След първото изпълнение на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер във Фестивалния театър “Нойшванщайн“ в Германия през 2015 г., от което израсна оперен фестивал на тази сцена, отново присъствах на историческо събитие, създадено от акад. Пламен Карталов и Софийската национална опера. Защо определям като важно събитие в историята на българското оперно изпълнителско изкуство гастрола им в Южна Корея с два спектакъла на операта “Електра“ от Рихард Щраус на 20-я международен оперен фестивал в Тегу? Южна Корея и оперният театър в Тегу не са нова територия за българските оперни певци. Както в Япония, българската оперна школа е позната и уважавана и там. За първи път, обаче, се осъществява творческо сътрудничество, обмен между най-стария театър, строен специално за оперен театър, в Корея и Софийската опера. Как се случва това? Директорът на Операта в Тегу Кабгун Чунг кани акад. Пламен Карталов да постави “Турандот“ на 19-я международен оперен фестивал през 2022 г. След това Кабгун Чунг постави “Мадам Бътерфлай“ на 8-я фестивал “Опера на върховете“ на Белоградчишките скали това лято. На 17-и ноември продукцията ще бъде представена и в Софийската опера. Сега, през месец октомври първата българска постановка на “Електра“ гостува на 20-я международен оперен фестивал в Тегу, а през декември млади корейски певци от оперната студия ще се представят в “Бохеми“ в Софийската опера. Смятам, че в днешното тревожно време на разделение между хората и военни конфликти по света такова творческо сътрудничество на основата на изкуството, на европейското оперно изкуство, е особено ценно!
Второто, което определя гастрола като важно историческо събитие: три години, след като акад. Пламен Карталов постави за първи път на българска сцена операта “Електра“ от Рихард Щраус, Софийската опера представи творбата за първи път и в 75-годишната история на корейското оперно изкуство, в партньорство с оркестъра на операта в Тегу и с участието на млади корейски оперни певци от оперната студия в малките роли. Така, както акад. Карталов създаде у нас вкус към музиката на Рихард Вагнер и Рихард Щраус и у изпълнителите, и у публиката, така стартира този процес и в Южна Корея. Затова предизвикателството беше много голямо. Всички ние – и аз, и трупата на Софийската опера с вълнение очаквахме как ще случи всичко – съвместната работа на двата оперни театъра и начина, по който корейската публика ще приеме двата спектакъла на 20-и и 21-и октомври.
Проследих репетиционния процес и трябва да кажа, че американският диригент Евън Алексис Крист свърши отлична работа с оркестъра, а асистент режисьорката Вера Петрова – с младите корейски оперни певци. На спектакъла на 20-и октомври оркестърът постигна и богатата динамична палитра, и красотата на фразирането, и прецизността на дървените духови, и блясъка на медните, а младите корейски певци се вписаха много добре в цялостното действие. Спектакълът наистина протече на един дъх, с изключителна енергия, точно както е замислен от режисьора Пламен Карталов – като “калейдоскоп, в обектива на който оживява серия от непрекъснато променящи се сцени“ на една древногръцка трагедия, от която в съвременната психоанализа се формулира понятието електрин комплекс. Сценографията на Свен Йонке, хореографията на Фреди Франдзути, костюмите на Лео Кулаш и художественото осветление на Андрей Хайдиняк са в синхрон с режисьорското решение с малко на брой, но много силни щрихи да се постигне изключителна динамика, психологическа дълбочина и разтърсващо въздействие. За мен фокусът в либретото на Електра на Хуго фон Хофманстал по едноименната трагедия на Софокъл е върху различните женски образи и техните взаимоотношения, водени от несъзнавани импулси. Всички те бяха ярко пресъздадени вокално и артистично и от двата състава солисти на Софийската опера. В образа на нарцистичната майка Клитемнестра, която приема дъщерите си като свои бледи продължения, а ако не я карат да се чувства щастлива, ги отхвърля, се превъплътиха Марияна Цветкова и Гергана Русекова. Две великолепни певици, едната – Марияна Цветкова – много опитна, а другата – Гергана Русекова – тръгва по нейния път с богат, пищен глас и завладяващо, царствено артистично присъствие. В образа на едната дъщеря на Клитемнестра – нежната, женствена и любяща Хризотемис, много естетично и красиво се превъплъщават