Руски висококвалифицирани специалисти искат да използват режима за "синя карта“, за да избягат от Русия. Това заяви Илия Кръстев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии.
"Синята карта" беше въведена на европейско ниво заради желанието на ЕС да привлича най-високо квалифицираните специалисти, като осигурява облекчения при пребиваването в ЕС за тях и техните семейства, при сключването на договорите и заплащане. Работи ли добре системата?
1 119 – толкова е броят на издадените "сини карти“ през 22-ра година. Като значителната част от тях - 922 са били новоиздадени. Данните на Националната статистика показват, че е между 2019 и 2021 година общо са издадени около 300-400 "сини карти“. Значителна част от тях също са новоиздадените.
От началото на воденето на статистиката през 2015-а година данните на НСИ показват, че издаването на сини карти е скочило 11 пъти. Данни за издадените сини карти през 2023-а година няма, но данни за това как се прилагат промените по "синята карта“ има.
Председателят на ИКТ клъстера Петър Статев каза наскоро пред "Хоризонт", че продължава да се чака дълго времето за одобрение.
“Чака се 6 месеца и нагоре. Трябва да се пипне в координацията между институциите, защото българските институции и министерства са отделни кралства“.
Много министерства – МВР, Външно, на Социалната политика и на Електронното управление - имат отношение към прилагането на различни аспекти от процедурата за "синята карта“. Законовите срокове за издаване на необходимите разрешения от българските институции са общо около 3 месеца, припомнят юристи. Но те не се спазват, става ясно от думите на Петър Статев.
"Ако имате познати, може да подбутнете, но това не може да става всеки път. Трябва ни координиращо звено, което да осигури, че взаимовръзката между всички институции, заето в процеса на разрешаване на висококвалифицирани специалисти от страните извън ЕС, трябва да бъдат бързи и ефективни“.
Това казва и Илия Кръстев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии. Който сигнализира за друг по-интересен проблем, появил се заради войната в Украйна. Руски висококвалифицирани специалисти също искат да използват режима за "синя карта". "Избягалите от режима" руски специалисти обаче са на равно с всички останали, които се борят на пазара в ЕС. Това трябва да се взема предвид при срока за проверките, допълва Кръстев.
Надежда за промяна Илия Кръстев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии възлага на възможността за подаване на документи по електронен път. Това е записано в промените за "синята карта“ от януари, но едва през юли Министерството на електронното управление обяви старта на нейното изграждане, което, по думите на фирмата, която го изгражда - "Информационно обслужване“, би ускорила процеса за издаване на синята карта 3 пъти за администрацията и 19 пъти за бизнеса. За да може процедура, която при администрацията сега отнема 14 дни, да стане за 4. Но към момента Министерството на електронното управление не посочва крайни срокове за завършването на проекта.
Според "Информационно обслужване“ стартът на системата зависи и от законодателни промени, които да задължат администрацията да използва електронната платформа, да се прави електронна заверка с квалифициран електронен подпис с електронен апостил. Неотдавна, на форум с бизнеса, бившият министър на иновациите и сегашен депутат от ПП-ДБ - Даниел Лорер, призова за ускоряване на прилагането на "синята карта".
ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
Не знам дали сме бухалка или пауново перце, но ние – КЗК, играем ролята на боксова круша за политическите сили. Някои политици, не споменавам имена,..
Отдавна направихме извода, че България се прощава с целта си да влезе в еврозоната през 2025 г. Това каза пред БНР Любомир Дацов, член на..