За пореден път синдикалисти представиха свои идеи за промени в данъчно-осигурителната система. На фона на детайлен анализ къде сме ние сред другите европейски страни, и в опит за търсене на по-голяма социална справедливост в разпределението на тежестта сред хората с по-високи и по-ниски доходи, Конфедерация на труда "Подкрепа" днес представи своята визия по темата. Сред синдикалните предложения за пореден път е въвеждането на необлагаем минимум - колкото минималната работна заплата, премахването на максималния осигурителен доход, въвеждане на намалени ставки на ДДС за основни храни и продукти и други.
Точно както в едно семейство парите, спечелени от родителите, се използват за плащане на различните разходи (храна, училище, пътуване, ипотека и други), така и данъците, които плащаме, се използват от държавата, за да ни предоставя обществени услуги. Тоест всички данъкоплатци са един вид "родители" на обществото, в което живеят, и плащат за задоволяването на общите нужди.
Събраните чрез данъчно-осигурителната система средства формират приходите на държавата, областите и общините, и се превръщат в разходи. Те трябва да служат от една страна за предоставяне на обществени услуги ‒ образование, здравеопазване, съдебна система, армия, полиция, летища, пътища, градско осветление и т.н., а от друга - за преразпределение на доходите от най-богатите към най-бедните чрез прилагане на прогресивност. Водени от това убеждение, от Конфедерация на труда "Подкрепа" лансираха серия от предложения за промени в данъчно-осигурителната система в България.
Детайлният синдикален прочит показва, че в Съюза осигурителните вноски, преките и косвените данъци заемат по една трета от постъпленията. В България данъчната система е коренно различна - основният дял в бюджетните приходи заемат косвените данъци – над 48 на сто, които по своята същност са регресивни. Преките данъци имат тежест от едва 22,1% в общите приходи, спрямо 33 средно в ЕС, а осигурителните вноски са с 5,3% по-малка тежест от средното за ЕС. ДДС е основният данък, захранващ бюджетa на България. На него се дължат 30,5% от всички приходи в хазната, при средно 18 на сто в Европейския съюз през 2021 година.
За да достигне България средните стойности в Европейския съюз, то бъдещите реформи на данъчно-осигурителната система би трябвало да са в посока намаляване на дела на косвените данъци и увеличаване на дела на преките данъци и осигурителни вноски, коментира експертът в "Подкрепа" Даниела Пенкова. И така, кои са конкретните мерки, които предлага синдикатът:
"Необходимо е да се въведе прогресивен данък върху доходите с максимална ставка от 41%; да се въведе необлагаем минимум, какъвто съществува във всички европейски държави; да се повиши данъкът върху дивидентите от 5 на 20 процента, колкото е средното за ЕС; да се въведе данък върху лихвите, какъвто в момента нямаме, а средният за ЕС е 22%; да се повиши корпоративният данък от 10 на 21% и да се види кой къде се намира в структурата на обществото по отношение на доходите и се прецени колко е необходимо, за да може - от една страна хората, които са с най-ниски доходи, да бъдат освободени от данъци, а от друга - да има достатъчно средства в бюджета, за да може да се води социална политика за цялото общество".
Темата, която традиционно вълнува синдикалните експерти е и тази за максималния осигурителен доход. В анализа на „Подкрепа“ се посочва, че основната характеристика на осигурителната система в България е, че тя е силно регресивна. Това се дължи именно на съществуването на таван на осигуровките. Благодарение на него, колкото по-високи доходи има един човек, толкова по-малък процент осигуровки плаща. Според синдикалните сметки спестените осигуровки от физическо лице с доходи от 5000 лв. се равняват на 220 лв. на месец, а от лице с доходи 10 000 лв. - на 909 лв. В момента максималния осигурителен доход е 3400 лева. При неговото въвеждане стойността му е фиксирана на 10-кратния размер на минималната заплата, което означава през 2023 г. да бъде 7800 лева на месец, или 93 600 лв. на година. От "Подкрепа" са изчислили загубите на осигурителните фондове в България за миналата година, дължащи се на максималния осигурителен доход, задължителното осигуряване в частни универсални пенсионни фондове и ниските спрямо Европейския съюз ставки на осигурителните вноски, като общата сметка сочи загуби от над 9 милиарда лева, което е над 5 процента от БВП за 2022 година.
