Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Не трябва да се съсредоточаваме толкова тясно върху БЕЛ и математика"

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Отмяната им е необходимо действие, смята директорът на 70-о ОУ в София

| Интервю
Снимка: МОН
Чуй новината! Чуй новината:

Наложителни са промени в образователната ни система, в учебното съдържание, както и в принципите на оценяване на учениците.

Това заяви пред БНР Величка Таседжикова, секретар на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на 70-о Основно училище в София.
Тя приветства идеята на просветния министър Красимир Вълчев за отпадане на националното външно оценяване след 10-и клас. И подчерта, че отдавна настояват за това. 

По думите ѝ тези изпити не са свързани конкретно със завършването на първи гимназиален етап

"Дали тези изпити ще бъдат положени и издържани - не е гаранция, че ще бъде получен съответният документ за завършен първи гимназиален етап". 

В предаването "Хоризонт до обед" Таседжикова обясни, че тези изпити имат значение главно за системата на образованието:

"Те би трябвало да имат един вид изследователска стойност по отношение на учебните програми, на знанията и уменията, които са формирани или не у учениците, и да бъдат сигнал за по-нататъшни промени".

Смисълът на изпитите в 10-и и 4-и клас много се отдалечи от първоначалния замисъл, категорична е директорката на столично училище. Според нея в днешно време тези изпити само стресират децата и системата като цяло. Времето показа, че те са излишни, изказа мнението си тя. 

Според нея отмяната на тези изпити е необходимо действие. 

"Би било редно времето, което се отделя за тези изпити, да бъде насочено към реална учебна работа по всички предмети. Съсредоточаването само около български език и литература и математика не е полезно нито за учениците, нито за обществото ни като цяло. Това е нелогично и вредно". 

По отношение на изпитите след 7-и клас Таседжикова смята, че е отдавна време за интегративни изпити по предметите. Нужна е и сериозна промяна в изпита по БЕЛ, изказа мнението си тя. 
По думите ѝ достатъчно дълбоки и мащабни реформи няма да има. Но това не означава, че трябва да спрем да мислим и работим в тази посока, уточни Величка Таседжикова.

"Всяка реформа трябва да бъде научно обоснована, да бъдат проучени нейните основания, възможности и перспективи. Твърде много реформи бързо и на парче направихме в последните години. Променят се неща от днес за утре без сериозен и задълбочен анализ. Надявам се, че сега това няма да бъде допуснато. Надявам се, че ще бъдат чути специалистите, професионалистите, а не отделни групи на обществото, които често защитават частни интереси или на определени гилдии". 
Величка Таседжикова се опасява и от това, че една задължителна матура по математика след 12-и клас ще стимулира частните уроци, ако не става дума за цялостна реформа на учебното съдържание

По думите ѝ вторият изпит трябва да бъде организиран около специализацията на учениците в последната гимназиална степен. Не трябва да се съсредоточаваме толкова тясно върху БЕЛ и математика, категорична е тя. 

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си:

"Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за висше образование. Не мисля, че в момента има голямо търсене в тази посока. Другото, заради което се въвеждат изпити, е относително рано да се разбере, че има проблем и да може да се помогне. Последно - обичайно такива изпити, въпреки че са накрая или много напред, както тези в 10-и клас, където също е късно да се направи каквото и да било, може да решите да ги ползвате, за да подадете сигнал отрано на учениците и родителите и те още от 4-и клас например да положат повече усилия". 

По думите му обаче и сега с матурата по БЕЛ има много ученици или цели училища, които не се явяват или не могат да я издържат. Според него по същия начин ще стане и с математиката.

Захариев смята, че голямата част от проблема е структурен и е заложен в системата.

"Налага се да се премисли много. Всички изпити могат да се ползват от образователната система, за да информира политиките. Приоритет трябва да са децата, това, което те ще научат, и времето, което трябва да отделят. Изпитите, които са били досега, трябва да се подобрят в много отношения", коментира още Боян Захариев.

Интервютата на Валерия Николова с Величка Таседжикова и Боян Захариев в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковите файлове. 
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Над 17 000 души са се подписали в подписката за категорична позиция на България в подкрепа на Украйна

Захари Карабашлиев: Всеки несправедлив мир е клокочеща нова война

Интелектуалци и общественици поискаха България ясно и недвусмислено да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу руската военна агресия. Това става ясно от отворено писмо, подписано от 17 000 души и адресирано до президента, председателя на парламента и министър - председателя. Автор на текста е писателят Захари Карабашлиев...

публикувано на 13.03.25 в 18:48
Румен Радев говори пред студенти в Пловдивския университет.

Румен Радев: Начинът на гласуване и неговото отчитане трябва кардинално да се променят

Начинът на гласуване трябва кардинално да бъде променен, каза президентът Румен Радев по повод случилото се в отделни секции с изборните резултати по време на последните парламентарни избори и последвалото дело в Конституционния съд за законността на вота: "Аз затова и призовах отново внимателно, без бързане, да се обмисли изборното..

публикувано на 13.03.25 в 13:17

Възможно ли е и у нас да има роботизирана рехабилитация за хора с инсулт?

Роботизираната рехабилитация извежда авангардни технологии на преден план в грижата за пациентите и вече се предлага в редица болнични заведения и специализирани центрове и у нас. Роботизирана рехабилитация е най-съвременният подход, който заедно с широките възможности за приложение на конвенциаоналните рехабилитационни методи, предлага..

публикувано на 13.03.25 в 11:31

Доц. Полина Михова: Трябва да има единен регистър за децата с комуникативни нарушения

Връчването на таблет на деца още на 6-месечна възраст меко казано е тревожен факт , заяви пред БНР доц. Полина Михова, ръководител на Департамент "Здравеопазване и социална работа" в НБУ. Тя напомни препоръките на СЗО, според които това е изцяло забранено до 3-годишна възраст, между 3 и 6 години максимумът е 15 мин., а за 10-годишните – половин..

публикувано на 12.03.25 в 11:43

Здравната грижа като супермаркет – защо пациентът е последният, за когото се мисли?

Пациентът е последният, за когото се мисли в здравната система . Този коментар направи пред БНР специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова. "Често отношението е изключително патерналистично, без да се търси неговото мнение . Често чувам една мантра – защо пациентите имат толкова много права", посочи тя и обясни, че за..

публикувано на 12.03.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Има ли нормативни пречки пред бъбречните трансплантации у нас?

По една или две бъбречни трансплантации от жив донор се правят в България годишно, показва статистиката на здравното министерство за последните три години. При донорството от хора в мозъчна смърт данните варират от 11 до 25 трансплантации. В същото време над 770 българи чакат за присаждане на бъбрек, а десетки заминават да се трансплантират в..

публикувано на 12.03.25 в 09:23
Росица Матева

ЦИК изпрати на Темида копия на част от поисканите материали за вота

ЦИК изпрати на Софийската градска прокуратура копия на първата част от поисканите материали, свързани с образуваното конституционно дело за законността на изборите от октомври миналата година.  Иска се цялата водена кореспонденция с Конституционния съд, "Информационно обслужване", общинските администрации  и копията от приемо-предавателни разписки..

публикувано на 11.03.25 в 13:31