

В Украйна след възстановяването на независимостта през 1991 г. тече последователен процес на декомунизация, преосмисляне на историята, възстановяване на историческата справедливост и реабилитация на политически репресираните. Разбира се, тази работа не може да бъде бърза и безпроблемна. Но тя е изключително необходима. 

Естествено нашият опит показва също, че за преодоляване на социалното разделение в обществото около подобни въпроси ключова роля играят образованието и общественото осъзнаване на необходимостта от такива промени. Помагат и публичните обсъждания на идеите за процеса на декомунизация, които засягат и темата за топонимите и наследството на социалистическите паметници.

Последната активна фаза на декомунизацията е в ход от началото на руската агресия през 2014 г. Разбира се, процесът на освобождаване от паметници и символи на комунистическото минало изисква финансови средства. И демонтажът на герба на украинския СССР от паметника "Родината Майка" е може би един от най-трудните (от техническа гледна точка) и финансово най-скъпите. Замяната на съветския герб с украинския тризъбец е нашият начин за приемане на промяната на контекста и преосмисляне. 

Академичният съвет на Националния музей на историята на Украйна през Втората световна война, където се намира паметникът, реши да преименува Родината на “Майка Украйна”. Ние вярваме, че обновената “Майка Украйна”, като една от визитните картички на Киев и като символ на отбраната на Украйна, ще продължи да вдъхновява киевчани и гостите на нашата красива столица.

Как оценявате колко близки са историческите, културните и духовните връзки между нашите народи?

Украйна и България са много близки. Нашите народи имат хилядолетна история на приятелство и взаимодействие. Нашата обща задача е да откриваме нови доказателства за тези факти и да популяризираме общата ни история на съседство, сътрудничество и взаимопомощ.

Например малко се знае за историята на украинско-българските културни връзки през междувоенния период на миналия век. Едва наскоро започна задълбочено проучване на украинско-българските дипломатически отношения, които са установени преди 105 години, през 1918 г. 

Работим за активизиране на сътрудничеството между Института по история на Украинската академия на науките и Българската академия на науките. Но освен научното сътрудничество е много важно да популяризираме интересни страници от украинското присъствие в България и от присъствието на България в Украйна. Медиите играят важна роля за това и ние се надяваме на взаимноизгодно сътрудничество в тази област.

Ще ви попитам за украинските българи - една от нишките, които свързват България и Украйна, са потомците на етническите българи в Южна Украйна. Много слушатели обаче може и да не си дават сметка, че етническите българи в Украйна са също сериозно засегнати от войната. Някои от тях воюват на фронта, други живеят под окупация. Когато ги чуваме в ефир, винаги уточняват, че изучаването и практикуването на родния български е било застъпено в Украйна - нещо, което се различава от масивната дезинформация по въпроса, която залива социалните мрежи и някои медии. Кажете ни какво се случва с тях? Имате ли впечатления от общността на украинските /бесарабските, таврийските/ българи, както ги наричаме?

Когато се готвех за моя мандат в България, задължителна точка в програмата ми беше посещението на Одеска област - градове и села, където живее компактна българската общност в Украйна. Имам незабравими впечатления от това пътуване, от топлите срещи с известни украински българи, които са посветили живота си на развитието на украинско-българската дружба и съхраняването на националната самобитност на украинските българи. Имах честта да посетя гимназията "Раковски" и училищата с преподаване на български език и културните центрове. Кметствата на градове и села, чиито ръководители се гордеят с успешния модел на съжителство на многонационални общности.

За съжаление, вече почти десетилетие руската пропаганда в България развива разказа за потискането на българската общност в Украйна. Най-добрият отговор на подобни манипулации е гласът на самите украински българи. Те разказват на български език за украинските реалности и потвърждават, че именно след възстановяването на украинската независимост получават право и са създадени всички възможности за изучаване на българския език като роден.

