Проф. Зеава Соломон: Доброволчеството е най-резултатното лечение на посттравми

Професор Зеава Соломон е сред основателите на психологическото звено към специалните служби на катедрата по социална работа в Телавивския университет. Две са най-известните ѝ изследвания - "Психология на израелците, пленени през Кипурската война" и "Психология при епидемиологични кризи". Тя беше един от лидерите на движението в Израел против локдауните по време на пандемията. 

Проф. Соломон коментира пред БНР заложническата криза с похитени от "Хамас" цивилни граждани в Израел.

Около 230 души са отвлечени от "Хамас" при терористичната им атака на 7-и октомври. Сред тях има хора с паспорти на около 30 държави, 5 от заложничките вече са на свобода, други 3 видяхме в клип в социалните мрежи. Какво съдим по тяхното държание пред камерите?

Пропагандата на "Хамас" акцентува, че преди да напусне тунелите, една от възрастните жени стиска за сбогом ръката на пазачите си. Обясняват го с хуманно отношение към нея. Не казват, че тя, заедно с мъжът ѝ, който е още в ръцете на терористите, години наред са помагали тежко болни деца или раково болни граждани на Газа да се лекуват в израелски болници. Спекулират, че било проява на Стокхолмския синдром, когато отвлеченият започва да споделя идеологията на похитителя. Но тя подчерта, че стореното от "Хамас" е неприемливо. Израелци  са освободили войничката и тя им благодари. Двете освободени американки, без да разговарят с медиите, заминаха за Чикаго. Само едната от трите жени от видеоклипа четеше декларацията на "Хамас". Другите две изглеждах на края на силите си. "Хамас" вижда отвлечените като бройка за бъдеща, нека да го наречем с истинското ѝ име, покупко-продажба срещу затворници в Израел. При сделка за освобождаването на войника Гилад Шалид излязоха на свобода 1400 главорези, между които е и сегашният ръководител на "Хамас". Те знаят, че в Израел държат и на човешкия живот, и на уважително погребение на мъртъвците.

Не може ли да се намеси Червеният кръст, защото те не са военнопленници, а мирни жители?

Червеният кръст няма възможност, а може би и желание да проверява при какви условия се държат отвлечените в Газа. Терористите не желаят свидетели. Периодично казват, че има загинали сред заложниците. Твърдят, че са убити при бомбардировки, но не знаем дали не са умрели от раните си, или от мъченията. Ролята на Червения кръст е да предаде писма от семействата до отвлечените и обратно. Да осигури храна, дрехи и хигиенни материали, защото явно в тунелите гладуват и липсват бебешки храни и памперси, лекарства за болните, лекарска помощ. Подозирам, че безпомощността на световната организация да помогне на хората в ръцете на "Хамас" в бъдеще ще се отрази на здравето им. Досега сме се сблъсквали само с така наречената вторична посттравма на техните семейства. "Хамас" използва страховете на близките на отвлечените за психологически натиск над правителството на Израел. В същото време Червеният кръст напира за проверка в израелските затвори на условията на живот на терористите. Те са подали жалба за "влошаване", защото не им позволяват да дават интервюта на пропалестински медии.

Изследвали сте израелски военнопленници от Кипурската война, по какво си приличат и по какво се различават от сегашните заложници?

С колегата ми лекарят професор Ави Дори, бивш военнопленник, в продължение на 40 години изследвахме здравето, семействата и кариерата на 300 бивши пленници. Те са по-болнави, дори от тежко ранените в същата война. Състариха се по-бързо. Имат хронични и онкологични заболявания. Живеят по-кратко. Психиката им е лабилна. По време на пандемията, по-често търсеха утеха в алкохола, цигарите и наркотиците. Бяха пленници във войни между държави. Сега терористична организация отвлече мирно население, сред което има бебета, инвалиди, старци. Има международни конвенции за размяна на пленници, не на отвлечени бебета. Въпросите са - кой трябва да води преговорите, трябвали да се разменя мирно население, част от него с чужди паспорти, срещу осъдени затворници, сред които и терористи.

В литературата са отбелязани 4 периода на реакция в плен. Първоначалната паника се заменя със самоизолация (желание да заличат в съзнанието случващото се), следва въображаемо общуване с хора от миналото - семейства, деца, приятели, на които пишат мислени писма или строят планове за бъдеще, после започва остра липса на социални контакти. Дори предизвикват пазачите и залепена плесница може да ги успокои.  Подлагани са на мъчения да издадат оперативни тайни, а причинените рани не са били лекувани. В подземията е било влажно, студено и не са знаели дали е ден, или нощ. Липсвало им е движение. Не са знаели какво става с близките им. Дезинформирали са ги, че Израел е унищожен, а хората ги бесят по дърветата. Войниците са отслабнали с до 20 килограма за по-малко от месец заради недохранване. Заложниците са с по-крехка психика. Не се знае дали се пазят поотделно, или заедно. Дали ги хранят редовно и с какво. Семействата на отвлечените са не по-малко депресирани. Питат се дали близките им са живи и здрави.

След Кипурската война министърът на здравеопазването - българинът Виктор Шентов успява да построи психиатрични болници и центрове за взаимопомощ. Преди войната, управляващата коалиция съкрати бюджета им. Кой ще помогне на отвлечените, когато излязат от тунелите в Газа?

Те не са психически болни. Надявам се да се увеличи финансовата поддръжка на организациите от Общественото сдружение за борба с посттравмите, помагащи на пострадалите да се продължат нормалния си живот, да потънат в рутинните си дейности - работа, учение, домашни грижи. Да станат доброволци е най-резултатното лечение на посттравми.

Интервюто на Феня и Искра Декало с проф. Зеава Соломон в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.