Ерхард Бюлер: В Кремъл се страхуват от вируса на демокрацията и свободата

Интервю на Весела Владкова с о.з. генерал Ерхард Бюлер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Още снаряди, танкове и финансова помощ, но не и крилати ракети. Тази седмица срещата на групата "Рамщайн", на близо 50-те партньорски държави на Украйна, не известиха едно очаквано решение - Киев да получи от Съединените щати тактически балистични ракети "АТАКАМС", а от Германия - крилати ракети "Таурус". Вместо това американският президент Джо Байдън каза, че дългоочакваните танкове "Ейбрамс" ще бъдат доставени следващата седмица. Оръжейни доставки подготвят още Чехия, Дания и Нидерландия. За първи път от началото на войната Европа доставя повече оръжия за Украйна от Америка. Над 42 милиарда евро е военната помощ на САЩ, Германия на второ място с повече от 17 милиарда евро. В Берлин изминаха дълъг и мъчителен път от 5000 каски за украинските войници до танковете "Леопард". Но всяко решение за доставка на нов вид въоръжение е свързано с дълго умуване, как хем да помогнем на Украйна, хем да не разгневим много Путин. И затова канцлерът социалдемократ Олаф Шолц обикновено се презастрахова - изчаква решението на Вашингтон.

Вчера Ен Би Си Нюз съобщи, че американският президент Джо Байдън е информирал украинския си колега Володимир Зеленски, че Вашингтон ще предостави на Киев ракетни системи АТАКАМС с по-голям обсег. Вероятно Берлин скоро ще обяви доставката на крилатите ракети "Таурус". И германският министър на отбраната Борис Писториус няма да чува вече по "300 пъти на ден", както сам каза, един единствен въпрос: Кога ще дадете ракетите? С този въпрос започва разговорът с Ерхард Бюлер, генералът от резерва, бивш командир на KFOR и Обединеното командване на НАТО в Нидерландия.

"Винаги съм казвал, че за решението за доставка на определено оръжие е важно дали е технически възможно и от военно-тактическа гледна точка смислено. Отговорът и на двата въпроса по отношение на крилатите ракети "Таурус" е "да". Това оръжие може да помогне на украинците да прекъснат руските линии на доставки, унищожавайки логистични бази и командни пунктове далеч в тила им.

Но има още един въпрос, чийто отговор може да даде само германският министър на отбраната в качеството му на върховен главнокомандващ. И той е: Ще бъде ли гарантирана сигурността и отбраната на Германия след предоставянето на тези оръжия. Не знам кога точно ще бъде оповестено решението за доставката на ракетите "Таурус", но това със сигурност е обсъждано в кулоарите на Общото събрание на ООН и на срещата на групата "Рамщайн". Освен това Съединените щати също обсъждат изпращането в Украйна на ракети със среден обсег".

- Крилатите ракети "Таурус" имат обсег над 500 километра, т.е. биха могли да поразяват цели на руска територия. Могат да разрушават бетонни бункери под земята. Заради тази специфика на ракетите ли Киев толкова упорито настоява за доставакат им, генерал Бюлер?

- Крилатите ракети "Таурус" не творят чудеса. Никое оръжие не прави чудеса. Така че нека не си правим илюзии, че с тях ще настъпи някакъв тотален обрат. Но тези ракети са важни заради възможността да се поразяват военни цели в дълбочина, дълбоко в тила на врага. Те се изстрелват от изтребители и колкото по-далекобойни са ракетите, колкото по-голямо е разстоянието до целта, толкова по-малък е рискът изтребителят да бъде свален.

Или с други думи - големият обсег на ракетите означава по-голяма сигурност за изтребителя и екипажа му. Именно затова смятам, че ракетите "Таурус" в момента са крайно необходими на Украйна. Подобните британски ракети "Сторм шедоу" и френските "Скалп" доказаха ефективността си, но те скоро ще привършат.

Прави впечатление, че с ракетите "Таурус" могат да се унищожават мостови съоръжения, военни летища и пристанищна инфраструктура. Или с други думи - точно това, което би помогнало на Украйна да си върне Крим. Още повече, че с подобни британски и френски ракети беше ударен щаба на руския Черноморски флот в Севастопол.

