Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шломо Леви: Аз съм 150 на сто българин

2
Шломо Леви
Снимка: Елена Цанева

В  15-ти епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" ще ви представя мечтата на един български евреин, който  иска да види Америка от дете, за да се разходи в Музеите й и да й покаже своите рисунки.

Шломо Леви отдавна е познат в Европа чрез своите  картини, художествени изложби и оформления на многобройни международни търговски изложения, но не и за  американците.

Месец преди да навърши 90 г. дъщеря му Рина Мелтон прави най-приятната изненада за рожденият му ден.

Имали ли сте мечтата да дойдете за първи път в Америка и да направите изложба?

"Не, това е голяма изненада. Тя ми направи голяма изненада….Аз исках да дойда в Америка и преди, но не можех , защото ми искаха много пари. Аз имам големи  рисунки. И това струва много пари…. 

Рина е най-малката от 3 -те деца на Шломо. Сега тя живее в Чикаго. Не е израснала под грижите на баща си, но пази обичта си към него. Тя е само на 2 годинки, когато той решава,че в семейството му нещата не вървят и без да се колебае оставя първата си съпруга с децата и поема от Израел към Франция в преследване на мечтата си да рисува . Той  вече е с диплома от Художествената академия  в Ерусалим. Завършва с 8 награди, но е минал през много препятствия.

Баща ми беше шивач. Малко по-късно влязох в Художествената академия в Ерусалим. Баща ми не искаше да чуе даже и после ми каза  - Аз нямам пари да плащам.
Рина Мелтон и  Шломо Леви

Учителят, който реши, че аз ще бъда художник не зная какво е направил с училището, но ме приеха първата година да уча без пари. Първата година аз спях в градската градина. Нямах пари, нямах нищо. Даже не съм ял всеки ден. Бях толкова влязъл в този свят, че не мислех даже за ядене. Това беше първата година. Не говорех още езика, нямах пари, срам ме беше да искам. Седях до ресторантите, миришех миризмите, ядях една малка питка със затворени очи. Миришех и си мислех, че ям. 

Един ден стопанина на ресторанта, той беше евреин, излезе навън с бялата си килимявка и ми каза: - Абе момче ти какво правиш тука. Всеки ден те виждам тука на обед? Аз му казвам ,че аз мириша миризмите и ям така , защото нямам пари. Той ми каза: - Така ли?! Влез и от днеска ще ядеш когато си искаш при мене без пари, без нищо. Само ще влезеш и ще ядеш. Какво правиш? - Аз му казах, че уча в Академията и той каза, че и той е художник. Наистина, като влязох вътре видях големи платна с картини рисувал е параходи. Аз му казах, че има грешки, а той ми каза: - Ти ще ме учиш да рисувам и идваш и ядеш. И така 3 години всеки ден. Сутрин, обяд и вечер...


Завърших Академията и поканих моите родители да дойдат, защото 4 години те не ме бяха виждали и чували, дойдоха, така срамежливи между хората. Започнаха да раздават дипломите. Извикаха ме 8 пъти. Получих 8 награди за работата си.

Отивам при тях. Дипломите си ги държа така в ръката. Майка ми скочи да ме целува. Аз казвам на баща ми: Татко , какво мислиш сега, ще мога ли да бъда чистач? Той ми каза:- Ти си доказал едно нещо много важно ,че си бил добър ученик, но истинското училище е навънка!", разказа още пред БНР Шломо Леви.

В Израел постигнахте това, което мечтаехте. Завършихте училище, започнахте да рисувате, направихте студио…Не беше ли достатъчно?

Станах вече голям, прочут. Работех за министерствата. Изпратиха ме в странство. Бях в Хелзинки, в Копенхаген, във Виена, разказа за "Закуска на тревата" Шломо Леви.

В 15 епизод на руриката "Америка - илюзии и реалности" ви срещнах с  художника Шломо Леви, роден в Провадия, изселил се с родителите си преди 75 години в Израел, от 50 години живеещ в Париж. На 90 години той сбъдна мечтата си да направи изложба в Америка чрез дъщеря си Рина и чрез българите, които живеят в Чикаго.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07