Бохдана Неборак: Културата трябва да е неизменна част от ежедневието, дори и по време на война

"Културата е като игла, която съшива и обединява всички части на обществото"

публикувано на 23.09.23 в 11:55 | Интервю

Снимка: Pxhere

Интервю на Лилия Димитрова с Бохдана Неборак за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази седмица беше открит новият театрален сезон в Народния театър "Иван Вазов" с "Хага" - спектакъл, режисиран от Галин Стоев, и текст на украинкия драматург Саша Денисова. Когато Русия нахлува в Украйна, тя бяга, но не от Украйна, а от Русия, с която е професионално тясно свързана. И в Полша, където живее, написва и продуцира няколко документални пиеси, сред които и "Хага".

Саша Денисова е дамо един от множеството примери за живия културен живот в Украйна, където се води война. Масово украински оркестри и трупи гастролират из Европа и света. Тази седмица в Българското национално радио гостуваха украински журналисти, сред тях и Бохдана Неборак - автор в ежедневника "Медиите на украинците" и на подкаста "Все още неназовани". Бохдана се интересува от култура и социални промени, има богат опит в културната дипломация и мениджмънт и е уверена, че културата трябва да е неизменна част от ежедневието на едно общество, дори и по време на война.

Защо културата е важна за едно общество и защо е дори по-важна във време на война?

Тя ни казва много за едно общество, за историята и паметта му, за травмите, които е преживяло. И когато искаме да разберем дадено общество, смятам, че трябва да се концентрираме върху изследване на културата му. Украинската култура несъмнено дава богат поглед върху украинците, кои са те, как живеят, как са живели преди. Същевременно културата в момента обяснява тази война.

Какво е значението на културата за националното въздигане на украинците, които се борят за национален суверенитет?

Културата наистина ни обединява и поддържа духа ни. Да вземем например националния ни поет от 19 век Тарас Шевченко. Много украинци - и цивилни, и войници на бойното поле - постоянно цитират Шевченко, защото стиховете му днес са особено актуални. Той пише за запазване независимостта и достойнството на човека и съхраняване на родината. Изключително просто той пише за независимост и суверенитет и го разбират хората от всички краища на страната. За мен културата е като игла, която съшива и обединява всички части на обществото, независимо от географските или историческите им различия.

По данни на ЮНЕСКО над 300 културни паметници и монументи са унищожени до момента във войната и броят им със сигурност ще се увеличи. Оръжие ли е културата в тази война?

Културата определено е мишена в тази война. Да споменем само библиотеките - стотици са разрушени от руснаците, което е много тъжно. В наскоро освободените градове хората искат да се завърнат и освен най-необходимата инфраструктура като течаща вода, газ и електричество, им трябва културна инфраструктура като библиотеката, където могат да се срещат, да четат, да общуват. Това е особено важно в по-малките градове.

Русия умишлено бомбардира много важни от културна гледна точка градове в Украйна. Миналата година обстрелваха музея на Сковорода в Харковска област - той е нашият най-изтъкнат бароков философ. Разрушиха и музея на художничката Мария Примаченко близо до Киев. Така Русия превръща културата в инструмент. И както каза директорът на Ермитажа - трябва да не изостават от армията и да използват културата като оръжие. За съжаление всички държави от бившия Съветски съюз имат опит с кражбата на изкуство и идеи. Затова смятам, че сега е моментът да променим дискурса и гласовете на Източна Европа да се чуят по-силно.

Какво значение има войната за украинския език? Много рускоговорящи украинци отказват да говорят руски и се гордеят, че говорят украински. Може ли да се каже, че украинците обръщат гръб на руската култура и език?

Определено все повече хора решават да преминат само на украински, защото сега разбират какво се е случило преди сто години. Виждат със собствените си очи как идват руските войници, а с тях идва и езикът им. Важно е обаче да подчертаем, че тази динамика не е нова, същата тенденция се наблюдава в началото на 90-те години, после след Оранжевата революция през 2004-а, и също след Майдана през 2014. В момента литературата на украински език сплотява хората и това е много важно - културата запазва вътрешната ни неприкосновеност, но и ни помага да се представим външно.

Какви са начините да се противодейства на тази културна асимилация, дори заличаване?

За всяко общество, повлияно от имперска сила е важно да работи за своята независимост и суверенитет. Да открие културата си, да я изследва, да стигне до корените й. Така се отваря един нов свят. Важни са и културните връзки с други страни като например България. Един от най-изтъкнатите украински мислители Михайло Драгоманов дошъл да преподава в Софийския университет, защото бил прокуден от Руската империя, сметнали го за опасен с идеите за обединение на украинците. Аз лично бих искала да развием повече връзки както със съседите ни, така и с останалите европейски народи, защото по времето на Съветския съюз сме били изключени от целия този културен живот.

Украинският лингвист Джордж Шевальов, който работи в Съединените щати, пише много за украинския език и литература. В свой труд от 1954-а говори много за украинско-руските отношения и казва, че не можем да ги забравим или заличим, защото датират отдавна. Връзката ни е като тази между двама войници на бойното поле, които се гледат втренчено от двете страни на фронта. Аз смятам, че трябва да гледаме на света по-широко. Процесът на деколонизация е двустранен, той е диалог, не монолог. Затова трябва да преоткрием останалия свят.

Струва ми се, че войната в голяма степен има обратен ефект върху украинската култура и език, върху интелектуалците и творците от Украйна. Те сякаш се стремят да са по-продуктивни, да пишат и говорят повече на собствения си език и да разпространяват културата си по света. Така ли е?

Според мен имаме двойна отговорност - от една страна като творци и интелектуалци, от друга като редови граждани. Затова много украински писатели, художници, режисьори решиха да вземат оръжия и да отидат на бойното поле. За мен като журналист това е голяма трагедия, защото някои от най-великите ни умове не могат да работят. За разлика от руските си колеги, които бягат от страната и творят в емиграция, украинците в голямата си част остават и правят всичко възможно да набират средства, за да осигурят оръжия и да се сложи край на войната.

Пряк свидетел съм колко много неща не могат да се правят. Когато територията на страната ти е минирана, не можеш да снимаш филм или сериал. На хората им е трудно да пишат белетристика, пишат предимно есета. Много писатели станаха репортери от фронта. Почти всички казват обаче, че творчеството им сега е по-необходимо от всякога. Надявам се след края на войната интересът да остане и дори да се увеличи.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Бохдана Неборак: Културата трябва да е неизменна част от ежедневието, дори и по време на война

"Културата е като игла, която съшива и обединява всички части на обществото"

БНР подкасти:

Увеличава се броят на заболелите от сезонен грип и Covid-19 в Гърция

Премахват нерегламентирани сметища в района на Ямбол

Депутати и експерти обсъдиха законови промени, свързани с безопасността по пътищата

В Гърция очакват рязка промяна на времето - задава се циклон със сняг и силен вятър

Временната комисия в НС за чумата по дребните преживни заседава 3 часа, не намери решение

АПИ ще обжалва решението на съда в Перник за катастрофата на магистрала "Струма" през 2021 г.

Жителите на Лом настояват за спешен ремонт на пътя за Козлодуй

Георги Кадиев: Летим към дъното и то много бързо

КНСБ предупредиха за вълна от протести, ако не се приеме Бюджет 2025

Ралица Янева: Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас

Предавания

За БНР

Програми

Радио България