Заради навигационната си система, която се ориентира по релефа, тези ракети са още по-ефективни за поразяването на цели на сушата. В този смисъл корабите в морето са по-трудни мишени, за разлика от кораби в пристанища. Но пък Украйна има достатъчно морски дронове.

- Споменахте американската военна помощ - ще се повтори ли досегашната схема Германия да изчака решението на американците, преди да обяви следващата си стъпка?

- Надявам се, че не. Говорим за ракетите "Таурус" още от април. Помним мъчителното чакане на решението за доставката на танковете "Леопард". От една страна разбирам добре желанието на канцлера Олаф Шолц за синхронизиране на доставките с американците. Но от друга - това никак не помага на украинците. Ако останем на примера с танковете, обсъждането започна през април миналата година, решението бе взето през януари тази година, а през септември още не са доставени всички обещани танкове. Това е чиста загуба на време.

- Защо Германия е толкова колеблива с военната помощ?

- Не съм съгласен, че Германия е колеблива. Може би в началото на войната беше така - тогава всички бяха колебливи и неподготвени, но това отдавна вече не е така - Германия е вторият най-голям доставчик на военна помощ за Украйна след САЩ и далеч пред други големи европейски държави. За ракетите "Таурус" се колебае само канцлерът, но той вероятно има своите съображения.

- Какво значение обаче има историята на Германия и политическата традиция при взимането на решения за предоставяне на военна техника на трети страни? Украйна е първата държава, която получава военна помощ от Германия след края на Втората световна война.

- Нашата история безспорно има значение - Германия започна Втората световна война, отговорна е за чудовищни военни престъпления, за Холокоста. Това е дълбоко вкоренено в съзнанието на германците. Залегнало е в нашето държавно устройство и по-специално в структурата на Бундесвера. В основата на държавната философия на Германия стои убеждението, че проблемите не се решават с военна сила. Тези възгледи в момента се преосмислят в Германия.

Армията не е решение - в това няма съмнение. Армията следва политиката. Армията е последното средство на политиката. Армията е средство за възпиране. Тя е част от демократичната държава. Вярвам, че изграждането и поддържането на силна армия, като допълнение към дипломацията и под крилото на политиката, е задължително условие за стабилността и отбранителната способност на всяка демокрация. Това виждане напоследък все повече се налага и не крия, че това ме радва.

Дълги години приемахме мира и стабилността за даденост. Бяхме слепи за заплахите. Дори и без конкретна заплаха за сигурността й всяка държава трябва да поддържа своите отбранителни способности. Нека дам за пример Швейцария - никой не заплашва Швейцария, но тя разполага с една от най-силните армии в Европа и в определен период от време - до преди десетина години, имаше на въоръжение повече танкове от Бундесвера.

- Като говорим за заплаха, Путин заплашваше и накрая нападна Украйна, защото според един от аргументите му Украйна иска да влезе в НАТО, а пък НАТО заплашва сигурността на Русия. Вие сте имали поглед върху стратегическите документи и планове на Алианса - имало ли е планове, от които след падането на Желязната завеса да е произлизала военна заплаха за Русия, генерал Бюлер?

- Не и Путин, и неговото обкръжение знаят това много добре. Говоря от личен опит - като бивш натовски командир, запознат както с плановете, така и с военните учения на Алианса. Няма и не е имало планове за нападение. Това е военната страна на въпроса, но той има и политическа страна. В НАТО членуват 31 демократични държави. Надявам се с Швеция скоро да станат 32. Изключено е 32 демократични държави да вземат решение за нападение срещу друга държава.

Путин и неговите генерали знаят това много добре, не на последно място, защото бяха поканени и имаха статут на наблюдаващи натовските учения. До 2014 година, до анексирането на Крим, Русия беше партньор на НАТО. Имаше достъп до институциите на Алианса. Кремъл знаеше какви учения провеждаме, къде и с кого, какво тренираме. Така че не мога да приема обяснението на Путин, че нахлу в Украйна, защото сигурността на Русия била застрашена.

