В последното проучване на законодателството участва екип учени от различни страни в ЕС. Една от тях беше доц. Роберта Мария Карлини от Европейския университетски институт във Флоренция. Какво показа техния анализ?
“Мисля, че най-важното нещо е самият факт, че Европейският съюз поема инициативата и изготвя закон за медиите и медийната свобода, защото медийният плурализъм е в риск в Европа в момента. Рисковете са свързани с условията, при които работят журналистите, с влошаващите се икономически условия за медиите - например, когато една медия вече не е икономически стабилна тя става по-податлива на политически и търговски натиск, както и на вълната от дезинформация.”
Какво представлява с няколко думи Европейския закон за свобода на медиите, какво трябва да знаят за него потребителите на медийни услуги?
“В европейското заководателство правомощията върху медиите, медиините политики и плурализма са на национално ниво. Това е причината да нямаше общ европейски медиен закон преди Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Това е крачка напред за хармонизиране на ситуацията. Имаме общ пазар, част от които са медиите, така че има законови основания Европейският съюз да се намеси, но не да замени националните правомощия, а да хармонизира националните правила и да определи общи стандарти. Това се опитва да направи Европейският законодателен акт за свободата на медиите.”
А с какво ще допринесе новият закон, когато влезе в сила, какво предвижда той?
“Минимални стандарти за защита на редакторската независимост на медиите, прозрачност за собствеността върху медиите и задължение за доставчиците на медиини услуги да оповестяват кой е собственикът им, за да се избегне конфликт на интереси. Има правила за ограничаване на влиянието на правителството върху медиите. Предвидена е и нова процедура, която да оценява пазарната концентрация, която може да бъде заплаха за медийния плурализъм. Новост в законодателството е включването на дгиталните играчи в медийната среда. Това е част от новото европейско законодателство, с което се прави опит да се регулира интернет, особено отношенията между медиите и дигиталните платформи. Регламентира се Европейски медиен борд на регулаторите, който ще трябва да надзирава работата на отделните регулатори в страните членки.”
Има и неодобрение към този законопроект в различни страни членки на Евросъюза - както от политици, така и от журналисти. Някои го определят дори като "Европейският Голям брат", съществува ли такава опасност?
“Не, смятам, че основната опасност е всъщност обратното - регулациите да не бъдат изцяло ефективни, защото това зависи основно от готовността на правителствата на страните членки да ги приложат. Но разбирам опасенията. Относно критиките към законопроекта от страна на политици - това е в известен смисъл очаквано и естествено, защото тези правомощия са дълбоко вкоренени в националните законодателства. Но все пак всяка една държава няма как да регулира индустрия, която вече се е превърнала в глобална, не просто европейска. Някои правителства се противопоставят, защото искат да оказват влияние на медиите, но има правила срещу това. Ако държавата отпуска средства за медиите това трябва да става по прозрачен начин. ”
Оправдан ли е например страхът от преследвания на журналисти, заради тяхното мнение?
“Не, не смятам, че е оправдан. От журналистическите асоциации са прави да са внимателни относно окончателния вид на регулацията конкретно заради правилата за шпиониране на журналисти - това не трябва да бъде разрешавано освен при заплаха за националната сигурност и отбрана и то със заповед от съдебен орган. Това не трябва да бъде оставяно на лична преценка или на изпълнителната власт.”
Европейското законодателство поставя ли разделителна линия между журналистическо мнение, коментар и анализ и пропагандата - къде е границата?
“Този законопроект не прави подобно разграничение, защото не въздейства върху медийното съдържание, което би било мого опасно. Пропагандата не може да се забрани. Но имаме член 16-и, който съдържа координационен механизъм, в което попада опасностите от разпространяването на външна пропаганда в европейските медии. Нов съвет ще координира мерките на националните регулатори, свързани с разпространението или достъпа до медийни услуги, идващи извън Евросъюза, които представляват риск за обществената сигурност. Важното нещо е, че ива правило, има процедура, но няма орган, който да казва “това е хубаво, това е лошо”. Механизмът не е такъв, но трябва да има гаранции срещу информационни кампании, които могат да представляват опасност за обществената сигурност. Това е изключително деликатен баланс, защото Европа е континентът на свободата на изразяване, така че трябва да се балансират защитата на свободата на изразяване и защитата от заплахи, които използват тази свобода, за да разпространяват фалшива информация, която представлява заплаха. Това, което искам да подчертая и е важно е, че защитните мерки са в ръцете на гражданите - правото да се знае откъде идва предоставената информация в това отношение също е много важно.”
Законопроектът трябва да получи одобрението и в Европарламента в началото на октомври, преди депутатите да започнат преговорите със Съвета по окончателния вид на закона.
Земетресение с магнитуд 5,2 по Рихтер беше регистрирано между гръцките острови Санторини и Аморгос. Това е най-силният трус досега, регистриран от събота насам, когато започна сериозната сеизмочна дейност в региона. Най-малко 11 000 души са се евакуирали от Санторини Според първоначалната оценка епицентърът на земетресението се е намирал на 16..
Във Великобритания продължава процесът срещу българите, обвинени в шпионаж в полза на Русия. След поредния ден в Централния наказателен съд, в който отново беше разпитана козметичката Ваня Габерова, станаха ясни още подробности от личния ѝ живот, като тя отново повтори твърденията си, че е измамена, но никога не се е съмнявала, че Бисер..
Скулпторът Александър Пройнов откри тази вечер в Монтана изложба, наречена "Българи - аз съм част от вас". Тя е финал на цикъла, който творецът започнал преди 27 години В художествена галерия "Кирил Петров" в Монтана са показани 35 скулптури, изработени от бронз през последните 27 години. Именно тогава Александър Пройнов дава начало на изложбата..
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че „всички са възхитени“ от предложението му Съединените щати да завладеят Ивицата Газа. Тръмп обяви тези си намерения, малко по-рано, на съвместна пресконференция с израелския премиер Бенямин Нетаняху, който е първият чуждестранен лидер, който посещава Вашингтон след встъпването в длъжност на Тръмп...
ЦРУ се превърна в първата разузнавателна агенция на САЩ, която се присъедини към програмата за доброволни съкращения, инициирана от президента Доналд Тръмп, предаде АФП. Сред основните му предизборни обещания беше да намали радикално федералната работна сила в името на ефективността и икономиите, отбелязва агенцията. "Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф..
БСП преболедува лидерския комплекс и самоизолацията. Това открои временният председател на БСП Атанас Зафиров, който официално даде старт на кампанията си за председател на партията. В централа на "Позитано" 20 в София, той декларира, че участието на левицата в кабинета не е на всяка цена и подкрепата на БСП може да бъде оттеглена, ако не се..
Хърватската потребителска платформа "Ало, инспекторе" обяви за петък - 7 февруари, нов общ бойкот на всички стоки и услуги. В събота ще започне едноседмичен бойкот на една търговска верига, която ще бъде обявена по-късно. В Хърватия обявиха ден на бойкот на големи вериги магазини и аптеки Бойкотът срещу търговската мрежа в Хърватия се..
Искане за нов конвергентен доклад, бих казал без ирония - дивергентен доклад, е решение на правителството на България. Трябва да се прецени имаме..
Ляво-центристко управление, което има ляво-центристка парламентарна опозиция . Така определи политическата обстановка в страната в интервю пред БНР д-р..
Няма инициатива, няма желание от правителството в Скопие да се организира съвместно честване на нашия общ герой Гоце Делчев. Това каза пред БНР..