С прародината в сърцето - България и езикът ѝ не са си тръгвали от Молдова

Днес Българският теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев отбелязва 27 години от създаването си. За Деня на народните будители в молдовската столица беше открит обновеният паметник на българския поет и революционер Христо Ботев.

"Езикът ни е великолепен по звучност и ние го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни" -тези думи на Иван Вазов са изрисувани върху една от стените на Българския лицей "Васил Левски" в Кишинев.

Това е най-разпознаваемото място за всеки българин в молдовската столица, защото е единственото училище в Кишинев, в което се изучават български език, история и традиции. Затова и успява да докосне сърцето на всеки българин, който прекрачва прага му. Заради усмивките на децата и думите им:

"Харесвам България."

"България е чудна страна."

"В нашия лицей учат 349 ученици, 17 паралелки имаме. Чувстваме винаги подкрепа от нашата прародина България", разказва директорът Наталия Ярославская.

Близо 40 са преподавателите в лицея. Четирима от учителите са изпратени от България.

Екатерина Белова - бесарабска българка от Тараклия, преподава български език и литература на учениците от първи до 12-и клас, сред които има както деца от български произход, така и такива с молдовски и украинчета.

"Всички деца ходят с удоволствие в нашето училище. Всички с удоволствие изучават български език и литература."

Катя учи в Българския лицей още от първи клас и чака с нетърпение следващата година, за да отиде в България за първи път:

"Знам за България, че е много красива, много добри хора. Много обичам урок по български език."

Ботев има специално място в сърцата на бесарабските българи. За Деня на народните будители в Кишинев беше открит обновеният паметник на българския поет и революционер. Монументът бил построен преди 46 години и оттогава не бил реставриран. 

"Ботев за бесарабските българи значи много. Той е бил три пъти в Кишинев. Тези следи са увековечени", подчертава Иван Думиника, доктор на историческите науки и председател на Научното дружество на българистите в Молдова.

По инициатива на Научното дружество на българистите в Молдова бил разработен проект за реставрирането на паметника. България осигурила средства за ремонта. Реставрацията отнела три години, заради бюрократични пречки. Друг проблем бил гранитът, който трябвало да бъде доставен от Житомирска област в Украйна:

"А се започна войната, затварят се граници, отново се отварят. Доставихме."

Така монументът бил обновен с оригиналния гранит отпреди 46 години. В паметника беше вградена капсула с пръст, събрана от всички краища на България, изтъква Иван Думиника.

"Идеята беше да се сложи българска земя – да символизира духовната връзка на Христо Ботев с нас."

А от тази земя вече два века България и езикът ѝ никога не са си тръгвали. Бесарабия помни думите на Иван Вазов: "Езикът ни е великолепен по звучност и ние го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни!"