Днес ние апелираме към международната общност заради престъпленията на руския окупационен режим в окупираните украински територии. Сред тях има украински общини с граждани от български произход, в Запорожка и Херсонска област. Руските окупатори са им отнели правото да изучават български език в Бердянск, Мелитопол, Мариупол, Приморск, и това е паралелно с другите много на брой военни престъпления, които руските окупатори извършват срещу мирното украинско население.

Ето защо е абсолютно безусловна и мотивацията на украинците, които са представители на други националности, да се борят за освобождението на страната си, за възстановяването на мира в името на нашите деца и правото да живеем в свободна и демократична страна.

Година и половина след началото на руската широкомащабна инвазия в Украйна, на какъв етап са военните действия? Вашият президент Володимир Зеленски заяви, че "контраофанзивата не е филм, което целият свят да гледа”. Какво ще кажете на тези, които очакваха по-бързи и по-големи резултати от контраофанзивата и особено на тези, които обвързват резултатите с последващата военна помощ за Украйна?

Контранастъплението изисква много сериозни усилия от страна на украинските защитници, които всеки ден се сблъскват със съпротивата на врага. След няколко месеца напредване през минни полета, села, открити степи и изтощителни сражения, украинските войски постигат напредък по основните линии на настъпление.

Още от самото начало на мащабното нахлуване на Русия, страната ни се обръща към чуждестранните си партньори с молба за практическа отбранителна помощ, но времето също е важен фактор за настъплението на украинските въоръжени сили за възвръщане на законните ни територии. Получаването от Украйна на западни самолети значително ще ускори украинското контранастъпление. Колкото по-бързо получим такава помощ, толкова по-лесно ще си върнем заграбените територии. 

Руските окупационни сили, за съжаление, имаха достатъчно време да се окопаят в окупираните територии. Те са безжалостни към цивилното население, като не щадят нито завзетите плодородни земеделски земи, нито реките и езерата, нито промишлените предприятия. За да задържат територията, те използват тактиката на пълно опожаряване и унищожаване на територията (тактиката на “изпепелената земя”). Ние виждаме това в Бахмут и в други градове и села в Източна Украйна.

От своя страна, украинската армия прилага диаметрално различен подход, като се опитва да запази гражданската инфраструктура и да избягва жертви сред мирното население.

Увеличиха ли се заплахите от разширяване на фронтовата линия за Украйна, след като "Вагнер" се премести в Беларус?

Преместването на руската частна армия "Вагнер" там създава допълнително предизвикателство за сигурността на цяла Източна Европа и източната граница на НАТО. На това предизвикателство би трябвало да отговори преди всичко Алиансът.

Какво става с украинската формула на мира, разширявате ли подкрепата за нея и смятате ли, че в България на най-високо ниво тя среща разбиране?

Украйна активно, стъпка по стъпка, се движи към Глобалната среща на върха. След активна подготвителна работа и работни срещи на ниво съветници на държавните глави имаме недвусмислено потвърждение, че международните партньори са единодушни в следното: Формулата за мир може да бъде само една - и тя е тази, която Украйна предлага.

В момента тече активен процес на съгласуване и финализиране на решенията по изпълнението на всяка от 10-те точки на формулата за мир, предложена от президента на Украйна Володимир Зеленски.  … България се съгласи да бъде съвместен лидер в осъществяването на параграф 2 от формулата - за продоволствена сигурност. 

Много е важно всички участници в този процес да разберат, че Формулата не се отнася само до приключването на войната на Русия срещу Украйна, а че по същество това е усъвършенстване и на международната сигурност и на международния правов ред. Това е мащабна и всеобхватна работа, полза от която ще има цялата международна общност.

Какво мислите за състоянието на дезинформацията в България?

Дезинформацията е предизвикателство не само за България. Тя е глобално предизвикателство, което изисква системни промени в подходите към развитието и контрола на информационната сфера. Това е важна задача за Украйна, особено актуално след руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. И тъкмо Украйна сега има уникален опит в противодействието на руската дезинформация, на ранното откриване и предотвратяване на т.нар. ИПСО (информационно-психологически специални операции), които врагът активно използва като съпътстващ инструмент в своята агресия.

