Светът тази седмица: войни, политически преговори и лихви

публикувано на 28.10.23 в 09:40

Снимка: Flickr

Седмицата на бързи обороти със Силвия Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази седмица Израел започна сухопътни операции в Ивицата Газа, наред с масираните бомбардировки на гъсто населения палестински анклав. Хуманитарната криза в Близкия изток достигна критична точка, има и срив в комуникациите. При обстрелите са загинали над 6500 палестинци, според министерството на здравеопазването в анклава. Болници в Ивицата Газа затварят заради липсата на горива и не могат да оказват помощ на всички пострадали от бомбардировките, предупреждават лекари.

На този фон израелските политици и военни не се отказват от планираната сухопътна офанзива, след като се зарекоха да унищожат „Хамас“ в отговор на терористичните нападения от 7 октомври, при които бяха убити 1400 души.

Съединените щати призовават Израел да избегне повсеместна сухопътна офанзива в Газа, писа Си Ен Ен, но въпреки това предприеха действия за възпиране на Иран преди израелската инвазия с въздушни удари срещу два обекта в Сирия, свързани с иранския гвардейски корпус след нападения над американски бази и служители в региона.

Международната общност, в това число лидерите на страните от Европейския съюз и ООН, приканват Израел да допусне хуманитарна помощ в палестинския анклав и за „хуманитарни паузи“ на боевете, за да се избегне изостряне на кризата.

Израел твърди, че не допуска доставки на горива в Ивицата Газа заради възможността те да бъдат използвани от "Хамас".

В понеделник вечерта, с посредничеството на Катар и Египет, „Хамас“ пусна на свобода две израелски заложнички, които бяха взети в плен при атаката на 7 октомври - 79-годишната Нурит Купър и 85-годишната Йохевед Лифшиц. Смята се, че още над 200 души остават в плен на "Хамас".

Международната коалиция, която се бори срещу ислямистката организация "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, да се включи и в борбата срещу Хамас, предложи президентът на Франция Еманюел Макрон, който тази седмица посети Израел, Западния бряг, Йордания и Египет.

Междувременно, делегация на „Хамас“ посети Москва тази седмица, откъдето поиска примирие, за да бъдат освободени заложниците.

Руските сили продължават да оказват засилен натиск в Източна Украйна. За пореден път президентът Володимир Зеленски беше категоричен, че Украйна няма да се пречупи, той вижда напредък по пътя към еврочленство. Новият премиер на Словакия Роберт Фицо обяви в четвъртък, че страната му спира да доставя оръжия на Украйна и ще ограничи подкрепата си до "гражданска и хуманитарна помощ". Кремъл съобщи в сряда, че руските сили успешно са провели симулация на способностите си за нанасяне на масиран ответен ядрен удар по суша, въздух и вода. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия може да издържи с години на още западни санкции. Москва отхвърли спекулациите, че президентът Владимир Путин е болен и се ползват негови двойници.

След 17 месеца блокаж от страна на Турция по въпроса за членството на Швеция в НАТО, в началото на седмицата президентът Реджеп Ердоган подписа протокола за присъединяване на Швеция към Алианса. Документът е изпратен за одобрение от парламента. Швеция кандидатства за членство в НАТО миналата година в отговор на нахлуването на Русия в Украйна и повечето членове на алианса бързо ратифицираха кандидатурата й. Анкара обаче беше недоволна, че кюрдски активисти са намерили убежище в Швеция. Унгария също трябва да одобри кандидатурата на Швеция за присъединяване към НАТО.

В четвъртък Европейската централна банка обяви, че оставя лихвите непроменени за първи път от юли миналата година, когато започна цикъл на лихвени увеличения, за да се противодейства на инфлацията с общо 10 поредни покачвания. Основният лихвен процент остава на ниво от 4.5 на сто.

Австрия няма да допусне България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство преди промяна в цялата система, по която то функционира. Това каза канцлерът на Австрия Карл Нехамер след среща във вторник с българския премиер Николай Денков във Виена. Българският премиер се обърна лично към политиците и гражданите на Австрия с послание, че за тях е от полза да допуснат България и Румъния в Шенген. Междувременно, италианското издание "Темпо", позовавайки се на италианското разузнаване, описа балканския миграционен път, по който преминават незаконни мигранти, за да достигнат до Европа, като - цитирам - "потенциален инкубатор на терористична заплаха за Европа".

Испанската социалистическа партия и лявата партия "Сумар" постигнаха коалиционно споразумение за съставяне на ново правителство, стана ясно във вторник. Споразумението включва предложение за намаляване на работното време без промяна на заплатите. Изпълняващият длъжността министър-председател Педро Санчес се нуждае от подкрепата на 33-мата депутати от долната камара на "Сумар", чийто лидер и действащ министър на труда е Йоланда Диас, както и на други партии, включително някои, които се застъпват за независимост на Каталуния - в опита си да поднови мандата си като премиер. Ако все пак социалистите и партиите за независимост на Каталуния не успеят да постигнат споразумение, в Испания ще има нови избори през януари.

Лунни скални проби, донесени на Земята от астронавтите от мисията "Аполо 17" през 1972 г. са разкрили истинската възраст на естествения земен спътник. Изследване показа, че Луната е с 40 милиона години по-стара, отколкото се смяташе досега. Датата на образуване на естествения земен спътник е важна, тъй като едва след това Земята става обитаема планета. Освен това Луната помага за стабилизирането на земната ос и за стабилен климат, а гравитационното привличане на Луната помага за оформянето на екосистемата на океана. А НАСА и други космически агенции виждат Луната като трамплин за бъдещи изследвания в дълбокия космос.

Цялото обобщение на международните новини от седмицата в цитати - чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Силвия Петрова