Русия се чувства застрашена от друго. Нека обясня - в нашите очи това не е заплаха, но Русия се страхува от свободата, от свободния дух на руснаците, които искат да са свободни като хората в Европа. Богатият руски елит се докосна до тази свобода - с пътуванията, с бизнеса и с имотите на Запад, с обучението на децата в западни университети. И им хареса. Точно от това се страхуват в Кремъл, от вируса на демокрацията и свободата.

- Надцени ли Запада силата на руската армия, което може да е обяснение за първоначалната колебливост във военната подкрепа за Украйна? Още повече, че година и половина по-късно виждаме, че западните системи, с които вече разполага Украйна, безпроблемно свалят гордостта на руската оръжейна индустрия, чудотворните ракети Кинжал и Искандер?

- Не, не мисля. Сегашното тежко състояние на руската армия на украинския фронт се дължи единствено на грешната стратегия и погрешните решения на руското ръководство преди и непосредствено след нахлуването в Украйна. Руската армия щеше да има значително по-голям успех, ако беше по-добре подготвена за тази инвазия, ако логистиката беше по-добре изградена, ако войниците бяха по-добре обучени и подготвени, и ако Москва не беше подценила украинските въоръжени сили и единството и решимостта на Запада, и особено на НАТО да подкрепи Украйна.

Руските сили се поздравиха с отделни малки тактически успехи, но така и не успяват отново да поемат инициативата. Това ясно личи в момента, в хода на украинската контраофанзива - руснаците не успяват или много трудно удържат позициите си. Принудени са да местят дивизии и бригади от един отсек на фронта на друг. Да гасят пожари, както се казва.

В същото време не бива да подценяваме военната мощ на Русия. Във войната срещу Украйна се използват основно сухопътните сили, които търпят сериозни трудности. В тила казармите по границата с балтийските държави и Финландия са празни. Но Русия разполага, разбира се, и с други способности, които изобщо не са засегнати от войната срещу Украйна. Имам предвид например мощните военноморски сили в Тихия океан, в Северния атлантически океан, в Балтийско море. Както и мощните военновъздушни сили, и особено стратегическите бомбардировачи. Да не говорим за ядрения потенциал. Всичко това е светеща червена лампичка за НАТО, защото представлява потенциална, макар и временна, и географски ограничена военна заплаха.

- Каква е Вашата оценка за украинското контранастъпление? Защото не стихват критиките на Запад, че контраофанзивата върви прекалено бавно, дори в погрешна посока.

- Много е трудно да даваш акъл от разстояние. Следя бойните действия от началото на войната и военните, като мен, могат да разчетат плановете на воюващите страни. В този смисъл това, което правят украинците от началото на контраофанзивата е напълно логично и последователно. Но да не забравяме, че врагът също има значение, а руснаците все пак отбраняват окупирани територии.

Въпреки това Украйна продължава да диктува събитията, да държи инициативата. Да, бавно напредва, но да не подценяваме сериозния пробив на границата между Запорожка и Донецка област. Освен това битка се води не само на фронта, а и в дълбочина за прекъсване на линиите на доставка, на логистиката на руснаците, и унищожаване на координационни центрове на окупирания Крим. Всичко това прилича на малки части от пъзел, но когато ги съедините, ще видите цялата картина. А тя представлява голям стратегически план, съставен от различни операции на различни места.

- Украинският президент Зеленски намекна, че за Крим може да има и друго решение - руските сили така да бъдат изолирани чрез прекъсване на пътя на военните подкрепления, че за Русия да няма смисъл да продължава да държи полуострова. В същото време украинската контраофанзива е насочена и към окупирания Донбас. Така фронтовата линия е дълга над 1000 километра. Смятате ли, че Киев не изключва възможността да се откаже от битката за някои от окупираните територии?

- Защо да се отказва? Това е украинска територия. Единици са държавите в света, които признават окупираните украински територии за руски. Пък и не бих искал да съм на мястото на Русия, подкрепена от толкова малко държави със съмнителна репутация, като Северна Корея и Иран. Въпросът наистина е дали Украйна си е поставила за цел да си върне Крим с военна сила. Дали има смисъл за украинската армия да се опитва да премине през руските отбранителни линии, които са добре укрепени. Но условието за това е Кримският полуостров да бъде напълно откъснат от Русия, т.е. мостът над Керченския проток и подходите към Запорожка област да бъдат трайно прекъснати.