Даниела Пенкова за предложенията на КТ "Подкрепа" за реформа на осигурителната система:
"Най-важното искане е премахване на максималният осигурителен доход. В 13-те държави от ЕС, в които той съществува, не е върху всички доходи и е с много по-висока ставка. Ако трябва да се приближим до системата на тези държави, то нашият максимален осигурителен доход трябва да се вдигне и да бъде равен не на 10 пъти минималната работна заплата, а 17 пъти. Другото, което изискваме, е да се премахне т.нар. втори стълб на осигурителната система, тъй като той е губещ за всички пенсионери. Единствените, които печелят от него, са (пенсионно)осигурителните дружества. ... Други искания, които имаме - да се увеличи обхватът на доходите, които се облагат с осигурителни вноски, не само доходите от труд, но и доходите от капитал - това означава печалби, дивиденти, лихви и т.н.".
От "Подкрепа" са убедени, че ако не се пристъпи спешно към реформа на данъчно-осигурителната система, рискуваме да причиним още по-засилена емиграция на млади и работоспособни граждани и/или избухване на социалното напрежение с непредсказуеми последствия.
Репортаж на Мария Костова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Председателят на партия "Величие" Албена Пекова заяви, че правителство в този парламент не може да бъде полезно. Централният съвет на партията призова 7 от своите депутати да напуснат Народното събрание, а останалите 6 да внесат предложения за възстановяване на Конституцията, за продължаване на изграждането на АЕЦ "Белене" и за промени в..
От днес до 20 октомври Домът на европейската история към ЕП в Брюксел и Националният етнографски музей в София организират изложба "Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите". Тя може да бъде посетена в залите на Етнографския музей, а официалното ѝ откриване е тази вечер от 18 часа. Пред БНР директорът на музея гл. ас. д-р Иглика..
Движението по пътя Русе - Плевен в района на село Пейчиново е затруднено поради катастрофа. Лек автомобил е опитал да направи обратен завой, но при маневрата е бил ударен от движещ се направо и в лентата ти товарен камион. Водачът на лекия автомобил е загинал, а спътничката му е откарана в русенската болница. Движението в района..
Президентът Румен Радев заяви, че тези дни ще реши кога ще връчи втория мандат на ПГ на "Продължаваме промяната - Демократична България". "Аз очаквам още тези дни да стане ясно ще има ли мнозинство в парламента и подкрепа за мандата, даден на втората по численост парламентарна група. Реакциите на другите парламентарно представени партии ще бъдат ясен..
В Гърция въведоха тотална забрана да се работи на открито в обедните часове на високи температури. Днес е пореден ден с висок риск от пожари. Да се затворят спешно всички археологически музеи от 12 на обяд до 17 часа, настояват лекари и депутати. Вчера въпреки забраната за работа в тези часове Акрополът в Атина беше отворен за..
Десет години затвор наложи окръжният съд в Благоевград на 50-годишния мъж, който в края на миналата година на детска площадка простреля бившата си приятелка и бащата на децата ѝ. Присъдите, които получи Бисер Вехов от разложкото село Баня, са две. Едната е за незаконно притежавано огнестрелно оръжие - престъпление , за което той получава две..
В югозападната част на язовир Батак се намира остров, който е една от най-големите атракции на язовира. Там има гора и колония от корморани. Проблемът е, че гората и кормораните съжителстват много трудно и то за сметка на гората. Дърветата на острова изглеждат като след пожар, който току що е вилнял там. "Кормораните се нанесоха може би преди..
Екстремно високите температури ще продължат до четвъртък. Това предупреждение отправи климатологът Симеон Матев, главен асистент в..
Партии, създадени не само от отцепници, но и от финансови центрове – Ковачки, Божков и т.н., те не съществуват дълго и не могат да бъдат фактор в..
Разговорът с ПП-ДБ за бъдещите ни взаимоотношения в Столична община предстои , заяви пред БНР председателят на групата общински съветници от..