Украйна е готова да сподели практическия си опит в тази област, както на правителствено ниво, така и на ниво неправителствени организации.  Вече помагаме за изпълнението на няколко проекта. Извънредно важна задача е повишаването на медийната грамотност на гражданите, което в съчетание с процеса на цифровизация, създава добра база за противодействие на фалшивите новини и Информационно-психологическите операции.

Знаем, че от доста месеци Украйна моли западните си партньори за многоцелеви изтребители като F-16 и ракети с по-голям обсег на действие (ATACMS). От какъв тип военна помощ обаче се нуждае най-остро Украйна в момента и изобщо от какво има нужда Украйна сега?

Украйна е в непрекъснат диалог с международните си партньори относно военната помощ. Интензивността на бойните действия на фронта, както и гъстотата на ракетните атаки и нападенията с дронове в цяла Украйна изискват постоянно попълване на ресурсите.

Държавата агресор не показва никакви признаци на готовност да се върне към спазването на международното право и никакви признаци на отказ от плановете си да унищожи украинския народ и идеята за украинска държавност.

В контекста на противодействието на руската агресия Украйна едновременно извършва качествено нов преход към високотехнологични оръжия по стандартите на НАТО. Успоредно с това се осъществяват множество процеси на превъоръжаване, професионално развитие, образование и обучение. 

Успоредно с това активно се използва и техника от старото оборудване от съветски тип. Ето защо Украйна има остра нужда от различни видове оръжия, тежко военно оборудване, средства за противовъздушна отбрана и военна авиация.

Най-добрият начин европейските държави да инвестират в собствената си сигурност е да предоставят военна и практическа помощ за отбрана на Украйна. И колкото по-скоро и по-качествено се извършва това, толкова по-сигурно и безопасно ще бъде ежедневието на европейските граждани.

Ако съпоставите помощта от България с тази от другите европейски държави, като имаме предвид и че в предишния редовен кабинет на Кирил Петков България помагаше тайно, но сега вече и в изпълнение на решението на Народното събрание, какво показва едно такова сравнение?

Практическата помощ на България към Украйна има няколко отделни направления. Просто още не е времето да правим анализи и сравнения. Нашата обща задача е да работим за това помощта за Украйна да бъде постоянна и непрекъсната. Защото от тази помощ зависи животът не само на украинските войници, които защитават родината си. Те защитават и своите семейства, своите съпруги, родители, деца и правнуци. И от предоставената отбранителна помощ зависи животът на украинците, които по цели нощи не спят; които трябва да спират работата си по няколко пъти на ден и да се крият в бомбоубежищата, заради многобройните въздушни заплахи.

Това по никакъв начин не е заплаха за България. Напротив, това е морална проява на взаимна подкрепа за една приятелска съседна страна, за приятелския народ на Украйна. И, естествено, това е и помощ за българската общност в Украйна, която очаква от своята прародина необходимите решения.

Всяка суверенна държава сама определя какво може да предостави и как да помогне на своя партньор, който се нуждае от подкрепа.

От своя страна ние изпращаме искания с молба за предоставяне на най-необходимите оръжия и оборудване. Водим активен политически диалог на високо равнище и много високо оценяваме предоставения транш от помощта, предоставен на 23 юли тази година, в съответствие с решението на Народното събрание на Република България от 2 ноември миналата година. 

Работим и по финализиране на решението за прехвърляне на Украйна на повече от 100 бронетранспортьора от резерва на Министерството на вътрешните работи, които са изключително важни за осигуряване на логистиката в зоната на фронта. 

Вярваме, че ще продължим конструктивния си диалог. И високо ценим цялата помощ и от правителството на България, и от българския народ чрез доброволчески движения от страна на хора с големи и искрени сърца. Благодаря ви много от името на Украйна и от мое име. Това наистина има специално значение за нас. То ни дава вдъхновение и сили да се държим, да вярваме и да работим за победата.

Отново поглед към Украйна. Виждаме и четем за голям брой смени на лица на ръководни постове - шефове на областните военни администрации, областни управители, директори на ключови предприятия. Това знак към Запада ли е, че Украйна се бори с корупцията, промяна, която показва какъв курс ще поеме Украйна след войната или е по-скоро вътрешен процес на оптимизация във военновременни условия?

