Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Поредица от международни събития спомагат за прокламиране на Независимостта

Доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет
Снимка: Пламена Бачийска

Отбелязваме 115-ет години от обявяването на Независимостта на България. На 22 септември 1908 година в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. 

За събитията и историческата значимост на този политически акт специален гост в "Нощен Хоризонт" е доц. д-р Валери Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.

"Въпросът за обявяването на Независимостта е един постоянен въпрос, който тормози европейското обществено мнение, европейската дипломация, струва ми се, че най-старият опит за дискусия по тази тема е от 1895 г., при управлението на Константин Стоилов, лидерът на Народната партия.

Виждаме, че всички български партии вървят бавно и постепенно към този кулминационен момент да бъде обявен държавната независимост.

Трябва да споменем може би, че има недоумение в нашето общество, защо има нужда от такъв акт, нали сме освободени на 3 март 1878 г, ами това е една частична свобода, в която българската държава е установена като васално на султана Княжество. Тоест, ние сме в големите държавни рамки на Османската империя, без тя да може пряко да ни се меси, но продължава да оказва влияние със своя специален статут, разказа в "Нощен Хоризонт" доц. Валери Колев.

По думите му тази зависимост е имала и негативни, и позитивни страни.

Доц. д-р Валери Колев

След Съединението, заради Сръбско-българската война, българското правителство се обръща към султана, като му напомня, че той е сюзерен на България и на практика Сърбия е нападнала формално османска територия, и искат от него военна помощ за разгромяване на сръбските нашественици, нещо което се посреща с ужас в Цариград. Защото със Сръбско-българската война на практика се защитават османските интереси, но по теорията на сюзеренния васал, Османската империя трябва с армия да се противопостави на сръбската защита, поясни още доц. Валери Колев от СУ.

"Имаме някакви дипломати тогава, но те не са по тогавашната Виенска конвенция, тоест преди Независимостта нашите дипломати не могат да бъдат със статут на дипломати от самостоятелна държава, не могат да са извънредни и пълномощни министри, дори не могат да бъдат дипломатически агенти, тогава се измисля специално за Княжеството - княжески агенти, допълни още по темата за негативите за нашата държава липсата на независимост историкът.

"Една от причините да се провъзгласи прокламирането на Независимостта точно в този момент е избухването на Младотурската революция, империята е разклатена и това се използва от България и Австро-Унгария.

В международен план изтича 30 години от Берлинския договор, по който България има право да окупира Босна и Херцеговина, съответно Австро-Унгарската империя не иска да върне двете провинции на Османската империя, а иска да ги присъедини към себе си окончателно и при това положение интересите и на Берлинския договор съвпадат и с тези на нашето малко Княжество. Тогава започват тайните преговори между Княз Фердинанд и Австро унгарския император и неговият външен министър, разказа още доц. Колев, преподавател по „Нова българска история“ в Софийския университет.


Валери Колев завършва Английската гимназия в Пловдив през 1979 год. През 1986 год. завършва специалност история и втора специалност английски език в Софийския университет "Свети Климент Охридски" със степен „магистър“. От 1987 год. е редовен аспирант по „Нова българска история“ в катедрата по „История на България“ в Историческия факултет на СУ с научен ръководител проф. д.и.н. Величко Георгиев. От 1988 год. е асистент по „Нова българска история“ в Катедрата по История на България, ИФ на СУ. 2001 год. вече е доктор по история – дисертационен труд: "Общините в България при управлението на Демократическия сговор, 1923-1931 г." с рецензенти проф. д.и.н. Любомир Огнянов и проф. д.и.н. Георги Марков, защитен пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история при ВАК. Доцент е по „Нова българска история“ от 2005 год. – хабилитационен труд: „Общините в България, 60-те – 80-те години на ХІХ век”. От същата година - 2005 е член на Научния съвет на 4-тия Национален исторически конкурс на фондация "Ценности". Преподавал е и в НХА и в университета в Пловдив. Член е на редколегията на сп. "Минало" и на редколегията на електронното историческо списание „Анамнеза” Има специализации в Будапеща, Оксфорд и във Вилнюс, Литва.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16