Цветана Бандаловска и Радостина Николаева. Другата дъщеря на нарцистичната майка, която на свой ред я отхвърля, и не само нея, а изобщо женствеността, е Електра. Лилия Кехайова и Диана Гуглина, която вече се представя с творческия псевдоним Диана Ламар, изграждат по различен начин ролята, но и двете са убедителни и силно въздействащи в образа. Лилия Кехайова респектира с гласовата мощ, която притежава от началото до края на тази толкова тежка партия, а Диана Ламар пресъздава артистично героинята си по незабравим начин, като обладана от страстите си до душевно разстройство. Играта й създава у мен асоциация с някои от най-големите киноартисти, прекарали седмици в клиника за душевноболни, за да усвоят техните маниери, игра, достойна за номинация за награда. За да се развият в пълнота тези три женски образа – на Клитемнестра, Електра и Хризотемис, все пак са необходими и мъжки образи. Архетипът на героя беше убедително пресъздаден от Атанас Младенов и Веселин Михайлов, в ролята на брата на Електра и Хризотемис Орест. Отново ще повторя, че Атанас Младенов притежава един от най-красивите български баритонови гласове и е един от най-интелигентните ни певци-артисти. Веселин Михайлов с мощния си тембрист глас и достолепна осанка също остави най-добри впечатления. Даниел Острецов сполучливо внесе комични нотки в образа на любовника на Клитемнестра Егист.
Говорейки за женските образи в операта “Електра“ от Рихард Щраус, не мога да пропусна петте прислужници – Румяна Петрова, Виолета Радомирска, Александрина Стоянова-Андреева, Ина Калинова и Силвия Тенева, и надзирателката – Силвана Пръвчева. Те изпълняват ролята на хора в древногръцката трагедия, който води и коментира действието, и го правят по най-добрия начин, като това е едно от големите достойнства на постановката на акад. Карталов. Тук трябва да допълня и добрата съвместна работа на техническите екипи на Софийската опера и на операта в Тегу, които заедно, под ръководството на художника Кристиян Стоянов изградиха въртящата се сцена и декорите така, че продукцията да бъде представена в най-пълноценния си вид, гостувайки в друг оперен театър, с по-различни технически параметри.
Отново ще повторя, че спектаклите се гледаха на един дъх. Залата на операта в Тегу беше пълна с публика и двете вечери. Финалните аплодисменти, съпроводени с викове Браво, продължаваха по повече от 10 минути и след двата спектакъла. Така че бих могла да определя като истински триумф първото изпълнение на операта Електра от Рихард Щраус на 20-я международен оперен фестивал в Тегу.
В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..
Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..
На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело. Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..
В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..
Между 7 и 12 юли 2024 г. в Арбанаси се провежда станалия традиция фестивал за класическа музика Arbanassi Summer Music . Негови артистични директори са контрабасистката Юлита Фъсева и обоистът Димитри Местдаг - артистично семейство от Белгия, което е част от Антверпенския симфоничен оркестър. Вече 14 години Юлита и Димитри успяват да организират..
И тази година в разгара на лятото в София - от 12 до 20 юли - фестивалът "Алегра" ще зарадва своята публика с разнообразие, обхващащо целия спектър на класическата музика - от дует, квартет, октет, до камерен и симфоничен оркестър; от Хайдн, Моцарт и Бетовен до Глазунов, Курт Вайл, Корнголд, Пиацола и Майлс Дейвис За десета поредна година..
Да живееш между Хипократ и Пегас означава да балансираш между реалността и мечтите, между грижата за тялото и храната за душата. Това е живот, изпълнен с емоции, където всяко лечение е акт на любов, а всяка песен - израз на най-дълбоки чувства. Това е животът на човек, който разбира, че истинското изкуство е в сърцевина на човешката същност, и..
" Това, което се случва в ДПС, е нетърпимо ." Тази позиция изрази в интервю за БНР евродепутатът Илхан Кючюк. По думите му, в момента е налице "..
"Доган, колкото и да е ненавиждан, колкото и да е един потаен политик - стои винаги зад кулисите, успя все пак да обедини турската общност около себе си...
Разпадът в ДПС ще повлияе и на "патериците" им ИТН и "Величие", а индиректно и върху ГЕРБ. Това мнение изказа пред БНР комуникационният експерт..