 В условията на тази кървава война, Украйна активно провежда реформи, за да изпълни критериите за влизане в Европейския съюз и НАТО. 

Това е и реформиране на съдебната система и правоохранителните органи, борба с прането на пари, прилагане на антиолигархично законодателство, борба с влиянието на частните интереси върху медиите и предоставяне на необходимите правомощия на един независим медиен регулатор. Антикорупционното законодателство и ефективните механизми за разкриване и борба с корупцията са от гаранция за успешно придвижване по този път. 

Украйна е твърдо решена да демонстрира своя ангажимент за изпълнение на задълженията си при подготовката за започване на преговорите за присъединяване към ЕС.

Знаем, че стотици хиляди деца от окупираните територии са били разселени в Русия, на практика отвлечени и откъснати от техните семейства. Какви стъпки препредприема Украйна, за да се върнат децата в Украйна? Как се случва този процес? Като размяна на военнопленници ли?

Вероломното нападение на Русия срещу Украйна, нахлуването и продължаващия терор и геноцид над украинците доведоха до миграционни процеси, както в рамките на Украйна, така и в ЕС. В ЕС има около 6 млн. души със статут на временна закрила, а в Украйна - почти 5 млн. вътрешно разселени лица от изтока и юга на Украйна. Това създава сложно социално напрежение.

Но най-лошото положение в момента е във временно окупираните територии. Не можем да разполагаме с информация за военните престъпления и незаконните действия на окупаторите. Страшни факти се разкриват след освобождаването на украинските територии, както стана в Киевска, Харковска, Херсонска област.

По време на пресконференция в София на 6 юли президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че досега е неизвестна съдбата на 200 000 украински деца, които Русия е депортирала от окупираните територии.

А тези деца, които се връщат в Украйна в резултат на съдействието на международни посредници, ни разказват ужасни факти за условията на престоя си, както и за целенасочената политика на русификация и за политическата пропаганда, която е била прилагана спрямо тях в комбинация със заплахи, психологическо и физическо насилие.

Такова отношение към украинските деца е потвърждение на геноцида на Руската федерация срещу украинския народ.

В процеса на издирване и връщане на незаконно депортирани украински деца участват роднини, доброволчески и граждански организации, международни организации и партньорски държави. Процесът е изключително сложен и продължителен. 

Каква е ролята на жените на Украйна в тази война? Видях, че се обучават и жени пилоти на F-16 включително.

Ако погледнем назад към миналото ще видим, че жените винаги са взимали участие във войните. Те са се сражавали за своята страна, за своя народ, за своите семейства. И жените са се сражавали много ефективно и мощно. 

И когато е имало заплаха за семейството и земята им, те са се превръщали в мощни воини. Защото войната няма пол. Войната не се интересува дали сте жена или мъж. Когато една ракета удари къща, ракетата не се интересува дали вътре има мъже, жени или деца - всички загиват.

Ето защо 19 месеца след началото на пълномащабната война 60 000 жени служат във въоръжените сили на Украйна. Над 42 000 от тях заемат военни длъжности, а от тях 5 000 на фронтовата линия. 

Войната има своето влияние и след руското нахлуване през 2014 г. броят на жените в украинската армия непрекъснато нараства. Но през последните 15 години ролята на жените в украинската армия се промени значително. Става въпрос не само за броя, който се е увеличил почти 20 пъти за това време, но и за качеството. 

От 2018 г. насам редица ограничения бяха отменени със закон и жените могат законно да заемат бойни постове, да ходят на денонощни наряди и да пътуват в командировки. През 2021 г. за първи път в Украйна жена беше повишена в генералска длъжност. Всъщност командващата Медицинските сили на въоръжените сили на Украйна стана бригаден генерал.

Накрая да попитам, да очакваме ли отново визита на най-високо ниво в България?

Мисля, че съвместната ни работа може да доведе до такъв резултат.